Джаки Робинсън биография и пробивът му в MLB

Робинсън е роден на 31 януари 1919 г. Семейството му е земевладелец в Кайро, Джорджия. Роден е по време на епидемия от испански грип и едра шарка. Той е най-малкият от пет деца, след братята и сестрите Едгар, Франк, Матю (по прякор "Мак") и Уила Мей. Второто му име е в чест на бившия президент Теодор Рузвелт, който умира двадесет и пет дни преди раждането на Робинсън. След като бащата на Робинсън напуска семейството през 1920 г., те се преместват в Пасадена, Калифорния. Семейство Робинсън живее на парцел с две малки къщи на улица "Пепър" 121 в Пасадена. Майката на Робинсън работи различни странни работи, за да издържа семейството. Робинсън израства донякъде беден в една доста богата общност. Поради тази причина Робинсън и неговите приятели от малцинствата са оставени извън много спортни дейности. В резултат на това Робинсън се присъединява към квартална банда. Приятелят му Карл Андерсън обаче го кара да я напусне.

Muir Tech

През 1935 г. Робинсън завършва гимназията Washington Junior. След това постъпва в техникума "Мюър" (сега наречен гимназия "Джон Мюър"). Виждайки, че Робинсън е добър в спорта, по-големите му братя Мак (самият той добър спортист и носител на сребърен медал от Летните олимпийски игри през 1936 г.) и Франк вдъхновяват Джеки да последва интереса си към спорта. В Muir Tech Робинсън се занимава с няколко спорта на ниво отбор. Робинсън се дипломира в четири от тях: футбол, баскетбол, лека атлетика и бейзбол. Той играе шортстоп и кетчър в бейзболния отбор, куотърбек във футболния отбор и гард в баскетболния отбор. В отбора по лека атлетика печели награди в скока на дължина. Бил е и част от отбора по тенис.

През 1936 г. Робинсън печели шампионата на сингъл при юношите в ежегодния турнир по тенис за негри на Тихоокеанското крайбрежие. Той също така печели място в отбора на звездите на бейзболния турнир в Помона. В този отбор влизат бъдещите членове на Залата на славата Тед Уилямс и Боб Лемън. В края на януари 1937 г. вестник Pasadena Star-News пише, че Робинсън "в продължение на две години е бил изключителен спортист в Мюир, участвайки във футбола, баскетбола, леката атлетика, бейзбола и тениса".

Пасадена Junior College

След Муир Робинсън отива в Pasadena Junior College (PJC). Там той продължава спортната си кариера, като играе баскетбол, футбол, бейзбол и лека атлетика. Джеки Робинсън е един от най-добрите спортисти в Pasadena Junior College. Във футболния отбор той играе куотърбек и защитник. В бейзболния отбор е шортстоп и водещ хийтър. Счупва училищните рекорди на скок на дължина, които се държат от брат му Мак. Както и в училище "Мюър Хю", повечето съотборници на Джеки са бели. Докато играе футбол в PJC, Робинсън счупва глезена си. Проблемите от това по-късно забавят статута му на командирован, докато е в армията. Също така, докато е в PJC, той е избран за член на Lancers. Това е ученическа полицейска група, която патрулира при различни училищни дейности. През 1938 г. е избран в отбора на All-Southland Junior College по бейзбол. Избран е и за най-полезен играч в региона. Същата година Робинсън е един от десетте ученици, обявени за членове на училищния Орден на мачтата и кинжала (Omicron Mu Delta). Той се присъжда на ученици, които извършват "изключителни услуги на училището и чиито постижения в областта на науката и гражданството са достойни за признание".

Събитието в PJC показва нетърпението на Робинсън към хората, които смята за расисти. Тази черта от характера му се появява няколко пъти в живота му. На 25 януари 1938 г. той е арестуван, след като спори срещу отвеждането на негов чернокож приятел от полицията. Робинсън получава двегодишна условна присъда. Инцидентът - заедно с други възможни сблъсъци между Робинсън и полицията - създава на Робинсън репутацията на човек, който се разстройва при расови проблеми. Към края на кариерата си в PJC Франк Робинсън (с когото Робинсън се чувствал най-близък сред тримата си братя) загива при инцидент с мотоциклет. Събитието мотивира Джеки да продължи спортната си кариера в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), където може да остане по-близо до семейството на Франк.

UCLA и след това

След като завършва PJC през пролетта на 1939 г., Робинсън се прехвърля в Калифорнийския университет. Там той става първият спортист на училището, който печели грамоти в четири спорта: бейзбол, баскетбол, футбол и лека атлетика. Той е един от четиримата афроамериканци във футболния отбор на UCLA Bruins през 1939 г. Останалите са Уди Строуд, Кени Уошингтън и Рей Бартлет. Уошингтън, Строуд и Робинсън са трима от четиримата бекфийлд играчи на отбора. Така UCLA става най-интегрираният колежански футболен отбор. Въпреки че бейзболът ще бъде бъдещата му кариера, той е "най-лошият спорт" за Робинсън в Калифорнийския университет. През единствения си сезон той постига резултат .097, въпреки че в първия си мач прави 4:4 и два пъти открадва дом.

Докато е студент в Калифорнийския университет, Робинсън среща бъдещата си съпруга Рейчъл Исум. Тя е първокурсничка в UCLA и познава спортната кариера на Робинсън в PJC. През пролетния семестър на 1941 г., противно на съмненията на майка си и на Исум, Робинсън напуска колежа преди да се дипломира. Той постъпва на работа като асистент на спортния директор в правителствената Национална младежка администрация (НМА) в Атаскадеро, Калифорния.

След като правителството спира да управлява NYA, Робинсън заминава за Хонолулу през есента на 1941 г., за да играе футбол. Играе за полупрофесионалния, расово интегриран отбор Honolulu Bears. След кратък сезон Робинсън се връща в Калифорния през декември 1941 г. Там той се опитва да направи кариера като бек в отбора Los Angeles Bulldogs от Тихоокеанската крайбрежна футболна лига. По това време обаче японското нападение над Пърл Харбър вече е извършено. Нападението кара САЩ да влязат във Втората световна война. Това слага край на футболната кариера на Робинсън.

