Лебедово езеро — балет от Пьотр Илич Чайковски: сюжет и история

Действие 1: 1. сцена Завесата се вдига на партито за рождения ден на принц Зигфрид. Той е на 21 години. На следващата вечер ще се проведе грандиозен бал. Той трябва да си избере булка измежду шест гостуващи принцеси. Волфганг, неговият наставник, представя на веселяците група селяни. 2. Валс. 3. Сцена. Влиза кралицата майка. Тя смята, че Зигфрид е лекомислен. Кралицата майка си тръгва. Бено насърчава принца да продължи забавлението. 4. Pas de trois.- Танци за селяните. 5. Па дьо дьо.- Танци за веселяците. 6. Pas d'action - Волфганг се напива и припада. 7. Sujet.-Слънцето залязва. Зигфрид предлага последен танц. 8. Danse des coupes.-Веселяните танцуват полонеза, държейки чашите си. 9. Финал.-Ято лебеди прелита над главите ни. Бено предлага да се проведе лов. Принцът се съгласява. Те тръгват.

Действие 2: 10. Сцена.- Вижда се езеро, което блести на лунната светлина. Зигфрид и приятелите му наблюдават ято лебеди, които се плъзгат по повърхността на езерото. 11. Сцена.-Ловците се прицелват. Птиците се превръщат в девойки. Водачът им пита Зигфрид защо ги безпокои. Тя казва, че е принцеса Одета. Тя и всички нейни спътници са били превърнати в лебеди от злата ѝ мащеха. Те са наблюдавани от спътника на мащехата ѝ фон Ротбарт в образа на бухал. Само брачен обет може да развали заклинанието, което я държи лебед през деня и девойка през нощта. 12. Сцена.-Сигфрид казва, че обича Одета. Тя обещава да присъства на утрешния бал. Тя го предупреждава, че мащехата ѝ е много опасна. 13. Danse des cygnes. 14 Scène.- Разсъмване. Одет и нейните приятели се връщат в езерото като лебеди.

Действие 3: Гостите пристигат в замъка на Зигфрид за избора на булката на принца. 16. Танц на балетния корпус и на джуджетата.-Всички танцуват, включително група джуджета. 17. Сцена.-La sortie des invités et la Valse. Шестте принцеси пристигат. 18. Сцена. Зигфрид не си избира булка измежду шестте принцеси. Влиза фон Ротбарт с дъщеря си Одилия. Тя е маскирана като Одета. 19. Pas de six. Принцесите танцуват. 20. Данс хонгроаз. 21. Данс еспаньол. 22. Danse napolitaine. 23. Danse Mazurka. 24. Сигфрид избира Одилия за своя невеста, вярвайки, че тя е Одет. Фон Ротбарт бяга от залата като сова. Зигфрид се втурва в нощта, за да намери Одета.

• По-късно Чайковски поставя па де дьо в трето действие, което е известно като "Черният лебед па де дьо".

Действие 4: 25. Entr'acte. 26. Приятелите на Одета очакват завръщането ѝ в езерото. 27. Танц на малките синьо-сини. 28. Сцена. Одет се свлича в ръцете на своите спътници. Тя им разказва какво се е случило. Надига се буря. Зигфрид стига до Одет. 29. Сцена на финала - Той я моли да му прости. Тя умира от скръб в ръцете му. Той хвърля короната ѝ във водите. Вълните го връхлитат. Лебедите се отдалечават по езерото.

През 1871 г. Чайковски прекарва лятото в Украйна заедно със сестра си Александра Давидова. Именно в дома ѝ в Каменка той пише кратък балет за лебеди, който децата ѝ изпълняват. Сюжетът на балета е базиран на "Лебедово езеро", немска приказка. Чайковски използва музикална тема от този детски балет в зрялото "Лебедово езеро". За този балет за деца се знае малко.

През 1875 г. Владимир Бегичев моли Чайковски да напише балет за лебеди. Бегичев е служител, отговарящ за репертоара на императорските театри. Чайковски приема поканата му да напише балета. Той казва на Римски-Корсаков: "Приех работата, отчасти защото искам парите, но и защото отдавна имах желание да опитам силите си в този вид музика." През август той завършва скиците за две действия. Завършва балета на 10 април 1876 г.

Не е сигурно кой е написал либретото на балета. В програмата са отбелязани както Бегичев, така и танцьорът Василий Гелцер. Вероятно те са го създали въз основа на разговори с артисти, които са се срещали в салона на Бегичев. Използвали са и приказки от "Volksmärchen der Deutschen" (1782-86 г.) на Йохан Музеус, сборник с немски приказки и народни умотворения.

