Спящата красавица: балет от Чайковски по приказката на Шарл Перо (1890)
Разкрийте историята на балета "Спящата красавица" (1890): музика от Чайковски, хореография на Петипа и премиера в Мариинския театър — класически балетен шедьовър.
"Спящата красавица" е класически балет в пролог и три действия с либрето от Мариус Петипа и Иван Всеволожски, базирано на приказката на Шарл Перо от 1697 г. "Спящата красавица в гората". Музиката е написана от Чайковски. Хореографията и сценичната концепция са дело предимно на Мариус Петипа, който проектира танците и постановката за първата премиера.
Произход и първа постановка
Балетът е поръчан и подготвен през 1889–1890 г. и за първи път е представен на сцената на Мариинския театър в Санкт Петербург, Русия, на 15 януари 1890 г. (по стар стил). Оригиналната постановка отличава пищната сценография и богатата оркестрация, характерни за големите спектакли от епохата.
Роли и оригинални изпълнители
В първото представяне ролята на принцесата Аврора е изпълнена от Карлота Брианца, ролята на принца — от Павел Гердт. Мариус Петипа сам изпълнява ролята на Люляковата фея, а Енрико Чечети — ролята на Карабош (злата фея). Тази оригинална трупа и ранните изпълнения допринасят за установяването на балета като образец на класическата френско-руска традиция в танца.
Кратък сюжет
Сюжетът следва основните елементи от приказката на Перо: кралска двойка посреща раждането на дъщеря си — Аврора; злата фея Карабош (в някои версии — Карабос) хвърля проклятие, според което принцесата ще се прободе на вретено и ще умре. Животът ѝ е спасен до известна степен от Люляковата фея, която смекчава проклятието — вместо да умре, Аврора ще заспи сто години, докато един принц не я събуди с целувка. Във второ и трето действие са показани празненства, изпитания и в крайна сметка пробуждането и сватбата — сцени, богати на дивертисменти, па-де-де и хорови ансамбли.
Музика и композиция
Чайковски създава за балета монументална, мелодраматична и оркестрово наситена партитура, която е едновременно драматична и празнична. От нея са се утвърдили като любими изпълнения отделни номера като "Валсът на гирляндите", "Розовото адажио" (Rose Adagio) и грандиозните па-де-де от финала. Оркестрацията и тематичната разработка показват зрелия стил на Чайковски след "Лебедово езеро" и преди "Лешникотрошачката". Партитурата съдържа богата палитра от музикални образи — от поетични салонни моменти до хорови и празнични сцени.
Хореография и сценично наследство
Постановката на Петипа задава канони за класическия балет: стройни, технически изискващи серии, големи групови сцени (кореографии за ансамбъл) и блестящи солови вариации. През следващите десетилетия хореографията е предмет на множество реконструкции, съкращения и адаптации — както в пълната си форма, така и в абревиатури за концертни представления. Балетът остава стандарт в репертоара на големите световни трупи и често се поставя както в автентични възстановки на Петипа, така и в съвременни прочити.
Изпълнения извън Русия
За първи път в Европа балетът е представен в съкратен вариант от Балет Русе в Лондон на 2 ноември 1921 г. Първата пълна версия в Съединените щати е проектирана и представена от Катрин Литълфийлд на 12 февруари 1937 г. в Музикалната академия във Филаделфия с балета на Филаделфия. Оттогава насам "Спящата красавица" е една от най-поставяните класически творби и често служи за показ на техниката и естетиката на класическия балет.
Значение и влияние
"Спящата красавица" се смята за едно от най-значимите произведения в репертоара на класическия балет — заради съчетанието на впечатляваща музика, сложна и въздействаща хореография и пищна сценография. Творбата продължава да вдъхновява хореографи, диригенти и сценографи и остава предпочитано заглавие за празнични и юбилейни програми, както и за представяне на класическата школа пред съвременната публика.
Фон
Около десет години след като "Лебедово езеро" на Чайковски е представено за първи път, Чайковски е помолен да напише балет за Мариинския театър в Санкт Петербург. Балетът ще се основава на приказката на Шарл Перо "Спящата красавица в гората". Чайковски е много щастлив, че е избрана именно тази история. Действието се развива в епохата на Луи XIV. Той щеше да има възможност да пише музика в бароков стил.
Петипа дава на Чайковски специални указания за темпото, метрума и други музикални въпроси. Той дори определял продължителността на определени пиеси с точен брой тактове. Поискал е валс в първо действие, мазурка във второ действие и полонеза в трето действие. Балетът е свързан (а драмата и напрежението в него се засилват) чрез многократното използване на двете музикални теми, представящи доброто и злото, олицетворявани съответно от Феята на люляка и Карабоза. Спецификациите на Петипа стимулират въображението на Чайковски, а не го възпрепятстват, както може да се очаква.
Интересът на Чайковски към поставянето на приказката датира още от 1867 г. Тогава той написва малък балет по историята за децата на сестра си Александра Давидова. Същото е направил и за "Лебедово езеро". През ноември 1888 г. той провежда конференция с ръководството на театъра и Петипа. Изготвен е проект на сценария. Петипа предоставя на Чайковски подробен анализ на музикалните изисквания. Композиторът се захваща за работа и завършва партитурата на 1 септември 1889 г.