През 1942 г. Робинсън е призован и назначен в сегрегирана кавалерийска част на армията във Форт Райли, Канзас. Имайки необходимите изисквания, Робинсън и още няколко чернокожи войници кандидатстват за постъпване в Офицерското училище за кандидати (OCS), което тогава се намира във Форт Райли. Въпреки че политиката на армията позволява на чернокожите кандидати да постъпят в OCS от юли 1941 г., заявленията на Робинсън и колегите му се забавят с няколко месеца. След протестите на боксовия шампион Джо Луис (тогава разположен във Форт Райли) и помощта на Труман Гибсън (тогава помощник на цивилния помощник на военния министър) мъжете са приети в OCS. Този общ военен опит създава приятелство между Робинсън и Луис. След като завършва OCS, през януари 1943 г. Робинсън е произведен в чин втори лейтенант. Скоро след това Робинсън и Исъм са сгодени.

След като получава назначението си, Робинсън е преместен във Форт Худ, Тексас. Там той се присъединява към 761-ви танков батальон "Черните пантери". Докато е във Форт Худ, Робинсън често използва почивните си дни, за да посещава преподобния Карл Даунс, президент на колежа "Сам Хюстън" (сега университет "Хюстън-Тилотсън") в близкия Остин, Тексас. Даунс е бил пастор на Робинсън в Обединената методистка църква "Скот", докато Робинсън е посещавал PJC.

Едно събитие през юли 1944 г. спира военната кариера на Робинсън. Докато чака резултатите от болничните изследвания на глезена, който си е наранил в колежа, Робинсън се качва в автобус на армията заедно със съпругата на свой колега офицер. Въпреки че армията има собствена автобусна линия без сегрегация, шофьорът нарежда на Робинсън да се премести в задната част на автобуса. Робинсън отказва. Шофьорът се отдръпва. Въпреки това, след като стигнал до края на линията, той се сдобил с военна полиция, която задържала Робинсън. По-късно Робинсън разказва на дежурния офицер за расисткия разпит от страна на офицера и неговия помощник. Тогава офицерът препоръчал Робинсън да бъде изправен пред военен съд. След като командирът на Робинсън в 761-ви батальон, Пол Л. Бейтс, отказва да допусне това съдебно действие, Робинсън е преместен в 758-ми батальон. Командирът там бързо позволява на Робинсън да бъде обвинен в няколко нарушения, включително, наред с други обвинения, в публично пиянство - въпреки че Робинсън не е пил.

По време на военния съд през август 1944 г. обвиненията срещу Робинсън са сведени до два случая на неподчинение (противопоставяне на отговорник) по време на разпит. Робинсън е оправдан от изцяло бял състав от девет офицери. Въпреки че бившето му подразделение, 761-ви танков батальон, става първото чернокожо танково подразделение, което участва в бойни действия през Втората световна война, военният съд спира Робинсън да отиде с тях. Той така и не вижда бойни действия по време на войната. След оправдателната си присъда е преместен в лагера Брекинридж, Кентъки. Там служи като треньор по армейска атлетика, докато не получава почетно уволнение през ноември 1944 г. Докато е там, Робинсън се запознава с бивш играч на Канзас Сити Монархс от негърската Американска лига. Играчът насърчава Робинсън да пише на Монархс и да поиска проба. Робинсън се вслушва в съвета на бившия играч и пише на съсобственика на "Монархс" Томас Бърд.

След като напуска армията, Робинсън се завръща за кратко в стария си футболен клуб Лос Анджелис Булдогс. След това Робинсън приема предложението на своя стар приятел и пастор преподобния Карл Даунс да стане спортен директор на колежа "Сам Хюстън" в Остин. По това време училището е част от Югозападната атлетическа конференция. Работата включва и треньор на баскетболния отбор на училището за сезон 1944-45 г. Като начална програма малко ученици се опитват да се включат в баскетболния отбор. Робинсън дори трябвало да играе в някои от тренировъчните мачове. Въпреки че отборите му били превъзхождани от съперниците, Робинсън бил уважаван като треньор, който карал играчите си да работят наистина здраво. Той получил уважението, наред с други, на баскетболиста от университета Лангстън Маркес Хейнс, бъдещ член на "Харлем Глоубтротърс".

Негърски лиги

В началото на 1945 г., докато Робинсън учи в колежа "Сам Хюстън", от "Канзас Сити Монархс" му изпращат писмено предложение да играе професионален бейзбол в негърските лиги. Робинсън приема договор за 400 долара (6021 долара през 2022 г.) на месец. По онова време това е голяма сделка за него. Той играе добре за Монархс, но Робинсън е разстроен от преживяното. Беше свикнал да има структура, докато играеше в колежа. Липсата на организация в негърските лиги и приемането на хазартни интереси го притесняваха. Графикът на пътуванията също натоварва отношенията му с Исъм. Двамата вече можеха да общуват само чрез писма. Общо Робинсън изиграва 47 мача на къс повод за Монарсите. Нанася удари на стойност .387 с пет хоумръна и 13 откраднати бази. Участва и в Мача на звездите на Негро лигата през 1945 г. (където няма нито един хит в пет атаки).

По време на сезона Робинсън се опитва да привлече интерес към Висшата лига. На 16 април 1945 г. Бостън Ред Сокс организира пробна среща за Робинсън и други чернокожи играчи на "Фенуей Парк". Пробната среща обаче е проведена най-вече, за да бъде доволен влиятелният бостънски градски съветник Исадор Мучник. Дори когато трибуните са ограничени до ръководството, Робинсън е подложен на расистки коментари. Робинсън си тръгва от пробите унизен. Повече от четиринадесет години по-късно, през юли 1959 г., "Ред Сокс" става последният отбор от Висшата лига, който интегрира състава си.