Когато приема поканата на Бегичев, Чайковски няма опит в писането на балетна музика за професионален театър. През 1875 г. той започва работа по "Лебедово езеро". Това е първият му балет. Той изучава балетната музика на други автори. Харесва музиката и балетите на Лео Делиб. Чайковски смята, че музиката на Делиб е хубава и мелодична. Въпреки това Чайковски ще създаде "Лебедово езеро" в симфонична скала. Писането на музиката за "Лебедово езеро" е начин за Чайковски да избегне реалността да бъде хомосексуалист в царска Русия. Русия е била репресивна държава. Хомосексуалистите са били изпращани в затвора, на заточение или в изгнание. Симфониите не облекчават стреса по начина, по който го е правела балетната музика; на Чайковски му се е налагало да влага твърде много от вътрешния си живот в симфониите. През май 1875 г. е нает да напише "Лебедово езеро". Завършва музиката през април 1876 г. Служителят, отговарящ за музиката в Болшой театър, смята, че музиката на Чайковски е невъзможна за разбиране. Лейтмотивът в малката балетна музика на Чайковски за неговите племенници и племеннички започва да се нарича "Песента на лебедите". Чайковски използва този лайтмотив в "Лебедово езеро".

• Одет, принцесата лебед. Одета е лебед през деня (като сестрите си лебеди) и девойка през нощта. Тя се появява във второ и четвърто действие и съвсем за кратко в трето действие.
• Принц Зигфрид, любовник на Одета. Принц Зигфрид се влюбва в Одета и обещава да ѝ бъде верен завинаги. Той предава Одет по случайност. Той се появява и в четирите действия.
• Фон Ротбарт е магьосник, който държи Одет и сестра ѝ лебеди в капана на магическо заклинание. Той приема формата на бухал. Той е победен в края на балета. Появява се във второ, трето и четвърто действие. Понякога е наричан Ротбарт. Името му означава "Червена брада".
• Одиле, дъщерята на фон Ротбарт. Тя е маскирана като Одета. Тя подлъгва принца да ѝ обещае любовта си на един бал и по този начин принцът предава Одета. Тя се появява само в трето действие. Понякога балерината, която играе Одета, изпълнява и ролята на Одилия.
• Волфганг, наставник на принца. Волфганг обикновено се появява в първо действие. Той се опива от виното. Той се появява в 1 и 3 действие.
• Бено, приятел на принца. Бено предлага на принца и приятелите му да ловуват лебеди в първо действие. Бено се появява в Действия 1 и 3.
• Кралицата майка, майка на Зигфрид. Кралицата майка иска синът ѝ да си избере булка. Обикновено тя му дава арбалет като подарък за рождения ден в първо действие. Тя се появява в 1 и 3 действие. Кралицата майка е пантомимна роля.

• Увертюра

Акт 1

• No.1: Scène
• No.2: Valse (Валс)
• No.3: Scène
• No.4: Pas de trois
• No.5: Pas de deux
• No.6: Pas d'action
• No.7: Sujet
• No.8: Danses des couppes {Танцът на Гоблето}
• No.9: Финал

Акт 2

• No.10: Scène
• No.11: Scène
• No.12: Scène
• No.13: Danses des cygnes
• No.14: Scène

Акт 3

• No.16: Danse du corps de ballet and des nains (Танц за балетния корпус и джуджетата)
• No.17: Scène -La sortie des invités et la Valse (Пристигане на гостите и валс)
• No.18: Scène
• No.19: Pas de six (Танц за шестте принцеси)
• No.20: Danse hongroise (Унгарски танц)
• No.21: Danse espangnole (испански танц)
• No.22: Danse napolitaine (Неаполитански танц)
• No.23: Danse Mazurka (Мазурка)
• No.24: Scène
• Някъде след първото изпълнение Чайковски вмъква ефектно па дьо дьо (днес наричано "Черният лебед") след мазурката.

Акт 4

• No.25: Entr'acte
• No.26: Scène
• No.27: Danse des petits cygnes (Танц на малките лебеди)
• No.28: Scène
• No.29: Scène finale

Джон Уорак посочва, че Чайковски претворява драматизма на историята в музика: "Като превръща B в тоналност на трагедията, той поставя началото на музикален "сюжет", в който тъмните сили на Ротбарт се стремят да свалят тоналността в по-плоски тонове. От друга страна, основното действие се развива в областта на тоналността А." Чайковски балансира всички музикални компоненти на произведението. "Дивертисментите са в неговия най-лек, най-привлекателен музикален маниер - пише Варак, - танците, които доразвиват сюжета, имат по-скоро по-голямо музикално съдържание, докато сцените на разказ и действие са в това, което се счита за неговия "симфоничен" маниер." Критиците твърдят, че музиката на Чайковски е "твърде шумна, твърде "вагнерианска" и твърде симфонична".

