Арън Копланд

Ранните дни на Копланд

Аарон Копланд е роден на 14 ноември, 1900 в Бруклин, Ню Йорк. Умира на 90-годишна възраст на 2 декември, 1990. Той е най-малкият от пет деца. Родителите му са пристигнали в САЩ от Източна Европа. Те са имали магазин в Бруклин. Аарон започва да свири на пиано още като малък. Написва първата си песен за майка си, когато е на осем години. Мечтите му да стане композитор се зараждат още в детството му. Когато е на шестнадесет години, той моли родителите си да му позволят да учи композиция при Рубин Голдмарк. Голдмарк е преподавал на композитора Джордж Гершуин.

Когато е в началото на двадесетте си години, Копланд заминава за Париж, Франция, където учи музика при Надя Буланже. Тя е един от най-значимите музикални педагози по онова време. През 1924 г. се завръща в Ню Йорк.

Известни класически произведения

Прочутият диригент на Бостънския симфоничен оркестър Сергей Кусевицки научава за музиката на Копланд. През 1925 г. Кусевицки ръководи оркестъра за първото изпълнение на ранната творба на Копланд "Музика за театър". През 1927 г. Кусевицки дирижира и "Концерт за пиано и оркестър" на Копланд. Това произведение е необичайно, защото Копланд използва идеи от джаз музиката в концерта си.

По-късно Копланд пише музиката за два балета за американския Запад. Единият е за живота на известния стрелец Били Хлапето. В тази творба Копланд използва музика от американски каубойски песни. Това произведение от "Били Хлапето: Балетна сюита" се нарича "Улица в граничен град".

През 1942 г. диригентът Андре Костеланиц моли Копланд да напише музика за един велик американец - Ейбрахам Линкълн. Копланд пише "Портрет на Линкълн" в чест на 16-ия американски президент. Музиката на Копланд включва части от американски народни песни и песни, популярни по време на Гражданската война в САЩ. Той добавя думи от речите и писмата на президента Линкълн.

"Портретът на Линкълн" е игран многократно в Америка. Много известни личности са изпълнявали ролята на говорители.Елинор Рузвелт, съпругата на президента Франклин Д. Рузвелт, е една от тях. Тук актьорът Джеймс Ърл Джоунс изпълнява "Портрет на Линкълн" на Копланд.

През 1942 г. музикалният директор на Симфоничния оркестър на Синсинати моли 18 композитори да напишат музика, която да изразява любовта към Америка. За конкурса Копланд композира "Фанфара за обикновения човек". " Тази музика звучи в Америка по време на много национални събития, включително при встъпването в длъжност на някои президенти (когато стават президенти).

Експертите твърдят, че "Фанфара за обикновения човек" е пример за начина, по който Копланд променя вида на музиката, която пише през 40-те години. Той започва да пише музика, която е по-лесно разбираема и по-популярна. Копланд пише за това през 1941 г. в книгата си "Нашата нова музика".

Той пише, че радиото и грамофонните плочи помагат на хора, които никога преди не са слушали музика, да се наслаждават на нея. Той казва, че няма причина да се продължава да се пише музика, сякаш тези неща не са били изобретени. Затова решава да пише музика по по-прост начин.

Неговите интереси и дейности извън музиката

Копланд разпространява идеите си за музиката и по други начини. Преподава в New School for Social Research в Ню Йорк и в Харвардския университет в Кеймбридж, Масачузетс. Една от многото награди, които получава, е наградата "Пулицър". Получава я през 1945 г. за прочутата си музика към балет, наречен "Апалашка пролет". Това е едно от най-популярните му произведения. Последната част на балета е базирана на традиционната песен "A Gift to be Simple" (Дар да бъдеш прост).

Копланд пише музика и за няколко големи филма. През 1950 г. той печели "Оскар" за музиката към филма "Наследницата". След това започва да експериментира с така наречената дванадесеттонова система. Музиката му вече не е толкова лесна за разбиране, нито толкова популярна.

Копланд спира да композира в края на 60-те години. Въпреки това той продължава да работи активно като диригент и оратор. През 1982 г. Куинс Колидж към Градския университет на Ню Йорк създава Музикалното училище "Аарон Копланд".

Копланд е силен привърженик на либералните идеи. В началото на 50-те години той и други известни писатели, актьори и интелектуалци са обвинени в подкрепа на комунизма. Общественото мнение обаче се променя. През 1964 г. президентът Линдън Б. Джонсън му връчва Президентския медал на свободата. Това е най-високото американско отличие за граждански лица. Аарон Копланд умира през 1990 г. на 90-годишна възраст. Но музиката му продължава да живее.

Статията по-горе е повторна употреба и модификация на сценарий, достъпен като обществено достояние съгласно условията за ползване и уведомлението за поверителност на Voice of America.