Други отбори обаче проявяват по-сериозен интерес към подписването на договор с чернокож играч. В средата на 40-те години на ХХ век Бранч Рики, президент на клуба и генерален мениджър на "Бруклин Доджърс", започва да проучва негърските лиги за евентуално попълнение в състава на "Доджърс". Рики избира Робинсън от списък с афроамерикански играчи. Той провежда интервю с Робинсън за евентуално назначаване във фермерския клуб на Бруклин от Международната лига - Монреал Роялс. Рики е особено заинтересован да се увери, че евентуалният му наемател ще може да понесе расовите обиди, на които ще бъде подложен. По време на прочутата тричасова дискусия на 28 август 1945 г. Рики пита Робинсън дали може да се изправи пред расовата омраза, без да реагира гневно. Това го притесняваше заради предишните спорове на Робинсън със служители на правоприлагащите органи в PJC и в армията. Робинсън бил шокиран: "Търсите ли негър, който се страхува да отвърне на удара?". Рики отговорил, че се нуждае от негърски играч "с достатъчно смелост, за да не отвърне на удара". След като получава обещание от Робинсън да "обърне другата буза" на расовите подигравки, Рики се съгласява да подпише с него договор за 600 долара на месец.

Той кара Робинзон да запази споразумението в тайна за момента. Рики се ангажира да подпише официално с Робинсън преди 1 ноември 1945 г. На 23 октомври е обявено, че Робинсън ще бъде назначен в "Роялс" за сезон 1946 г. На същия ден, в присъствието на представители на Роялс и Доджърс, Робинсън подписва договора си с Роялс. В това, което по-късно е наречено "Експериментът на благородниците", Робинсън е първият чернокож бейзболист в Международната лига от 1880 г. насам. Робинсън не е непременно най-добрият играч в негърските лиги. Чернокожите играчи Сатчел Пейдж и Джош Гибсън са разстроени, когато Робинсън е избран първи.

Предложението на Рики позволява на Робинсън да остави Монархс и дългите пътувания с автобус зад гърба си. Той се прибира в Пасадена. През септември подписва договор с отбора на Чет Брюър "Канзас Сити Роялс". Това е отбор, който след края на сезона се състезава в Калифорнийската зимна лига. По-късно извън сезона той обикаля Южна Америка с друг отбор. Годеницата му Исъм работи като медицинска сестра в Ню Йорк, докато той отсъства. На 10 февруари 1946 г. Робинсън и Исъм се женят от стария си приятел, преподобния Карл Даунс.

Миньорски лиги

През 1946 г. Робинсън пристига в Дейтона Бийч, Флорида, за пролетна подготовка с Монреал Роялс от Международната лига от клас ААА. Присъствието на Робинсън там разстройва хората в чувствителната на расова основа Флорида. Не му е позволено да остане със съотборниците си в хотела на отбора. Вместо това той живее в дома на местен чернокож политик. Тъй като отборът на Доджърс не притежаваше комплекс за пролетна подготовка, графикът се контролираше от градовете в района. Някои от тези градове не разрешават провеждането на мероприятия с участието на Робинсън или Джони Райт, друг чернокож играч, с когото Рики подписва договор с Доджърс през януари. В Санфорд, Флорида, началникът на полицията заяви, че ще отмени мачовете, ако Робинсън и Райт не прекратят тренировките си там. Поради това Робинсън е изпратен обратно в Дейтона Бийч. В Джаксънвил стадионът е заключен без предупреждение в деня на мача. Това е било разпоредено от директора на градските паркове и обществена собственост. В Деланд един дневен мач бил отменен, уж заради лошо електрическо осветление.

След дълги разговори с местните власти Рики разрешава на "Роялс" да организира мач с участието на Робинсън в Дейтона Бийч. Робинсън дебютира за "Роялс" на 17 март 1946 г. на стадиона "Сити Айлънд Балпарк" в Дейтона Бийч. Това е изложбен мач срещу Доджърс. С този мач Робинсън става първият афроамериканец, който играе открито за отбор от второстепенната лига и срещу отбор от висшата лига, след като цветната линия в бейзбола е въведена през 80-те години на XIX век. По-късно по време на пролетната подготовка, след няколко слаби представяния, Робинсън е преместен от шортстоп на втора база. Това му позволява да прави по-кратки хвърляния към първа база. Скоро резултатите на Робинсън се подобряват. На 18 април 1946 г. стадион "Рузвелт" е домакин на откриването на сезона на "Джърси Сити Джайънтс" срещу "Монреал Роялс". Този мач е първият професионален мач за Джаки Робинсън от "Роялс". В петте си излизания на терена Робинсън има четири попадения, включително три хоумръна. Освен това вкарва четири гола, подава за три и открадва две бази при победата на Роялс с 14:1. През този сезон Робинсън оглавява Международната лига със средно ниво на батиране от 0,349 и процент на защита от 0,985. Той е обявен за най-полезен играч на лигата. Въпреки че често се сблъскваше с омраза по време на пътуванията (например Роялс бяха принудени да отменят турне в южната част на страната), феновете в Монреал подкрепяха Робинсън. Независимо дали феновете са го подкрепяли или са му се противопоставяли, присъствието на Робинсън на терена е спомагало за посещаемостта. През 1946 г. на мачовете, в които играе Робинсън, присъстват повече от един милион души. За Международната лига този брой е невероятен. През есента на 1946 г., след края на бейзболния сезон, Робинсън се завръща у дома в Калифорния и за кратко играе професионален баскетбол за Лос Анджелис Ред Девълс.

Висши лиги

Преодоляване на цветната бариера (1947)

На следващата година, шест дни преди началото на сезона през 1947 г., "Доджърс" привличат Робинсън във висшата лига. Еди Станки играе на втора база за Доджърс. Така Робинсън изиграва първия си сезон във Висшата лига като първи бейзмен. На 15 април 1947 г. Робинсън изиграва първия си мач във висшата лига на "Ебетс Фийлд" пред 26 623 зрители. Повече от 14 000 чернокожи фенове са присъствали на мача. Той не получава базов удар, но Доджърс печелят с 5:3. Робинсън става първият играч от 80-те години на ХХ век, който открито нарушава цветната граница на бейзбола във Висшата лига. Чернокожите фенове започват да идват да гледат Доджърс, когато те идват в града, пренебрегвайки своите отбори от негърската лига.

