Патопсихология

История

Свръхестествени традиции

Свръхестествената вяра е вяра в сила, която е отвъд научното разбиране. Има много култури, които вярват в свръхестествени явления. Тези култури включват религиозни култури, както и древните китайци, древните египтяни, евреите и древните гърци. В тези култури има писания, в които се казва, че необичайното поведение под формата на свръхестествени събития създава демони или богове, които завладяват даден човек и действат чрез тези хора. Това се е наричало обладаване. В Римокатолическата църква се правели екзорсизми, за да се накарат тези демони да напуснат тялото на обсебените от тях хора. Екзорсизмът включвал молитви, шумове и отвари. На хората с необичайно поведение често се казвало, че са обладани.

В някои култури често се е използвала трепанация. При това в главата на някого се правела дупка, за да се освободи "лошият дух".

Убежища

"Лудниците" са сгради, в които се отглеждат пациенти с ненормално поведение. Те стават популярни в Европа със Закона за лудниците от 1774 г., въпреки че са съществували и преди този закон. Приютите са имали за цел да се грижат за хора, които не могат да се грижат за себе си. Но те са били известни с това, че са били жестоки и са злоупотребявали с пациентите си. Сградите често са били мръсни и не са били поддържани много добре.

В края на 1700 г. Уилям Тък прави религиозно убежище за пациенти. Това е завой от ужасите на психиатричните приюти. Също така в края на 1700 г. Филип Пинел започва да насърчава по-доброто лечение на психичноболните.

Днес лудницата от 18-ти век не съществува. Повечето приюти са затворени в края на 1900 г. поради изобретяването на антипсихотичнилекарства. Днес съществуват психиатрични болници за хора с психични заболявания. Сред тях е и болницата Broadmoor, в която са настанени някои от най-опасните британски престъпници с психични заболявания.

Убежища в Америка

През XIX в. Доротея Дикс се бори срещу лошото отношение към пациентите в психиатричните клиники. Тя основава група за "психична хигиена", за да насърчи политиците да променят отношението към психично болните в САЩ. Когато хората осъзнават нередностите в психиатричните приюти, се събират средства за подобряване на лечението на пациентите и на приютите. Смята се, че Дикс е помогнал за създаването на 32 психиатрични болници. Към 1940 г. в психиатричните приюти живеят повече от 400 000 пациенти.

Повечето лечения все още са били жестоки за пациентите и не са били ефективни. Приютите бързо се препълват. През 1946 г. Мери Джейн Уорд написва книга, наречена "Змийската яма", която повишава осведомеността за нехуманното отношение към психично болните.

През същата година е създаден Националният институт за психично здраве. Организацията осигурява обучение и подкрепа за психично болните и работещите за тях. Приет е Законът Хил-Бъртън за предоставяне на парични средства на психиатричните болници.

По-късно е приет Законът за здравните услуги в общността от 1963 г. С този закон се създават амбулаторни сгради, в които пациентите могат да живеят у дома, а не в болниците. По силата на този закон са изградени и центрове за рехабилитация и обществени грижи.

Деинституционализация

В края на 1900 г. психиатричните приюти са по-малко приети. Жестокото отношение към пациентите, пренаселеността и начинът на живот се смятат за ненужни. За приютите се отделят по-малко средства. Затова много от тях са затворени по целия свят. Закриването на психиатричните болници става известно като деинституционализация. Преместването от лечебното заведение в общността е имало за цел да подпомогне развитието и възстановяването на пациентите. Липсата на добри програми за подкрепа означаваше, че пациентите се чувстваха изоставени и трудно се вписваха в нормалния живот. Това доведе до това, че много от тях станаха бездомни.

Обяснение на необичайното поведение

В миналото е имало три начина за обяснение на анормалното поведение. Това са били свръхестествени, биологични и психологически обяснения. Западната медицина вече не използва свръхестествени обяснения. Вместо това се използват биологични и психологически обяснения. Биологичните обяснения използват генетиката и неврологията, за да обяснят необичайното поведение. Биологичното обяснение се основава на това как работи мозъкът и как гените променят начина, по който той работи. Психологическите обяснения използват начина, по който работи умът, за да обяснят необичайното поведение.

Свръхестествени обяснения

Ранните култури са вярвали, че необичайното поведение се дължи на демони, духове и астрология. При трепанацията в главата на човека се пробивала дупка. Това се е правело, за да се освободят духовете или демоните от главата на човека.

Екзорсизмът се практикува главно от Католическата църква. Вярвало се е, че екзорсизмът прогонва духовете от човека, когото са обладали.

Тези практики са били нормални през Средновековието. Тогава се е смятало, че ненормалното поведение е по-скоро религиозен, отколкото психологически проблем. Някои ненормални поведения са били смятани за магьосничество. Хората, обвинени в магьосничество, почти винаги са били наказвани за деянията си. В много случаи наказанието е било убийство.

