Личностното разстройство (ЛР) или разстройството на характера е вид разстройство, при което човек мисли, чувства и се държи различно от това, което обществото очаква от него. Докато при повечето хора тези черти са гъвкави, при човек с личностно разстройство те са твърди и неприложими и създават трайни модели и често трайни проблеми. Тези мисли, чувства и поведение могат да причинят проблеми на лицето и на другите хора около него. В Съединените щати, Обединеното кралство и много други страни личностните разстройства се класифицират като вид психично разстройство и се лекуват от медицински специалисти. Около десет процента от възрастните имат личностни разстройства. Те често са причинени от злоупотреба с деца и травми.




 

Симптоми и поведение

Симптомите на личностните разстройства варират според типа, но общото е, че моделите на мислене, емоции и поведение са устойчиви, вкоренени и водят до затруднения в ежедневния живот. Често срещани прояви:

  • Трудности в междуличностните отношения: проблеми с доверие, близост или социално взаимодействие.
  • Емоционална нестабилност: чести и силни промени в настроението, интензивни реакции при отхвърляне.
  • Импулсивност: рисково поведение, неконтролирани решения, самонараняване или злоупотреба с вещества.
  • Постоянни негативни или ирационални убеждения за себе си и другите.
  • Проблеми с идентичността: нестабилно чувство за себе си или постоянна празнота.
  • Трудности при спазване на социални норми и правила; понякога агресивно или манипулативно поведение.

Основни видове (класификация)

В диагностичните ръководства личностните разстройства често се групират в три клъстера:

  • Клъстер A (екцентрични, странни): параноидно, шизоидно, шизотипно.
  • Клъстер B (емоционално, драматично, импулсивно): антисоциално, гранично (бордерлайн), хистрионно, нарцистично.
  • Клъстер C (тревожно, страхливо): избягващо, зависимо, обсесивно-компулсивно личностно разстройство.

Всеки от тези типове има свои характерни симптоми и подходи за лечение.

Причини и рискови фактори

Причините за личностните разстройства са комплексни и включват взаимодействие между

  • генетични фактори — фамилна предразположеност към емоционална нестабилност или други черти;
  • биологични и невробиологични изменения — различия в регулирането на емоциите, импулсите и стрес-реакциите;
  • ранни житейски преживявания — травма, физическа, емоционална или сексуална злоупотреба, пренебрегване или нестабилност в детството;
  • социални фактори — проблемни семейни взаимоотношения, културни и средови влияния.

Диагноза

Диагнозата се поставя от психиатър или клиничен психолог чрез структурирано интервю, медицинска и психосоциална оценка. Обикновено се използват критерии от диагностични ръководства като DSM или ICD. Важно е да се направи диференциална диагноза — да се изключат други психични заболявания (депресия, биполярно разстройство, шизофрения), които могат да имат припокриващи се симптоми.

Лечение

Лечението цели да намали симптомите, да подобри функционирането и качеството на живот. Често комбинира няколко подхода:

  • Психотерапия — основен и най-ефективен метод. Включва когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), диалектическа поведенческа терапия (DBT) особено при гранично ЛР, психодинамична терапия, схема-терапия и ментализационно базирана терапия.
  • Медикаментозно лечение — няма лекарства, които „лекуват“ личностното разстройство като цяло, но медикаменти могат да помагат при специфични симптоми: антидепресанти при депресивни симптоми, стабилизатори на настроението при импулсивност и лабилност, антипсихотици при тежки разстройства на мисленето или агресивност.
  • Кризисна и стационарна помощ — при риск от самонараняване или суицид, агресивно поведение или тежка дезорганизация е необходима незабавна намеса и понякога болнично лечение.
  • Психосоциална подкрепа — групова терапия, обучение за социални умения, подкрепа при трудова и жилищна интеграция.

Подкрепа за близките

Близките на човек с личностно разстройство често изпитват напрежение и объркване. Полезни стратегии:

  • информирайте се за състоянието и очакванията от лечението;
  • поставете ясни граници и последователни правила;
  • посещавайте семейна терапия или групи за подкрепа;
  • грижете се за собственото си емоционално здраве и търсете помощ при нужда.

Кога да потърсите помощ

Търсете професионална помощ, ако:

  • повтарящи се проблеми в отношенията или на работното място водят до сериозни последици;
  • човекът изпитва силен дистрес, чувства празнота или има постоянни кризисни състояния;
  • има рисково поведение, самонараняване или суицидни мисли;
  • семейните отношения са верижно увредени поради поведението на индивида.

Прогноза и възможности за подобрение

Много хора с личностни разстройства могат да подобрят функционирането си чрез подходяща терапия и подкрепа. При някои състояния симптомите намаляват с възрастта; при други е възможно трайно подобрение при дългосрочна психотерапия и придобиване на умения за регулиране на емоциите и взаимоотношенията.

Профилактика и ранна намеса

Ранната подкрепа за деца и семейства, интервенции при преживяна травма, обучение на родители и училища за емоционална регулация и социални умения могат да намалят риска от развиване на трайни личностни черти, които да прераснат в разстройство.

Важно: ако вие или ваш близък проявявате признаци на личностно разстройство и състоянието води до страдание или риск за живота, свържете се със специалист по психично здраве за оценка и лечение.