Издигането на Робинсън във Висшата лига е посрещнато като цяло положително, макар и разнопосочно, от вестниците и белите играчи от Висшата лига. Въпреки това в клуба на Доджър се наблюдава расово напрежение. Някои играчи на Доджър намекнаха, че по-скоро ще излязат, отколкото да играят заедно с Робинсън. Възможният проблем приключи, когато шефовете на Доджърс защитиха Робинсън. Мениджърът Лео Дюрочър казал на отбора: "Не ме интересува дали човекът е жълт или черен, или дали има ивици като шибана зебра. Аз съм мениджърът на този отбор и казвам, че той играе. Нещо повече, казвам, че той може да направи всички ни богати. И ако някой от вас не може да използва парите, ще се погрижа всички да бъдете разменени".

Робинсън също така е обект на подигравки от страна на противниковите отбори. Някои от тях, особено "Сейнт Луис Кардиналс", заявяват, че ще стачкуват, ако Робинсън играе. Президентът на Националната лига Форд Фрик и комисарят по бейзбола Хепи Чандлър заявяват, че всички стачкуващи играчи ще бъдат отстранени. Робинсън става обект на груба физическа игра от страна на противниците (особено от "Кардиналите"). Веднъж получава седемсантиметров разрез на крака си. На 22 април 1947 г., по време на мач между Доджърс и Филаделфия Филис, играчите на Филис наричат Робинсън "негър" от своята землянка. Те му крещят, че трябва да се "върне в памуковите полета". По-късно Рики си спомня, че мениджърът на "Филис" Бен Чапман "направи повече от всеки друг, за да обедини "Доджърс". Когато изсипа тази поредица от безсъвестни обиди, той сплоти и обедини тридесет човека".

Робинсън получава сериозна подкрепа от няколко играчи от Висшата лига. Съотборникът му от Доджърс Пий Уи Рийс веднъж застава в защита на Робинсън с известната реплика: "Можеш да мразиш един човек по много причини. Цветът не е една от тях." През 1948 г. Рийз прегръща Робинсън в отговор на фенове, които крещят расови обиди по негов адрес преди мач в Синсинати. Статуята на художника Уилям Берендс, която за първи път е изложена в KeySpan Park на 1 ноември 2005 г., показва това събитие, като представя Рийз с ръка около Робинсън. Еврейската бейзболна звезда Ханк Грийнбърг, който е трябвало да се справя с расови обиди по време на кариерата си, също насърчава Робинсън. След като веднъж се сблъсква с Робинсън на първа база, Грийнбърг прошепва няколко думи в ухото на Робинсън. По-късно Робинсън казва, че това са били "думи на насърчение". Грийнбърг му е казал, че най-добрият начин да се противопостави на обидите от страна на противниковите играчи е да ги победи на терена.

Робинсън завършва сезона с 12 хоумръна, 29 откраднати топки, средно ниво на батиране 0,297, процент на провлачване 0,427 и 125 отбелязани точки. Представянето му му носи първата награда за новобранец на годината в Мейджър лигата (отделни награди за новобранец на годината в Националната и Американската лига се присъждат едва през 1949 г.).

MVP, показания пред Конгреса и филмова биография (1948-1950)

След като през март 1948 г. Станки е продаден на Бостън Брейвс, Робинсън поема втората база. Там той има процент на защита от 0,980 за годината (втори в Националната лига на тази позиция след Станки). Робинсън има среден коефициент на батиране .296 и 22 откраднати бази за сезона. При победата с 12:7 срещу Сейнт Луис Кардиналс на 29 август 1948 г. той прави цикъл от удари - хоумрън, тройка, двойка и единичен удар в един и същи мач. В края на август 1948 г. Доджърс за кратко се придвижват на първо място в Националната лига, но в края на сезона завършват на трето място. Брейвс продължават да печелят титлата в лигата и губят от Кливланд Индианс в Световните серии.

Расовият натиск върху Робинсън намалява през 1948 г., когато редица други чернокожи играчи влизат във Висшата лига. Лари Доби (който преодолява цветната бариера в Американската лига на 5 юли 1947 г.) и Сатчел Пейдж играят за Кливланд Индианс. В Доджърс освен Робинсън има още трима чернокожи играчи. През февруари 1948 г. Робинсън подписва договор за 12 500 долара с Доджърс. Макар и голяма сума, тя е по-малка от тази, която Робинсън изкарва извън сезона. Той имал водевилно турне, в което отговарял на предварително зададени бейзболни въпроси, и турне с беседи в Юга. Между турнетата той претърпява операция на десния си глезен. Заради събитията извън сезона Робинсън отива в тренировъчния лагер с тридесет килограма наднормено тегло. По време на тренировъчния лагер той сваля килограмите, но диетата го прави слаб по време на ударите.

През пролетта на 1949 г. Робинсън се обръща към члена на Залата на славата Джордж Сислер, който работи като съветник на Доджърс, за помощ в областта на батирането. По съвет на Сислер Робинсън прекарва часове на тепиха за батиране, за да се научи да удря топката в дясното поле. Сислер научава Робинсън да търси бързата топка. Теорията му беше, че след това е по-лесно да се приспособи към по-бавен крив топ. Робинсън също така отбеляза, че "Сислер ми показа как да спра да залитам, как да проверявам замаха си до последната част от секундата". Обучението помага на Робинсън да повиши средната си стойност на батиране от 0,296 през 1948 г. на 0,342 през 1949 г. В допълнение към подобрената си средна стойност на батиране, през този сезон Робинсън открадва 37 бази, заема второ място в лигата по двойки и тройки и има 124 точки при 122 отбелязани. За представянето си Робинсън печели наградата за най-полезен играч на Националната лига. Феновете на бейзбола избират Робинсън и за стартов втори бейзмен за Мача на звездите през 1949 г. Това е първият мач на звездите, в който участват чернокожи играчи.

През същата година песента за Робинсън на Бъди Джонсън "Видяхте ли как Джеки Робинсън удари тази топка?" достига 13-то място в класациите. Каунт Бейси записва известна версия. Същата година "Доджърс" печели титлата в Националната лига, но губи в пет мача от "Ню Йорк Янкис" в Световните серии през 1949 г.

Лятото на 1949 г. отвлича вниманието, което Робинсън не желае. През юли той е призован да даде показания пред Комисията за неамериканска дейност (HUAC) към Камарата на представителите на САЩ за неща, казани през април от афроамериканския спортист и актьор Пол Робсън. Робинсън не иска да дава показания, но в крайна сметка се съгласява да го направи. Страхувал се е, че ако не даде показания, това може да се отрази на кариерата му.