Репетициите на "Лебедово езеро" започват преди Чайковски да завърши партитурата и продължават 11 месеца. Всички участници в постановката никога не са чували толкова сложна партитура за балет. Те описват музиката като "нетанцувална". Дори диригентът вдига ръце от отчаяние от музиката.

Хореографът Юлиус Райзингер е некомпетентен, а декорите нямат цялост, тъй като са проектирани от трима различни автори. Освен това по това време Болшой театър страда от проблеми, включително липса на балетмайстор, който да разработи постановка по партитурата. Ролята на Одета не е поверена на първокласна танцьорка, а на второкласен талант. Причината може би е била политическа.

Лебедово езеро е представено за първи път на 4 март 1877 г. в Болшой театър в Москва. Танците са създадени от Юлиус Райзингер. Паулина Карпакова танцува Одет. Тя поставя в "Лебедово езеро" някои харесвани от нея номера от други балети. Балетът претърпява провал. През 1883 г. Болшой театър изключва балета от репертоара си. По това време декорите се разпадат. Едва през 1901 г. Александър Горски поставя нова постановка на "Лебедово езеро" за Болшой театър.

Първото представление на "Лебедово езеро" е катастрофално. Херман Ларош пише: "Трябва да кажа, че никога не съм виждал по-лошо представяне на сцената на Болшой театър. Костюмите, декорите и машините ни най-малко не скриваха празнотата на танците. Нито един балетоман не получи дори пет минути удоволствие." Той дава висока оценка на музиката. Пише, че Чайковски е бил "в отлично настроение ... той е бил напълно на върха на своя гений". Братът на Чайковски - Модест, пише: "Бедността на постановката, т.е. декорите и костюмите, липсата на изключителни изпълнители, слабото въображение на балетмайстора и накрая оркестърът ... всичко това заедно позволява на [Чайковски] с пълно основание да хвърли вината за провала върху другите." Въпреки това балетът постига умерен успех сред зрителите на театъра. От премиерата му в Болшой театър през 1877 г. до последното му представление през 1883 г. той е представен 33 пъти.

Чайковски умира на 6 ноември 1893 г. След смъртта му хората започват да се интересуват повече от музиката му. Лев Иванов е асистент на балетмайстора в Мариинския театър в Санкт Петербург. Той създава нови танци за второ действие. Това действие е представено на 1 март 1894 г. на концерт в Мариинския театър в памет на Чайковски. Пиерина Легнани танцува Одет. Преработеното действие има голям успех. То е представено отново с още по-голям успех. Балетмайстор в Мариинския театър е Мариус Петипа. Той бил впечатлен от успеха на тези две представления. Той взема решение да постави целия балет в Мариинския театър. Той проектира танците за действия 1 и 3, а Иванов - за действия 2 и 4.

Рикардо Дриго е диригент на оркестъра на Мариинския театър. Той изпуска някои номера от балета. Той оркестрира три клавирни номера от оп. 72 на Чайковски. След това ги включи в балета. Тези три номера бяха "L'Espiègle", "Valse Bluette" и "Un poco di Chopin". След това поставя в трето действие един номер, който може би е написал сам.

Братът на Чайковски - Модест - променя малко историята на балета за ревизията. Той дава на балета щастлив край. Новото "Лебедово езеро" е представено на 27 януари 1895 г. в Мариинския театър. Пиерина Легнани танцува и Одет, и Одилия. Балетът има голям успех. Тази версия на балета е тази, която обикновено се гледа днес.

Лебедово езеро е известно с 32-те fouettés en tournant в трето действие. Тези fouettés се танцуват в края на па де дьо на "Черния лебед" от балерината в ролята на Одил. Това па е замислено от Чайковски. То не е включено в оригиналната постановка. Състои се от начално адажио, последвано от вариация за мъжкия танцьор. След това следва вариация за балерината. Цялото произведение завършва с енергично движение за двамата танцьори, което включва фуете. Пиерина Легнани танцува за първи път фуете в постановката на Мариинския театър от 1895 г. Зрителите на балета не са били сигурни за 32-те фуетета. Някои смятаха, че те са просто каскада. Други ги смятат за вълнуващи. Тези балетни зрители отивали на всяко представление, за да броят броя на завъртанията.