История
Пролог
Кратка увертюра противопоставя темите за злонамерения Карабош и доброжелателната Фея на люляка. Когато завесата се вдига, дворът се събира за кръщенето на принцеса Аврора. Шест феи поднасят своите дарове. Влиза Карабош, фея, която е пренебрегната от церемониалмайстора. Тя проклина Аврора. Тя казва, че принцесата ще умре на 16-ия си рожден ден, след като убожда пръста си във вретеното на колелото за предене. Оставащата седма фея, Феята на люляка, излиза напред. Тя не може да сложи край на проклятието, но може да го смекчи. Принцесата няма да умре - заповядва тя, - а ще спи сто години. В края на този срок принцът ще я събуди с целувка от истинска любов.
Акт 1
Шестнайсет години след кръщаването на принцеса Аврора дворът се събира в градините на двореца, за да отпразнува рождения ден на Аврора. Селяните танцуват валс. Аврора танцува адажио с четирима благородни ухажори. Карабош влиза незабелязано и подхвърля на Аврора вретено. Принцесата си убожда пръста на вретеното. Тя пада на земята и заспива. Принцесата е отнесена в двореца от благородните ухажори. Люляковата фея приспива целия двор, а след това кара замъка да бъде обграден от гъста гора от дървета и тръни.
Акт 2
|
Лебедово езеро (1877 г.) |
Сцена 1. Ловът на принца. Горска поляна с река на заден план. Сцената е празна. Чуват се ловни рогове. Влизат принц Дезире, наставникът му Галифрон и приятелите му. Прекъснали са лова, за да се почерпят. Няколко танца се изпълняват от различни дами от двора. Ловът се подновява. Принцът е уморен и решава да остане сам в гората. Тук той среща Люляковата фея, която излиза от лодка от перли на реката. Тя го е избрала за принц, който да събуди принцеса Аврора, и му представя различни видения за принцесата. От виденията той бързо се влюбва в нея и моли Феята на люляка да го заведе при нея. Люляковата фея го повежда през гората, докато стигнат до омагьосания замък, където почива Аврора.
Сцена 2. Замъкът на Спящата красавица. Спящата красавица лежи на легло с балдахин. Кралят и кралицата спят в креслата наблизо. Придворните и пажове спят изправени и подпрени един на друг. Всичко е покрито с прах и паяжини. Влизат Люляковата фея и принцът. Той се опитва да събуди принцесата и придворните, но безуспешно. Люляковата фея стои настрана, без да се намесва. Принцът целува принцесата. Тя се събужда. Прахът и паяжините изчезват. Съдът се събужда. Кралят разрешава брака на принца и принцесата.
Акт 3
Сватбата на принц Дезире и принцеса Аврора на еспланадата на двореца на крал Флорестан. Дворът се събира, за да отпразнува сватбата на принц Дезире и принцеса Аврора. Кралят и кралицата влизат заедно с младоженците. Тържеството започва с поредица от дивертисменти. Диамантените, златните, сребърните и сапфирените феи танцуват. Няколко приказни герои танцуват: Котаракът в чизми и Белият котарак; Синята птица и принцеса Флорин; Червената шапчица и вълкът; Пепеляшка и принц Фортуне; и накрая Хоп о' Ми Палячо с братята си и людоеда. Принцът и принцесата танцуват па де дьо. Римски, персийски, индийски, американски и турски герои танцуват сарабанда. Действието завършва с tableau vivant, представящо Славата на феите. Тази картина е променена, за да представи славата на Аполон.
Галерия
| Балетите на Петипа |
|
|
· 
Синята птица и принцеса Флорин, 2011 г.
· 
Дизайн на Leon Bakst за Carabosse
· 
Дизайн на костюмите на Леон Бакст за китайка в "Спящата красавица" (1921)
· 
Мари Петипа в ролята на Люляковата фея и Любов Вишневска в ролята на прислужница, 1890 г.
· 
Карлота Брианца и Павел Гердт в действие 3, 1890 г.
· 
Оригинален състав, 1890 г.
· 
Анна Йохансон и две страници, 1892 г.
· ._1890.JPG)
Енрико Чечети и Варвара Никитина като Синята птица и принцеса Флорин, 1890 г.
Въпроси и отговори
В: Какво е заглавието на балета?
О: "Спящата красавица".
В: Кой е написал историята на балета?
О: Мариус Петипа и Иван Всеволожски написаха историята, която се основава на приказката на Шарл Перо от 1697 г. "Спящата красавица в гората".
В: Кой композира музиката за "Спящата красавица"?
О: Музиката е дело на Чайковски.
В: Кой е създал танците за "Спящата красавица"?
О: Танците са дело на Мариус Петипа.
В: Къде е представена за първи път "Спящата красавица"?
О: За първи път е представена в Мариинския театър в Санкт Петербург, Русия, на 15 януари 1890 г.
В: Кога в Европа дебютира съкратена версия на "Спящата красавица"?
О: Дебютът в Европа е в съкратена версия на Ballets Russes в Лондон на 2 ноември 1921 г.
В: Кой е създал и представил пълната версия на "Спящата красавица" в Америка?
О: Катрин Литълфийлд проектира и представя пълната ѝ версия на 12 февруари 1937 г. в Музикалната академия във Филаделфия с балета на Филаделфия.
обискирам