През 1950 г. Робинсън оглавява Националната лига по брой двойни игри, направени от втори бейзмен - 133. Заплатата му през тази година е най-високата, която Доджър е получавал до този момент: 35 000 долара (394 198 долара през 2022 г.). Завършва годината с 99 отбелязани точки, средна стойност на батиране .328 и 12 откраднати бази. През годината излиза биографичният филм за живота на Робинсън "Историята на Джеки Робинсън". Робинсън играе себе си във филма, а актрисата Руби Дий играе Рейчъл "Рей" (Исъм) Робинсън. Проектът се забавя, когато продуцентите на филма не се вслушват в исканията на две холивудски студия. Студията искаха във филма да има сцени, в които Робинсън е обучаван как да играе бейзбол от бял мъж. Ню Йорк Таймс пише, че Робинсън, "който прави това рядко нещо - да играе себе си в главната роля на филма, показва спокойна увереност и хладнокръвие, на които биха могли да завидят много холивудски звезди".

Холивудската игра на Робинсън обаче не се харесва на съсобственика на Доджърс Уолтър О'Мали. Той нарича Робинсън "примадоната на Рики". В края на 1950 г. договорът на Рики като президент на отбора на Доджърс изтича. Затруднен от многото разногласия с О'Мали и без надежда да бъде назначен отново за президент на Доджърс, Рики осребрява своя 1/4 финансов дял в отбора. Така О'Мали получава пълен контрол над отбора. След това Рики става генерален мениджър на Питсбърг Пиратс. Робинсън е разочарован от развоя на събитията и пише писмо до Рики, когото смята за баща. В него той казва: "Независимо какво ще ми се случи в бъдеще, всичко може да се отдаде на това, което ти направи, и, повярвай ми, аз го оценявам."

Състезания за титлата и външни интереси (1951-1953)

Преди началото на сезона през 1951 г. О'Мали предлага на Робинсън да стане мениджър на "Монреал Роялс" в края на кариерата му. О'Мали е цитиран в Montreal Standard да казва: "Джеки ми каза, че за него ще бъде удоволствие и чест да се заеме с този мениджърски пост." Съобщенията обаче се разминават по отношение на това дали позицията някога е била официално предложена.

През сезон 1951 г. Робинсън оглавява Националната лига по двойни игри, направени от втори бейзмен за втора поредна година - 137. Освен това той държи Доджърс близо до лидерската позиция в надпреварата за титлата през 1951 г. По време на последния мач от сезона, в 13-ия ининг, той прави хит за изравняване на резултата, а след това печели мача с хоумрън в 14-ия ининг. Това налага плейоф срещу Ню Йорк Джайънтс, който Доджърс губят.

Въпреки геройствата на Робинсън през редовния сезон, на 3 октомври 1951 г. Доджърс губят титлата с прочутия хоумрън на Боби Томсън, известен като "Изстрелът, който се чу по света". Преодолявайки огорчението си, Робинсън съвестно наблюдава краката на Томсън, за да се увери, че той е докоснал всички бази. По-късно спортният водещ на "Доджърс" Вин Скъли отбелязва, че този инцидент е показал "колко голям състезател е бил Робинсън". Робинсън завършва сезона със 106 отбелязани точки, средна стойност на батиране .335 и 25 откраднати бази.

През 1952 г. Робинсън изживява една средна за него година. Той завършва годината със 104 бягания, средно ниво на батиране .308 и 24 откраднати бази. Въпреки това той записва най-високия в кариерата си процент на база от .436. Доджърс подобряват представянето си от предходната година, като печелят титлата в Националната лига, преди да загубят Световните серии през 1952 г. от Ню Йорк Янкис в седем мача. Същата година в телевизионното предаване "Младежта иска да знае" Робинсън предизвиква генералния мениджър на "Янкис" Джордж Уайс относно расовия рекорд на неговия отбор. Янкис все още не са подписали договор с чернокож играч. Спортният писател Дик Йънг, когото Робинсън нарича "фанатик", казва: "Ако има някакъв недостатък в Джеки, то той е общият. Той вярваше, че всичко неприятно, което му се е случило, се е случило заради чернокожия му цвят". Сезонът през 1952 г. е последната година, в която Робинсън е всекидневен стартов играч на втора база. След това Робинсън играе на първа, втора и трета база, на шортстоп и в аутфилда, а Джим Гилиъм, друг чернокож играч, поема ежедневните задължения на втора база. Интересите на Робинсън започват да се насочват към перспективата да стане треньор на отбор от висшата лига. Надява се да натрупа опит, като тренира в Пуерториканската зимна лига. Но според New York Post комисарят Хепи Чандлър не е разрешил молбата му.

През 1953 г. Робинсън има 109 бягания, средна стойност на батиране 0,329 и 17 кражби. Той води "Доджърс" до още една победа в Националната лига (и още една загуба в Световните серии от "Янкис", този път в шест мача). Продължаващите успехи на Робинсън водят до поредица от смъртни заплахи. Това обаче не го спира да говори публично за расовите проблеми. През същата година той е редактор на списание "Наш спорт". Това е списание, което се фокусира върху проблемите на негърските спортове. Приносите в списанието включват статия за сегрегацията на игрищата за голф, написана от стария приятел на Робинсън Джо Луис. Робинсън също така открито критикува сегрегираните хотели и ресторанти, които обслужват организацията Доджър. В резултат на това редица от тези места се интегрират, включително петзвездният хотел "Чейс Парк" в Сейнт Луис.

Световно първенство и пенсиониране (1954-1956 г.)