Биологични обяснения

Биологичният подход към обяснението на анормалното поведение предполага, че поведението може да се обясни с физически фактори. Хипократ е човек, живял през V в., и е смятан от мнозина за баща на съвременната медицина. Той не е приемал, че злите духове или астрономията са причините за психологическите разстройства. Хипократ е вярвал, че съществуват естествени причини за разстройствата и може да се намери подходящо лечение. Той се фокусира върху "четирите хумора" на мозъка. Вярвал е, че четирите хумора трябва да бъдат балансирани за здравословни психични състояния и когато единият хумор е по-силен, се появяват различни разстройства. За да балансира хуморите, Хипократ казвал на пациентите да променят начина си на живот.^p. 11 Сега има нови идеи, когато се говори за биологичните обяснения на психичните разстройства. Но фокусирането на Хипократ върху психичните процеси и клиничната практика е било революционна концепция.

Друг гръцки лекар, наречен Гален, също прилага научен подход към причините за психичните разстройства. Той ги разделя на физически и психически категории. Сред причините, които Гален посочва, са травми на главата, злоупотреба с алкохол и житейски опит. През XVIII в. концепциите на Гален оказват влияние върху медицинската индустрия. Гален се фокусира върху биологичните причини за психичните разстройства. ^p. 13

Психологически обяснения

Психологическите обяснения на анормалното поведение понякога се основават на поведенчески подход, при който положителното поведение се подсилва, а отрицателното - не. Този подход е по-скоро насочен към промяна на действителното поведение на човека, отколкото към истинската причина за него.

Зигмунд Фройд е един от най-популярните теоретици на психологията през XX век. Методът, който той използва за изследване и лечение на пациенти, е известен като психоанализа. Методите на хипнозата са използвани от Фройд, но също така и от Франц Месмер и лекарите от школата на Нанси. Въпреки това Фройд се опитвал да накара пациентите си да изповядат най-дълбоките си, истински емоции, което се наричало катарзис. Той карал пациентите си да говорят свободно за себе си, в свободни асоциации. Освен това той провеждал анализ на сънищата, при който пациентите записвали и обсъждали сънищата си. Работата на Фройд довежда до появата на други велики психоаналитични теоретици като Карл Юнг, Алфред Адлер и Хари Стак Съливан. Вилхелм Вунд и Уилям Джеймс имат заслуга за откриването на първите лаборатории по експериментална психология. Това довежда до множество изследвания и психологически методи, като например класическото обуславяне, ръководено от Иван Павлов и Джон Б. Скинър, докато Едуард Торндайк и Б. Ф. Скинър са лидери в изследването на оперантното обуславяне. ^p. 18

Класификация

DSM

Северноамериканският справочник, използван от психиатри и психолози за диагностициране и лечение на психологически разстройства, е известен като Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM). Той се издава от Американската психиатрична асоциация (АПА). Най-новата версия е публикувана през май 2013 г. и е известна като DSM-5. Клиницистите, здравноосигурителните дружества, фармацевтичните компании и правната система разчитат на DSM като на справочник за разбиране и идентифициране на психичните разстройства. DSM разделя психичните разстройства на групи и предоставя описателни признаци и симптоми, които определят всяко разстройство. Освен това в него са посочени статистически данни за всяко разстройство, вариращи от честотата му сред населението до най-ефективната форма на лечение.

Преди да диагностицира дадено лице с конкретно психично разстройство, специалистът трябва първо да определи дали това лице действително страда от психично разстройство. DSM определя психичното разстройство като състояние, което:

• е предимно психологически и променя поведението, личността или мотивацията,
• Когато е в разгърнато състояние, причинява стрес, влошаване на социалното функциониране или поведение, което човек би искал да прекрати доброволно, защото представлява заплаха за физическото здраве, и
• Разграничава се от други състояния и се счита за лечим.

При използването на DSM пълната психиатрична диагноза се разделя на пет измерения, наречени "оси", които се отнасят до различни характеристики на увреждането или разстройството:

• Ос I съдържа всички категории психични разстройства с изключение на умствената изостаналост и личностните разстройства. Разстройството в рамките на тази ос е подобно на заболяване или болест в общата медицина и включва депресия, тревожно разстройство, разстройство от аутистичния спектър, биполярно разстройство и анорексия.
• Ос II съдържа умствена изостаналост и личностни разстройства, като параноидно личностно разстройство, антисоциално личностно разстройство и обсесивно-компулсивно личностно разстройство. Тази ос съдържа голям брой разстройства, всички от които са свързани с начина, по който човек мисли и действа спрямо света.
• Ос III съдържа общи медицински състояния, леки медицински състояния и всякакви физически разстройства на индивида. Когато се използват първите три оси, могат да се видят връзките и за специалистите става по-лесно да открият причината за психичното разстройство и да лекуват ефективно човека.
• Ос IV съдържа всички фактори на околната среда или социални фактори, които биха могли да играят роля при диагностицирането на дадено лице. Лошите социални взаимоотношения, смъртта на близък човек или уволнението от работа са все стресови фактори, които могат да спомогнат за развитието на психично разстройство.
• Ос V се използва от специалисти за лица под 18-годишна възраст. Децата се оценяват според това доколко добре се справят със ситуацията си в момента. Глобалната оценка на функционирането използва скала от 0 до 100, но в DSM-5 е заменена с анкета и квадратче за отметка, които са по-малко субективни.

