Фотографска памет
Фотографската памет или ейдетичната памет е способността да се запомнят изображения или предмети с големи подробности, след като са били видени за кратко време. Съществуването на тази способност се оспорва.
Представените твърдения се различават в известна степен, но подчертават припомнянето на визуална информация. Примери за информация са: страници от книги, списания и номера на автомобили. Твърди се, че хората с фотографска памет имат по-висок коефициент на интелигентност от тези, които нямат такава. Човек с тази способност не използва мнемоника.
Смята се, че тази способност се проявява в ранното детство при малък брой деца (между 2 и 10 процента) и обикновено не се среща при възрастни.
Скептици
Някои не вярват, че това умение съществува. Американският когнитивен учен Марвин Мински в книгата си "Обществото на ума" (1988 г.) смята, че съобщенията за фотографска памет са "неоснователен мит".
Адриян де Грот изследва способността на гросмайсторите по шахмат да запомнят позициите на фигурите върху шахматната дъска. Първоначално хората са смятали, че те имат фотографска памет, тъй като могат да запомнят много повече информация от неекспертите. Въпреки това при подреждане на фигурите, което никога не би могло да се случи в една игра, запомнянето им не е било по-добро от това на неекспертите. Това навежда на мисълта, че те имат способност да запомнят само определени видове информация, а не фотографска памет.
Около 1970 г. Чарлз Стромайер изучава бъдещата си съпруга Елизабет. Той твърди, че тя може да си спомни поезия, написана на чужд език, която не разбира. Тя можела да си спомни поезията години след като я видяла за първи път. Очевидно тя също така можела да си спомня случайни модели от точки, така че да комбинира два модела в стереоскопично изображение. Тя е единственият човек, за когото е известно, че е преминал такъв тест. Методите, използвани при тестовите процедури, не са ясни. Освен това тестовете никога не са били повтаряни (Елизабет последователно е отказвала да ги повтори). Това породи допълнителни опасения и засили скептицизма относно това дали фотографските спомени са реални.