През 1954 г. Робинсън има 62 бягания, средна стойност на батиране .311 и 7 откраднати топки. Най-добрият му ден на плочата е на 17 юни, когато прави два хоумръна и два дабъла. През следващата есен Робинсън печели единствената си шампионска титла, когато Доджърс побеждават Ню Йорк Янкис в Световните серии през 1955 г. Въпреки че отборът се радва на успех, 1955 г. е най-лошата година в индивидуалната кариера на Робинсън. Той постига резултат .256 и открадва само 12 бази. Доджърс изпробва Робинсън на аутфийлд и като трети бейзмен. Те правят това поради намаляващите му способности и поради утвърждаването на Гилиъм на втора база. Тогава 37-годишният Робинсън пропуска 49 мача и не играе в мач № 7 от Световните серии. Робинсън пропуска мача, защото мениджърът Уолтър Алстън решава да играе с Гилиъм на втора, а с Дон Хоук на трета база. През същия сезон Дон Нюкомб от "Доджърс" става първият чернокож питчер от Висшата лига, който печели двадесет мача за една година.

През 1956 г. Робинсън има 61 бягания, средна стойност на батиране .275 и 12 откраднати топки. По това време той вече е започнал да усеща последиците от диабета. Той също така губи интерес към професионалния бейзбол. След края на сезона Доджърс продават Робинсън на съперника си Ню Йорк Джайънтс за Дик Литълфийлд и 35 000 долара в брой. Размяната обаче така и не е завършена. Без да знае за Доджърс, Робинсън вече се е договорил с президента на Chock full o'Nuts да се откаже от бейзбола и да стане изпълнителен директор на компанията. Тъй като две години преди това Робинсън е продал изключителните права върху всяка история за пенсионирането си на списание Look. Решението му за пенсиониране е оповестено чрез списанието, а не чрез организацията на Доджърс.

Дебютът на Робинсън в Мейджър лигата слага край на продължилата почти 60 години сегрегация в професионалния бейзбол, известна като цветна линия в бейзбола. След Втората световна война няколко други сили също водят страната към по-голямо равенство за чернокожите. Сред тях е и преместването на все повече афроамериканци на север, където тяхното политическо влияние нараства. През 1948 г. президентът Хари Труман десегрегира армията. Преодоляването на цветната линия в бейзбола и професионалният успех на Робинсън символизират тези по-големи промени и показват, че борбата за равенство е нещо повече от политически въпрос. Мартин Лутър Кинг-младши казва, че той е бил "легенда и символ в своето време" и че е "отправил предизвикателство към тъмното небе на нетолерантността и разочарованието". Според историка Дорис Кернс Гудуин "усилията на Робинсън са били монументална стъпка в революцията на гражданските права в Америка ... [Постиженията му позволиха на чернокожите и белите американци да бъдат по-учтиви и отворени един към друг и да ценят повече способностите на всеки".

Започва кариерата си във Висшата лига на малко по-възрастната от него възраст от двадесет и осем години и играе само десет сезона. Цялата му кариера е в отбора на Бруклин Доджърс. По време на кариерата си Доджърс участва в шест Световни серии, а самият Робинсън - в шест мача на звездите. През 1999 г., след смъртта си, той е включен в Отбора на века на Мейджър лийг бейзбол.

Кариерата на Робинсън обикновено се смята за началото на ерата след "дългата топка" в бейзбола, в която нуждата от мощни удари е заменена с балансирани нападателни стратегии, използващи скоростта на краката за създаване на точки чрез базернинг. Робинсън демонстрира както способност за нанасяне на удари, така и бързина, което е част от новата ера. В шест от десетте си сезона вкарва повече от 100 точки (средно повече от 110 точки от 1947 до 1953 г.), има среден коефициент на батиране в кариерата си от 0,311, процент на база в кариерата си от 0,409, процент на слъгинг от 0,474 и има повече разходки, отколкото страйкаути (740 към 291). Робинсън е един от двамата играчи в периода 1947-56 г., които имат поне 125 откраднати топки и в същото време процент на забиване над .425 (другият е Мини Миньозо). Той има общо 197 откраднати бази, включително 19 кражби от дома. Нито една от кражбите не е двойна (когато играчът, който краде вкъщи, е подпомогнат от играч, който краде друга база по същото време). Авторът Дейвид Фалкнър нарича Робинсън "бащата на съвременното крадене на бази".

Историческият статистически анализ показва, че Робинсън е бил изключителен полеви играч през десетте си години във Висшата лига и на почти всяка позиция, на която е играл. След като изиграва своя дебютен сезон на първа база, Робинсън прекарва по-голямата част от кариерата си като втори бейзмен. През 1950 г. и 1951 г. той оглавява лигата по полеви умения сред вторите бейзмени. Към края на кариерата си изиграва около 2000 ининга на трета база и около 1175 ининга на аутфийлд, като се справя добре и на двете места.

Робинсън казва за себе си: "Не ме интересува дали ме харесвате или не... единственото, което искам, е да ме уважавате като човешко същество." По отношение на качествата на Робинсън на терена Лео Дюрочер казва: "Искам човек, който идва да играе. Този човек не просто дойде да играе. Той дойде, за да ви победи. Дойде, за да ти забие проклетата бухалка право в задника."

Робинсън се оттегля от бейзбола на 5 януари 1957 г. По-късно същата година, след като се оплаква от много физически проблеми, лекарите му поставят диагноза диабет. Тази болест засяга и братята му. Робинсън започва да си инжектира инсулин. Качеството на медицината по онова време обаче не може да спре разпадането на тялото му заради болестта.

През 1962 г., когато за първи път успява да бъде избран в Залата на славата на бейзбола, Робинсън моли избирателите да мислят само за статистиката и способностите му на игрището. Той не искаше те да мислят за културното му влияние върху играта. Той е избран с първата бюлетина и става първият афроамериканец, въведен в музея в Купърстаун.

През 1965 г. Робинсън работи като анализатор в предаванията на ABC "Игра на седмицата" в Мейджър лийг бейзбол. Той е първият чернокож, който прави това. На 4 юни 1972 г. Доджърс пенсионират неговия униформен номер - 42, заедно с номерата на Рой Кампанела (39) и Санди Куфакс (32). От 1957 г. до 1964 г. Робинсън е вицепрезидент по персонала в Chock full o'Nuts. Той е първият чернокож, който заема поста вицепрезидент на голяма американска компания. Робинсън винаги е смятал, че бизнес кариерата му е напредък по отношение на каузата на афроамериканците в бизнеса. През 1957 г. Робинсън е председател и на кампанията на Националната асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP) за набиране на милиони долари за Фонда за свобода. Той е член на управителния съвет на организацията до 1967 г. През 1964 г. заедно с бизнесмена от Харлем Дънбар Маклаурин помага за създаването на Freedom National Bank - банка, собственост на афроамериканци и управлявана от тях, базирана в Харлем. Той е и първият председател на управителния съвет на банката. През 1970 г. Робинсън основава строителната компания Jackie Robinson Construction Company, която строи жилища за семейства с ниски доходи.