Отделните оси на DSM често са свързани помежду си при развитието на психичните разстройства.

ICD-10

Международната статистическа класификация на болестите и свързаните с тях здравни проблеми (МКБ) е създадена от Световната здравна организация (СЗО) и е универсалната диагностична система за психични разстройства. МКБ е одобрена от здравните служители на 193 държави - членки на СЗО, и е достъпна безплатно в интернет. Нейната цел е да помогне на държавите да намалят проблемите, свързани с психичните разстройства. Системата за кодиране, използвана в DSM, е разработена така, че да е съвместима със системата, използвана в МКБ; въпреки това някои кодове може да не съвпадат, тъй като двете публикации се ревизират по различно време. МКБ-10 е публикувана през 1994 г.; последната ѝ актуализация е от 2010 г. Глава 5 от МКБ-10 обхваща над 300 психични и поведенчески разстройства, които са разделени в следните категории:

• F00-F09 Органични психични разстройства
• F10-F19 Психични и поведенчески разстройства, причинени от употребата на наркотици
• F20-F29 Шизофрения и халюцинативни разстройства
• F30-39 Разстройства на настроението
• F40-49 Невротични, свързани със стреса разстройства
• F50-59 Поведенчески разстройства, свързани с телесни смущения и физически фактори
• F60-F69 Личностни и поведенчески разстройства при възрастни
• F70-F79 Умствена изостаналост
• F80-F89 Нарушения на психологическото развитие
• F90-F98 Поведенчески и емоционални разстройства, които се развиват в детска възраст
• F99 Неуточнени психични разстройства

Цялата онлайн версия на ICD-10 можете да намерите тук

Лечение

Психоанализа

Психоанализата е вид терапия, основана на психоаналитичната теория. Тази теория твърди, че човешкото поведение се контролира от несъзнателни сили като инстинкта и че няма такова нещо като свободна воля. Много от идеите, залегнали в психоаналитичната теория, могат да бъдат проследени до известния психолог Зигмунд Фройд. Фройд смята, че психичните разстройства са резултат от потиснати спомени и емоции от детството; психоанализата има за цел да търси тези скрити спомени и емоции и да ги доведе до знанието на пациента. Използват се техники като хипноза, за да се проникне в несъзнаваното с надеждата да се открие източникът на смущението. Фройд също така вярва, че сънищата имат скрит смисъл, и често моли пациентите да записват сънищата си, за да ги анализират. Поради липсата на научни доказателства, подкрепящи повечето идеи на Фройд, психоанализата рядко се използва от клиничните психолози и е заменена от по-ефективни форми на терапия.

Поведенческа терапия

Поведенческата терапия се основава на теорията на бихевиоризма, според която всяко човешко поведение е резултат от стимул и подкрепление. Сред известните бихевиористи са Джеймс Уотсън, Б.Ф. Скинър и Джоузеф Уолп. Целта на тази терапия е да се увеличи положителното или социално подсилващото поведение на човека. Поведенческата терапия може да бъде разделена на три области:

1. Приложният поведенчески анализ (ABA) използва форма на оперантно обуславяне, при която за промяна на поведението се използва положително подкрепление.
2. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) се фокусира върху обуславянето на негативните мисли и чувства, които стоят зад поведението на пациентите, за да се промени това поведение.
3. Теорията за социалното учене се използва при лечението и разбирането на тревожните разстройства. Тя излиза извън рамките на традиционното класическо обуславяне, според което страхът и тревожността трябва да бъдат научени директно; теорията за социалното учене предполага, че детето може да придобие страх от змии, например като наблюдава как член на семейството проявява страх в отговор на змии.

Хуманистична терапия

Хуманистичната терапия е метод, заимстван от Карл Роджърс, който има за цел да се фокусира върху клиента като човек, а не върху проблема, който има. Терапевтът може да регулира средата и настроението на сесията по начин, който имитира нормален разговор. Това често помага на пациента да осъзнае проблемите, които има, и да ги сподели с терапевта по-успешно, отколкото при традиционна консултативна сесия. Хуманистичната терапия създава ефективно средство за достигане до източника на проблема и за правилното му лечение.

Терминът на Роджър е "терапия, ориентирана към клиента", според който терапевтът помага на клиента да стане истински психологически възрастен.