Лебедово езеро става известно в Европа и САЩ скоро след представянето на преработената версия в Мариинския театър през 1895 г. За първи път е представена в Европа в Прага през юни 1907 г. За първи път е представена в Съединените щати в Метрополитън опера през декември 1911 г. През 1911 г. Балет Русе на Дягилев представя Лебедово езеро в две действия в Лондон. През 1925 г. Ballets Russes представят едноактна версия в Лондон. Цялото "Лебедово езеро" е представено за първи път в Англия от балета на Садлърс Уелс през ноември 1934 г. Сред балерините, пресъздаващи образа на Одета, са Матилда Кшесинска, Анна Павлова и Марго Фонтейн. Павел Гердт е принц Зигфрид в постановката в Санкт Петербург през 1895 г. Нижински и Рудолф Нуреев също са изпълнявали принц Зигфрид.

Използваната в това сравнение партитура е тази на Чайковски. Тя може да се различава от партитурата на Рикардо Дриго, която обикновено се изпълнява днес. Заглавията за всеки номер са взети от оригиналната публикувана партитура. Някои от номерата са озаглавени просто като музикални индикации, а тези, които не са, са преведени от оригиналните им френски заглавия.

Въведение

Moderato assai - Allegro non troppo - Tempo I

Акт I

No. 1 Scène: Allegro giusto

№ 2 Валс: Tempo di valse

No. 3 Scène: Allegro moderato

No. 4 Pas de trois

I. Intrada (или Entrée): Allegro

II. Andante sostenuto

III. Allegro semplice, Presto

IV. Moderato

V. Allegro

VI. Кода: Allegro vivace

№ 5 Па де дьо за двама веселяци (този номер по-късно е превърнат в Па де дьо на Черния лебед)

I. Tempo di valse ma non troppo vivo, quasi moderato

II. Andante - Allegro

III. Tempo di valse

IV. Кода: Allegro molto vivace

No. 6 Pas d'action: Andantino quasi moderato - Allegro

No. 7 Sujet (Въведение към танца с чаши)

№ 8 Танц с чаши: Tempo di polacca

No. 9 Финал: Sujet, Andante

Второ действие

No. 10 Scène: Модерато

No. 11 Scène: Allegro moderato, Moderato, Allegro vivo

No. 12 Scène: Allegro, Moderato assai quasi andante

No. 13 Танци на лебедите

I. Tempo di valse

II. Moderato assai

III. Tempo di valse

IV. Allegro moderato (този номер по-късно се превръща в известния Танц на малките лебеди)

V. Pas d'action: Andante, Andante non troppo, Allegro (материалът е заимстван от Undina)

VI. Tempo di valse

VII. Кода: Allegro vivo

No. 14 Scène: Модерато

Акт III

No. 15 Scène: март - Allegro giusto

№ 16 Ballabile: Танц на балетния корпус и джуджетата: Moderato assai, Allegro vivo

№ 17 Влизане на гостите и валс: Allegro, Tempo di valse

No. 18 Scène: Allegro, Allegro giusto

No. 19 Grand Pas de six.

I. Intrada (или Entrée): Moderato assai

II. Вариация 1: Allegro

III. Вариация 2: Andante con moto

IV. Вариация 3: Модерато

V. Вариация 4: Allegro

VI. Вариация 5: Moderato, Allegro semplice

VII. Голяма кода: Allegro molto

Приложение I

Па де дьо за госпожа Анна Собешчанска по оригиналната музика на Леон Минкус (известно още като Па де дьо на Чайковски)

No. 20 Унгарски танц: Чардаш - Moderato assai, Allegro moderato, Vivace

Приложение II

№ 20а Руски танц за г-жа Пелагея Карпакова: Moderato, Andante semplice, Allegro vivo, Presto

No. 21 Испански танци: Allegro non troppo (Tempo di bolero)

№ 22 Неаполитански/венециански танц: Allegro moderato, Andantino quasi moderato, Presto

No. 23 Mazurka: Tempo di mazurka

No. 24 Scène: Allegro, Tempo di valse, Allegro vivo

Акт IV

No. 25 Entr'acte: Moderato

No. 26 Scène: Allegro non troppo

No. 27 Танц на малките лебеди: Модерато

No. 28 Scène: Allegro agitato, Molto meno mosso, Allegro vivace

No. 29 Scène finale: Andante, Allegro, Alla breve, Moderato e maestoso, Moderato