Робинсън се занимава с политика през целия си живот след края на бейзбола. Той нарича себе си политически независим. Но по някои въпроси, включително войната във Виетнам, е консервативен (веднъж пише на Мартин Лутър Кинг-младши, за да защити военната политика на администрацията на Джонсън). След като подкрепя Ричард Никсън в президентската му надпревара през 1960 г. срещу Джон Ф. Кенеди, по-късно Робинсън хвали Кенеди за възгледите му относно гражданските права. След това подкрепя Хюбърт Хъмфри срещу Никсън през 1968 г. През 1964 г. Робинсън става един от шестимата национални директори на републиканската президентска кампания на Нелсън Рокфелер. По-късно става специален помощник по обществените въпроси, когато Рокфелер е преизбран за губернатор на Ню Йорк през 1966 г.

Последната си публична изява Робинсън прави на 15 октомври 1972 г. Той хвърля церемониалното първо подаване преди мач № 2 от Световните серии. Той прие плакет в чест на 25-годишнината от дебюта си в MLB, но също така каза: "Ще бъда изключително доволен и горд, когато един ден погледна към треньорската линия на трета база и видя чернокожо лице да управлява бейзбол." Това желание е изпълнено едва след смъртта на Робинсън. След края на сезона през 1974 г. Кливланд Индиънс дава треньорския си пост на Франк Робинсън (без роднинска връзка), играч, който е в Залата на славата и ще стане треньор на още три отбора. Въпреки успехите на тези двама Робинсън и на други чернокожи играчи, броят на афроамериканските играчи в Мейджър лийг бейзбол намалява от 70-те години на миналия век.

След като Робинсън се оттегля от бейзбола, съпругата му Рейчъл Робинсън започва кариера като медицинска сестра. Тя става доцент в Училището за медицински сестри в Йейл и директор на медицинските сестри в Центъра за психично здраве в Кънектикът. Освен това е член на управителния съвет на Freedom National Bank до нейното закриване през 1990 г. Двамата с Джеки имат три деца: Джеки Робинсън младши (роден на 18 ноември 1946 г.), Шарън Робинсън (родена на 13 януари 1950 г.) и Дейвид Робинсън (роден на 14 май 1952 г.).

Най-големият син на Робинсън, Джеки Робинсън младши, има емоционални проблеми в детството си. В ранна възраст той започва да посещава специални учебни заведения. Записва се в армията в търсене на дисциплинирана среда. Служи във войната във Виетнам. На 19 ноември 1965 г. е ранен по време на бойните действия. След уволнението си се бори с проблеми с наркотиците. В крайна сметка Робинсън-младши завършва програма за лечение в Daytop Village в Сеймур, Кънектикът. Той става съветник в институцията. На 17 юни 1971 г., на 24-годишна възраст, той загива при автомобилна катастрофа. Опитът с наркотичната зависимост на сина му превръща Робинсън старши в човек, който се бори срещу наркотиците до края на живота си.

Робинзон не живее дълго след сина си. Проблеми със сърдечни заболявания и диабет правят Робинсън слаб. На средна възраст той е почти сляп. На 24 октомври 1972 г. умира от сърдечен удар в дома си в Стамфорд, Кънектикът, на петдесет и три години. На погребалната служба на Робинсън на 27 октомври 1972 г. в църквата "Ривърсайд" в Ню Йорк идват 2500 души. Много от бившите му съотборници и други известни чернокожи бейзболисти служат като палбери. Преподобният Джеси Джаксън произнася надгробната реч. Десетки хиляди хора се наредиха по маршрута на процесията, която последва до гроба на Робинсън в гробището "Сайпръс Хилс" в Бруклин, Ню Йорк. Там той е погребан до сина си Джеки и тъщата си Зели Исъм. През гробището минава и магистралата "Джеки Робинсън".

След смъртта на Робинсън неговата вдовица основава фондация "Джаки Робинсън", чийто директор е и до 2010 г. На 15 април 2008 г. тя обявява, че през 2010 г. фондацията ще открие музей на Джеки в Долен Манхатън. Дъщерята на Робинсън, Шарън, става акушерка, педагог, директор на образователните програми на MLB и автор на две книги за баща си. Най-малкият му син, Дейвид, който има десет деца, е производител на кафе и социален активист в Танзания.

Според проучване, проведено през 1947 г., Робинсън е вторият най-популярен мъж в страната след Бинг Кросби. През 1999 г. списание "Тайм" го включва в списъка на 100-те най-важни личности на XX век. Също така през 1999 г. е поставен под номер 44 в списъка на 100-те най-велики бейзболисти на Sporting News. Избран е за член на Отбора на века на Мейджър лийг бейзбол като най-добре представилия се сред вторите бейзмени. Бейзболният писател Бил Джеймс в "Новата историческа бейзболна справка на Бил Джеймс" класира Робинсън на 32-ро място сред най-великите играчи на всички времена въз основа на представянето му на терена. Джеймс отбелязва, че Робинсън е бил един от най-добрите играчи в лигата през цялата си кариера. През 1984 г. Робинсън е сред първите 25 членове на Залата на славата на Атлетическия университет в Калифорния. През 2002 г. Молефи Кете Асанте включва Робинсън в своя списък на 100-те най-велики афроамериканци. Робинсън е почетен и от Пощенската служба на САЩ на три различни пощенски марки - през 1982, 1999 и 2000 г.

