The Nutcracker pas de deux | танц на Феята на захарните сливи и принц Кокелуш в балета
Па де дьо на "Лешникотрошачката" е танц на Феята на захарните сливи и принц Кокелуш в балета "Лешникотрошачката". Балетът е представен за първи път на 18 декември 1892 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург, Русия. Музиката е написана от Чайковски, а танцът е създаден от Лев Иванов. Феята на захарните сливи е танцувана за първи път от Антониета Дел'Ера, а принцът - от Павел Гердт. Пасът понякога се танцува извън балета и понякога се танцува на балетни конкурси.
Па де дьо се състои от четири части (или движения): първо, Andante maestoso; второ, тарантела за мъжа; трето, танц за балерината, наречен "Танцът на Феята на захарните сливи"; и четвърто, и последно, бързо, енергично движение за двамата танцьори.
Мариус Петипа, балетмайстор на Мариинския театър, иска музика с "колосален ефект" за началната част Andante maestoso. Музиката е съставена от низходящи (падащи) гами за виолончело. Втора, контрастна част е написана за обой и бас кларинет. Музиката завършва с голяма кулминация за тромбони. Музикалната тема на Andante maestoso е подобна на предсмъртните теми на Чайковски в Пета и Шеста симфония.
В частта Andante maestoso се използва сценично устройство, наречено рейка. Това е малка платформа или вагон, поставен на релси. Тя се управляваше под сцената. В "Лешникотрошачката" Феята на захарните сливи стъпва върху шал, който принц Кокелуш е поставил на рейка. Принцът дръпна шала и докато рейката се движеше от едната до другата страна на сцената, изглеждаше, че Феята на захарните сливи е по-лека от въздуха.
Феята на захарните сливи и принц Кокелуш в Мариинския театър в Санкт Петербург около 1900 г.
Феята на захарните сливи и нейният кавалер се покланят в Кралския балет, 2009 г.
Дария Л и Джош изпълняват Grand Pas de Deux във версия на "Лешникотрошачката" - добре познат класически балет.
Списък за четене
- Warrack, John (1979), Tchaikovsky Ballet Music, BBC Music Guides, Seattle: Вашингтонският университет, ISBN 0-295-95697-6
- Wiley, Roland John (1985), Tchaikovsky's Ballets, Oxford and New York: Оксфорд Юнивърсити Прес, ISBN 0-19-816249-9
| Следобедът на един фавн - Балетът на монахините - Били Хлапето - Пепеляшка - Копелия - Le Dieu Bleu - La Fille mal gardée - Filling Station - Жар птица - Жизел - Jeux - Napoli - Les noces - The Nutcracker - Paquita - Pas de Quatre - Petrushka - The Rite of Spring - Rodeo - Romeo and Juliet - The Sleeping Beauty - La Source - Le Spectre de la rose - Swan Lake - La Sylphide - Les Sylphides - Sylvia |
| |
| Жан Кокто - Теофил Готие - Федерико дьо Мадрасо и Очоа - Адолф Нурит - Шарл-Луи-Етиен Нюйтер - Жан-Луи Водьор - Жул-Анри Верньой дьо Сен Жорж - Иван Всеволожски | ||
| Композитори | Адолф Адам - Аарон Копланд - Лео Делиб - Сергей Прокофиев - Игор Стравински - Пьотр Илич Чайковски | |
| Джордж Баланчин - Огюст Бурнвил - Жан Корали - Даубервал - Михаил Фокин - Александър Горски - Лев Иванов - Бронислава Нижинска - Жан-Жорж Новер - Жул Перо - Мариус Петипа - Артур Сен-Леон - Филипо Тальони | ||
| Михаил Баришников - Джузепина Бозаки - Антониета Дел'Ера - Адел Дюмилатр - Фани Елсър - Марго Фонтейн - Карлота Гризи - Мери Ан Лий - Пиерина Легнани - Вацлав Нижински - Рудолф Нуреев - Анна Павлова - Люсиен Петипа - Мари Тальони - Нинет дьо Валоа - Огюст Вестрис | ||
| Дизайнери на декори и костюми | Леон Бакст - Александър Беноа - Пиер-Люк-Шарл Сисери - Жан Кокто - Пол Лормие - Иван Всеволожски | |
| Балетни компании | Американски балетен театър - Ballets Russes - Les Ballets Trockadero de Monte Carlo - Болшой балет - Балет "Киров" - Балет на Парижката опера - Кралски балет - Кралски датски балет | |
| Жанрове и видове | Ballet blanc - Ballet d'action - Класически балет - Романтичен балет | |
| Други | 32 fouettés en tournant - Balerina - Ballet flat - Ballet Master - Ballet shoe - Corps de ballet - Dance of the Sugar Plum Fairy - Impresario - Sergei Diaghilev - The Nutcracker pas de deux - Pas de deux - Pointe shoes - Sugar Plum Fairy | |
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява па де дьо от "Лешникотрошачката"?
О: Па дьо дьо на "Лешникотрошачката" е танц на Феята на захарните сливи и принц Кокелуш в балета "Лешникотрошачката".
В: Кога е представен балетът за първи път?
О: Балетът е представен за първи път на 18 декември 1892 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург, Русия.
В: Кой е написал музиката за този танц?
О: Музиката е написана от Чайковски, а танцът е създаден от Лев Иванов.
В: Колко части има този па?
О: Па дьо дьо е структурирано в четири части (или движения).
В: Какъв похват използва Мариус Петипа на сцената, за да изглежда, че Феята на захарните сливи е по-лека от въздуха?
О: Мариус Петипа използва устройство, наречено рейка, което представлява малка платформа или вагонче, поставено на релси под сцената. В "Лешникотрошачката" Захарната сливова фея стъпва върху шал, който принц Кокелуш поставя върху рейката, и след това я издърпва, така че когато тя се движи от едната страна на сцената към другата, изглежда, че е по-лека от въздуха.
Въпрос: Каква музикална тема използва Чайковски за частта Andante maestoso?
О: Като музикална тема на частта Andante maestoso Чайковски използва низходящи гами за виолончело с контрастна част, написана за обой и бас кларинет, и завършваща с голяма кулминация за тромбони. Тази тема е сходна с темите за смъртта му в Пета и Шеста симфония.
