Filling Station (Бензиностанция) — едноактен балет от Върджил Томсън (1937)

Filling Station (Бензиностанция) — едноактен балет от Върджил Томсън (1937): криминална интрига, румба, драматични скокове и сценична иновация.

Автор: Leandro Alegsa

Filling Station е едноактен балет, създаден върху прост, но изразителен театрален сюжет — либрето е базирано на вестникарски репортаж. Музиката е написана от Върджил Томсън, а хореографията и сценичната физическа игра са дело на Лев Кристенсен, който също изпълнява ролята на Мак, служителя на бензиностанцията. Пол Кадмус проектира декорите и костюмите, придавайки на постановката характерен визуален стил. Балетът е представен за първи път от трупата на балет "Каравана" в Хартфорд, Кънектикът, през ноември 1937 г., а по-късно — на 18 май 1939 г. — е изнесен в театър "Мартин Бек" в Ню Йорк, като Кристенсен отново изпълнява ролята на обслужващия персонал.

Произход и постановка

Идеята за балета произлиза от кратък вестникарски репортаж, който е преработен като драматична сценична миниатюра — едно действие, лишено от сложна драматургична конструкция, но богато на характерни сцени и визуални детайли. Постановката е част от програмата на балет "Каравана" — инициатива, свързана с опитите на американски творци през 30-те години да създадат национален репертоар в малки, подвижни форми. Декорите и костюмите на Пол Кадмус допринасят за социално-реалистичен и в същото време стилизиран образ на нощната бензиностанция.

Сюжет (кратко резюме)

Мак е млад, добре изглеждащ служител на бензиностанция. Вечерната му самота е нарушена от двама млади и мазни, но добродушни шофьори на камиони. В сцената се появява щатският полицай (State Trooper), който се впуска в преследване и изнася лекция на момчетата за ненавременното спазване на скоростта. След това влизат различни персонажи — нагъл шофьор със съпругата и детето си, Богатото момче и Богатото момиче, които пристигат пияни от провинциален танц; те започват румба, към която останалите се присъединяват. Сюжетът е нарушен от появата на гангстер, който стреля с пистолет и се опитва да организира обир. Мак, шофьорите на камиони и Държавният полицай съумяват да осуетят плана му, но Богатото момиче попада под прицела на гангстера и умира на тротоара. Тялото ѝ е отнесено, тълпата се разотивa, а Мак остава сам със радиото и вестника си, чакайки следващия ден и следващата смяна.

Музика и хореография

Музиката на Върджил Томсън комбинира модернистични елементи с влияния от американската популярна музика и танцови ритми, което придава на спектакъла своеобразно звучене — едновременно театрално и реалистично. Хореографията на Лев Кристенсен акцентира върху характеризацията на персонажите: движенията са направени да изграждат типове и социални роли, а не само да демонстрират техническо умение. Внезапните, драматични моменти — например преследването на гангстера — използват контраст между осветление и големи, летящи скокове (включително grand jetée) за постигане на визуален удар и атмосфера на напрежение.

Прием и значение

Историкът на танца Грейс Робърт възхвалява балета в книгата си The Borzoi Book of Ballets, като отделя специално внимание на персонажите, които според нея са "категорични и добре застъпени" и че всички те се разглеждат в "балетни" термини. Тя посочва преследването на гангстера като особено ефективен момент — на затъмнена сцена няколко фигури с фенерчета изпълняват grand jetée, а светлинните лъчи и летящите фигури създават ефект, който е "драматичен, несъизмерим с простотата на използваните средства".

Балетът е приет добре от публики в САЩ и има успешни представяния в Южна Америка през 1941 г., когато е включен в програма на американска трупа, организирана от Линкълн Кирстейн. Работата е пример за търсене на американска сценична идентичност — тематично ориентирана към градския живот, социалните типажи и смесването на популярни и артистични елементи.

Архивно състояние и по-нататъшно влияние

Към 1949 г. Грейс Робърт отбелязва, че е запазена основно партитурата — музикалният материал — но че от нея е аранжирана и самостоятелна сюита, която понякога се изпълнява на концерти или по радиото. Както често се случва при сценични произведения от този период, част от оригиналната хореография и сценични решения може да са изгубени или променени през репризите и турнетата, но влиянието на произведението върху развитието на кратките едноактни американски балети и тенденцията към социално-анекдотична драматизация остава разпознаваемо.

Значими бележки

  • Автори на ключовите елементи: Върджил Томсън (музика), Лев Кристенсен (хореография и изпълнение), Пол Кадмус (декор и костюми).
  • Премиера и важни представления: Хартфорд, Кънектикът (ноември 1937) и Ню Йорк — театър "Мартин Бек" (18 май 1939).
  • Тематични акценти: градска атмосфера, социални типажи, сблъсък на ежедневното с внезапното насилие, използване на популярни танцови форми като румба в театрална среда.

Filling Station остава интересен пример за синтез между музика, визуално изкуство и характерна, нарративна хореография в американския балет от края на 1930-те години.

Въпроси и отговори

В: Какво е Filling Station?


О: "Filling Station" е едноактен балет с музика, композирана от Върджил Томсън, и хореография, създадена от Лев Кристенсен.

В: Кой изпълняваше ролята на Мак в оригиналната постановка?


О: В оригиналната постановка Лев Кристенсен изпълнява ролята на Мак, служителя на бензиностанцията.

В: Кой е проектирал декорите и костюмите за "Бензиностанция"?


О: Пол Кадмус е автор на декорите и костюмите на "Бензиностанция".

В: Къде се играе за първи път Filling Station?


О: Балетът е представен за първи път в Хартфорд, Кънектикът, от балет "Каравана" през ноември 1937 г.

В: Какво оценява балетът на танцовия историк Грейс Робърт?


О: Историкът на танца Грейс Робърт похвали образите като "определени и добре издържани" и отбеляза, че всички те се разглеждат в термините, които са "балетни". Тя също така посочи преследването на гангстера като особено ефективен момент.

Въпрос: Какъв ефект отбеляза Робърт по време на определена сцена?


О: Робърт отбеляза, че по време на конкретна сцена на затъмнена сцена няколко фигури с фенерчета, които изпълняват grand jetée (скокове), създават ефект, "драматичен, несъизмерим с простотата на използваните средства".

Въпрос: Кога "Бензиностанцията" е била популярна в Южна Америка?


О: Балетът е популярен в Южна Америка, когато е представен там от американска трупа, събрана от Линкълн Кирщайн през 1941 г.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3