Град Пасадена е признал Робинсън по няколко начина. В Бруксайд Парк, разположен в непосредствена близост до Роуз Боул, има бейзболно игрище и стадион, наречени Джаки Робинсън Фийлд. Градският отдел "Хуманитарни услуги" е собственик на Центъра "Джаки Робинсън" - център за работа с общността, който осигурява ранно откриване на диабет и други услуги. През 1997 г. на Гарфийлд авеню, срещу главния вход на кметството на Пасадена, е поставена бронзова скулптура на стойност 325 000 долара, изработена от художниците Ралф Хелмик, Стю Шектър и Джон Аутърбридж, която изобразява огромни деветметрови бюстове на Робинсън и брат му Мак. Върху гранитен отпечатък са изброени множество дарители за проекта на комисията, организиран от Фондацията за паметника на Робинсън и подкрепен от членове на семейство Робинсън.

МЛБ е отдавала почит на Робинсън многократно след смъртта му. През 1987 г. наградите за новобранец на годината в Националната и Американската лига са преименувани на "Наградата Джаки Робинсън" в чест на първия, който получава тази награда (наградата за новобранец на годината във Висшата лига на Робинсън през 1947 г. обхваща и двете лиги). На 15 април 1997 г. номерът на фланелката на Робинсън, 42, е пенсиониран от Мейджър лийг бейзбол. Нито един бъдещ играч в отбор от Висшата лига не може да го носи. Номерът е пенсиониран на церемония на стадион "Шей" по случай 50-годишнината от първия мач на Робинсън с Доджърс. Няколко играчи, които носеха номер 42 в знак на почит към Робинсън, като Буч Хъски от Метс и Мо Вон от Бостън, получиха разрешение да продължат да използват номера чрез клауза за наследници. Мариано Ривера от "Янкис" е последният играч във Висшата лига, който редовно носи фланелка с номер 42.

Като изключение от политиката за пенсионираните номера, MLB наскоро започна да почита Робинсън, като позволи на играчите да носят номер 42 на 15 април, Деня на Джеки Робинсън. По случай 60-годишнината от дебюта на Робинсън във Висшата лига през 2007 г. MLB покани играчите да носят номер 42 в Деня на Джеки Робинсън. Първоначално идеята за този жест е на аутфилдера Кен Грифи-младши. Той поиска разрешение от Рейчъл Робинсън да носи номера. След като получава разрешението ѝ, комисарят Бъд Селиг не само разрешава на Грифи да носи номера, но и отправя покана към всички отбори от Висшата лига да направят същото. В крайна сметка повече от 200 играчи носят номер 42, включително всички от Лос Анджелис Доджърс, Ню Йорк Метс, Хюстън Астрос, Филаделфия Филис, Сейнт Луис Кардиналс, Милуоки Брюърс и Питсбърг Пиратс. Почитта е продължена и през 2008 г., когато по време на мачовете на 15 април всички членове на Метс, Кардиналс, Вашингтон Нешънълс и Тампа Бей Рейс носят номера на Робинсън 42. На 25 юни 2008 г. МЛБ инсталира нова плоча на Робинсън в Бейзболната зала на славата, отбелязваща влиянието му върху играта извън терена, както и статистиката му от играта. През 2009 г. целият униформен персонал (играчи, мениджъри, треньори и съдии) носи номер 42 на 15 април.

По време на церемонията по откриването на новия стадион на Ню Йорк Метс - Citi Field - през ноември 2006 г. е обявено, че главният вход, създаден по модела на стария стадион Ebbets Field в Бруклин, ще бъде наречен Ротондата на Джаки Робинсън. Ротондата е осветена при откриването на "Сити Фийлд" на 16 април 2009 г. Тя е посветена на Робинсън с големи цитати, обхващащи вътрешната извивка на фасадата. В нея има голяма статуя на неговия номер 42, която се е превърнала в атракция сама по себе си. Собственикът на "Метс" Фред Уилпон обявява, че заедно със "Ситигруп" и фондация "Джаки Робинсън" "Метс" ще създадат музей и учебен център "Джаки Робинсън". Той ще се намира в централата на фондация "Джаки Робинсън" на площад "Хъдсън" в долната част на Манхатън. Основната цел на музея ще бъде да финансира стипендии за "млади хора, които живеят и въплъщават идеалите на Джеки".

Робинсън е получил признание и извън бейзбола. През декември 1956 г. NAACP го награждава с медала "Спингърн", който се присъжда ежегодно за най-високи постижения на афроамериканци. На 26 март 1984 г. след смъртта на Робинсън президентът Роналд Рейгън му връчва Президентския медал на свободата. На 2 март 2005 г. президентът Джордж У. Буш връчва на вдовицата на Робинсън Златния медал на Конгреса - най-високата гражданска награда, присъждана от Конгреса. Робинсън е едва вторият бейзболист, който получава тази награда, след Роберто Клементе. На 20 август 2007 г. губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер и съпругата му Мария Шрайвър обявяват, че Робинсън е въведен в Калифорнийската зала на славата, която се намира в Калифорнийския музей за история, жени и изкуства в Сакраменто.

В чест на Робинсън са наречени редица сгради. Бейзболният отбор на Калифорнийския университет "Бруинс" играе на стадион "Джаки Робинсън", на който благодарение на усилията на брата на Джаки - Мак, е поставена паметна статуя на Робинсън, дело на скулптора Ричард Х. Елис. City Island Ballpark в Дейтона Бийч, Флорида - бейзболното игрище, което през 1947 г. става място за пролетна подготовка на Доджърс - през 1989 г. е преименувано на Jackie Robinson Ballpark. Системата на обществените училища в Ню Йорк кръщава едно от средните училища на името на Робинсън. Гимназията "Дорси" играе на футболен стадион в Лос Анджелис, кръстен на него. През 1976 г. домът му в Бруклин, Jackie Robinson House, е обявен за национална историческа забележителност. На името на Робинсън е кръстен и астероид - 4319 Jackierobinson. През 1997 г. Монетният двор на Съединените щати издава сребърен долар и златна монета от пет долара, посветени на Джаки Робинсън.

Източници:

(*) Бележка: жертвеният полет (SF) като отделна категория не е съществувал в Мейджър лигата по бейзбол от 1940 до 1953 г. Всички жертвени хвърляния на Робинсън преди 1954 г. ще бъдат включени в категорията "жертвен удар" (SH).

(**) Забележка: Също така категорията "умишлена разходка" (IBB) става самостоятелна категория едва от 1955 г. Всички умишлени разходки, издадени на Робинсън преди тази година, ще бъдат включени в категорията разходка (BB).