История на Европа
Историята на Европа означава целия период от началото на писмените сведения за европейския континент до наши дни. Традиционно тя се дели на древна (преди падането на Западната римска империя), средновековна и съвременна (след падането на Константинопол).
Древността на Европа датира от минойската цивилизация, микенците и по-късно от Омировата "Илиада" в Древна Гърция около 700 г. пр. Римската република е създадена през 509 г. пр.н.е., която е узурпирана от новата Римска империя на Октавиан в нейния пик през първи век пр.н.е. Християнската религия е приета през IV в., а през VI в. е организирана в рамките на империята от император Юстиниан I (527-565) с пет най-важни града: Рим, Константинопол, Антиохия, Йерусалим и Александрия. Падането на Западната римска империя е последвано от упадък на Западна Европа. Византийската империя оцелява на Изток. Нов разкол в църковната власт през 1054 г. се прибавя към по-ранното разделение, което се запазва от 451 г. насам. То е последвано от кръстоносни походи от запад за спасяване на Светите земи от мюсюлманското нашествие. Феодалното общество започва да се разпада, тъй като се разпространява Черната смърт.
Падането на Константинопол през 1453 г. показва военната слабост на християните в Източна Европа. То често се използва като отправна точка за съвременната история. През 1492 г. западните християни завършват Реконкистата и откриват Новия свят. Европа се събужда от средновековния период чрез преоткриване на класическата наука, голяма част от която е била съхранена в мюсюлманския свят, докато Западната църква е отхвърлила голяма част от нея като езическа. Ренесансът е последван от протестантската Реформация, когато свещеникът Мартин Лутер атакува папската власт. Тридесетгодишната война, Вестфалският мирен договор и Славната революция подготвят експанзията и просвещението.
Индустриалната революция, започнала във Великобритания, позволява на маси хора, не само на богатите, за първи път да се избавят от живота на вечно бедни и едва успяващи да си позволят храна или подслон. Ранната Британска империя се разпада, след като колониите ѝ в Америка се разбунтуват, за да създадат свое собствено представително правителство. Политическите промени в континентална Европа са подтикнати от Френската революция, когато хората се обявяват за liberté, egalité, fraternité (свобода, равенство, братство). Френският лидер Наполеон Бонапарт завладява и реформира социалната структура на континента чрез война до 1815 г., когато претърпява окончателно поражение в битката при Ватерло и е изпратен в изгнание. Тъй като все повече дребни собственици получават право на глас, особено във Франция и Обединеното кралство, социалистическата и профсъюзната дейност се развиват и през 1848 г. Европа е обхваната от революция. През 1848 г. в Австро-Унгария са премахнати последните остатъци от крепостничеството. В Русия крепостното право е премахнато през 1861 г. Балканските народи започват да възвръщат независимостта си от Османската империя. След Френско-пруската война през 1870 г. и 1871 г. се образуват Италия и Германия, всяка от които е съставена от групи по-малки държави, говорещи на едни и същи езици.
Конфликтът се засилва по целия свят в преследване на империи, където силните държави превръщат по-малките в колонии, докато през 1914 г. избухва най-голямата война, която някога е била водена до този момент. Тя е наречена Голямата война, но сега най-често се нарича Първа световна война или Първа световна война. В отчаянието на войната Руската революция обещава на народа "мир, хляб и земя" и води до края на Руската империя и замяната ѝ с образуването на Съветския съюз. Разгромът на Германия е с цената на икономическо унищожение, което е официално записано във Версайския договор от 1919 г., в който се посочва, че Първата световна война е изцяло по вина на Германия и нейните съюзници, и се изисква от тях да изплатят цялата сума, която войната е струвала.
Голямата депресия започва през 1929 г., предизвикана отчасти от икономическите проблеми, причинени от опита да се принуди Германия да плати за войната, и отчасти от търговските ограничения. Милиони хора по света загубиха работата си. В много страни се смениха правителствата, някои от тях чрез избори, а други - чрез революции. Правителствата скоро се разделиха на две основни групи - тези, които вярваха в свободата и човешките права, и тези, които следваха фашизма. Тези два коренно различни възгледа доведоха до Втората световна война, която според повечето хора, които пишат история, започна в Европа, когато Германия нахлу в Полша през 1939 г., но скоро се разпространи в повечето страни по света. В нея се включиха войни, които вече се водеха на други места, най-вече войната между Япония и Китай. След тази война комунизмът се разпространява в Централна и Източна Европа, включително в сравнително новите източноевропейски държави Югославия, България, Румъния, Албания, а в Азия - в Северен Виетнам и Северна Корея, а малко по-късно и в Куба в Карибско море, съвсем близо до Северна Америка.
Конфликтът между привържениците на капиталистическата икономика и демократичната политическа система и на комунистическата икономика и политическа система доведе до Студената война - четиридесетгодишен спор между Съединените щати и Съветския съюз - две от страните, които работиха заедно за спечелването на Втората световна война и които излязоха от нея с най-мощните военни сили. Те оглавиха съответно Западен и Източен блок, които разделиха Европа. Всяка от страните искаше да насърчи своя тип управление. Хората по целия свят се страхуваха от ядрена война заради напрежението, а Европа, разделена от Желязната завеса, се приемаше за вероятно бойно поле.
Комунизмът стана по-малко привлекателен, когато стана ясно, че той може да насърчава икономическия растеж по-неефективно от капиталистическите западни държави и че не е подходящ за реформа, която позволява свобода на словото за всички. Затова Съветският съюз принуждава Унгария да се откаже от реформата си през 1956 г., през 1961 г. благоприятства изграждането на Берлинската стена, а през 1968 г. спира реформата в Чехословакия. Когато през 1988/89 г. съветският лидер Горбачов дава ясно да се разбере, че няма да принуждава страните от Източния блок да се придържат към комунизма, Берлинската стена е съборена през 1989 г. и Съветският съюз се разпада (1991 г.). Тогава Съединените щати останаха единствената свръхсила. През 2007 г. Европа подписа нов договор за съюз, който включваше 27 европейски държави.
Европа, видяна от картографа Абрахам Ортелиус през 1595 г.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво е традиционното разделение на европейската история?
О: Европейската история традиционно се дели на древна (преди падането на Западната римска империя), средновековна и съвременна (след падането на Константинопол).
В: Кога започва древността на Европа?
О: Античността на Европа започва с минойската цивилизация, микенците и по-късно с Омировата "Илиада" в Древна Гърция около 700 г. пр.
В: Кога християнството е прието в Европа?
О: Християнството е прието в Европа през IV век.
В: Кое събитие бележи упадък в Западна Европа?
О: Падането на Западната римска империя бележи упадък в Западна Европа.
В: Кое събитие предизвиква експанзия и просвещение в Европа?
О: Тридесетгодишната война, Вестфалският мирен договор и Славната революция предизвикват експанзия и просвещение в Европа.
В: Кое събитие води до революции в континентална Европа?
О: Френската революция води до революции в цяла континентална Европа, тъй като хората призовават за свобода, равенство и братство.
В: Кое събитие бележи краха на комунизма в страните от Източния блок? О: Колапсът на комунизма в страните от Източния блок е белязан от това, че съветският лидер Горбачов ясно заявява, че няма да принуди тези страни да се придържат към комунизма, което в крайна сметка води до събарянето на Берлинската стена през 1989 г. и разпадането на Съветския съюз през 1991 г.