Спящата красавица (балет) | балет в пролог и три действия

"Спящата красавица" е балет в пролог и три действия. Сюжетът на балета е написан от Мариус Петипа и Иван Всеволожски. Базиран е на приказката на Шарл Перо от 1697 г. "Спящата красавица в гората". Музиката е написана от Чайковски. Мариус Петипа проектира танците. За първи път "Спящата красавица" е представен в Мариинския театър в Санкт Петербург, Русия, на 15 януари 1890 г. Карлота Брианца танцува принцесата, а Павел Гердт - принца, с Мариус Петипа в ролята на Люляковата фея и Енрико Чечети в ролята на Карабош. За първи път в Европа балетът е представен в съкратен вариант от Балет Русе в Лондон на 2 ноември 1921 г. Катрин Литълфийлд проектира първата пълна версия на "Спящата красавица" в Съединените щати и представя постановката на 12 февруари 1937 г. в Музикалната академия във Филаделфия с балета на Филаделфия.

Фон

Около десет години след като "Лебедово езеро" на Чайковски е представено за първи път, Чайковски е помолен да напише балет за Мариинския театър в Санкт Петербург. Балетът ще се основава на приказката на Шарл Перо "Спящата красавица в гората". Чайковски е много щастлив, че е избрана именно тази история. Действието се развива в епохата на Луи XIV. Той щеше да има възможност да пише музика в бароков стил.

Петипа дава на Чайковски специални указания за темпото, метрума и други музикални въпроси. Той дори определял продължителността на определени пиеси с точен брой тактове. Поискал е валс в първо действие, мазурка във второ действие и полонеза в трето действие. Балетът е свързан (а драмата и напрежението в него се засилват) чрез многократното използване на двете музикални теми, представящи доброто и злото, олицетворявани съответно от Феята на люляка и Карабоза. Спецификациите на Петипа стимулират въображението на Чайковски, а не го възпрепятстват, както може да се очаква.

Интересът на Чайковски към поставянето на приказката датира още от 1867 г. Тогава той написва малък балет по историята за децата на сестра си Александра Давидова. Същото е направил и за "Лебедово езеро". През ноември 1888 г. той провежда конференция с ръководството на театъра и Петипа. Изготвен е проект на сценария. Петипа предоставя на Чайковски подробен анализ на музикалните изисквания. Композиторът се захваща за работа и завършва партитурата на 1 септември 1889 г.

История

Пролог

Кратка увертюра противопоставя темите за злонамерения Карабош и доброжелателната Фея на люляка. Когато завесата се вдига, дворът се събира за кръщенето на принцеса Аврора. Шест феи поднасят своите дарове. Влиза Карабош, фея, която е пренебрегната от церемониалмайстора. Тя проклина Аврора. Тя казва, че принцесата ще умре на 16-ия си рожден ден, след като убожда пръста си във вретеното на колелото за предене. Оставащата седма фея, Феята на люляка, излиза напред. Тя не може да сложи край на проклятието, но може да го смекчи. Принцесата няма да умре - заповядва тя, - а ще спи сто години. В края на този срок принцът ще я събуди с целувка от истинска любов.

Акт 1

Шестнайсет години след кръщаването на принцеса Аврора дворът се събира в градините на двореца, за да отпразнува рождения ден на Аврора. Селяните танцуват валс. Аврора танцува адажио с четирима благородни ухажори. Карабош влиза незабелязано и подхвърля на Аврора вретено. Принцесата си убожда пръста на вретеното. Тя пада на земята и заспива. Принцесата е отнесена в двореца от благородните ухажори. Люляковата фея приспива целия двор, а след това кара замъка да бъде обграден от гъста гора от дървета и тръни.

Акт 2

Балетите на Чайковски

Лебедово езеро (1877 г.)
Спящата красавица (1890)
"Лешникотрошачката" (1892)

Сцена 1. Ловът на принца. Горска поляна с река на заден план. Сцената е празна. Чуват се ловни рогове. Влизат принц Дезире, наставникът му Галифрон и приятелите му. Прекъснали са лова, за да се почерпят. Няколко танца се изпълняват от различни дами от двора. Ловът се подновява. Принцът е уморен и решава да остане сам в гората. Тук той среща Люляковата фея, която излиза от лодка от перли на реката. Тя го е избрала за принц, който да събуди принцеса Аврора, и му представя различни видения за принцесата. От виденията той бързо се влюбва в нея и моли Феята на люляка да го заведе при нея. Люляковата фея го повежда през гората, докато стигнат до омагьосания замък, където почива Аврора.

Сцена 2. Замъкът на Спящата красавица. Спящата красавица лежи на легло с балдахин. Кралят и кралицата спят в креслата наблизо. Придворните и пажове спят изправени и подпрени един на друг. Всичко е покрито с прах и паяжини. Влизат Люляковата фея и принцът. Той се опитва да събуди принцесата и придворните, но безуспешно. Люляковата фея стои настрана, без да се намесва. Принцът целува принцесата. Тя се събужда. Прахът и паяжините изчезват. Съдът се събужда. Кралят разрешава брака на принца и принцесата.

Акт 3

Сватбата на принц Дезире и принцеса Аврора на еспланадата на двореца на крал Флорестан. Дворът се събира, за да отпразнува сватбата на принц Дезире и принцеса Аврора. Кралят и кралицата влизат заедно с младоженците. Тържеството започва с поредица от дивертисменти. Диамантените, златните, сребърните и сапфирените феи танцуват. Няколко приказни герои танцуват: Котаракът в чизми и Белият котарак; Синята птица и принцеса Флорин; Червената шапчица и вълкът; Пепеляшка и принц Фортуне; и накрая Хоп о' Ми Палячо с братята си и людоеда. Принцът и принцесата танцуват па де дьо. Римски, персийски, индийски, американски и турски герои танцуват сарабанда. Действието завършва с tableau vivant, представящо Славата на феите. Тази картина е променена, за да представи славата на Аполон.