Харлемски ренесанс: история, значение и влияние върху афроамериканската култура
Харлемският ренесанс е наименованието на движението в афроамериканската култура през 20-те и 30-те години на ХХ век, което оказва голямо влияние върху афроамериканската литература, философия и музика. Харлемският ренесанс е наричан още "Чернокожият литературен ренесанс", '"Новото негърско движение" и "Разцветът на негърската литература".
Движението започва в Харлем, Ню Йорк, след Първата световна война.През 1925 г. е публикувана книгата "Новият негър" под редакцията на Ален Лок. В тази книга са събрани текстове на афроамериканци, които разглеждат житейския опит на техния народ след Гражданската война. От 1925 г. нататък се появява движение, наречено "Движение на новите негри", кръстено на книгата.
Движението започва да влияе върху мисленето на много афроамерикански писатели и художници от всякакъв вид. Те оспорват мисленето на много бели американци по отношение на чернокожите американци. Те отказаха да бъдат третирани като неравни. Те отказаха да копират писането, изкуството и музиката на белите американци. Те искаха да отпразнуват факта, че тяхната африканска култура е оцеляла през ужасните години на робството и се е "възродила". (Думата "Ренесанс" означава "възраждане" и обикновено се използва за времето от 1400 до 1600 г. в Европа.)
Контекст и причини за възникване
Харлемският ренесанс се появява в условията на големи социални промени: масова миграция на афроамериканци от южните щати към градовете на север (т.нар. Great Migration), подготовка след Първата световна война и реакция срещу расовата сегрегация и дискриминация в САЩ. Младите творци в Харлем търсят нови форми и глас, с които да заявят своята идентичност, гордост и човешко достойнство.
Основни теми и идеи
- Репрезентация и гордост: премахване на расовите стереотипи и утвърждаване на афроамериканската култура като ценна и многопластова.
- Връзката с африканските корени: изследване и възраждане на фолклор, митове, музикални ритми и художествени мотиви.
- Експеримент и модернизъм: съчетаване на модернистични форми с местни теми — в поезията, прозата, визуалните изкуства и музиката.
- Политическа ангажираност: някои автори и артисти използват изкуството за критика на социалната несправедливост и за мобилизиране на общността.
Ключови фигури и代表ни творби
- Лангстън Хюз (поет и писател) — стихосбирки и есета, които представят живота и гласа на афроамериканците в градските квартали.
- Зора Нил Хърстън (писателка и фолклористка) — известна с романа "Their Eyes Were Watching God" и събиране на народни разкази.
- Клод Маккей (поет) — остри социални и политически послания в поезията.
- Кaунти Кълен (поет) — работи в традицията на класическата поезия, докато изследва чернокожата идентичност.
- Жан Тумър (Jean Toomer) — романът "Cane" (1923) като ранна и влиятелна форма на експериментална проза и поезия.
- Алън Лок — теоретик и редактор на сборника "The New Negro", повлияващ вижданията за художествената мисия.
- Дюк Елингтън, Луис Армстронг, Беси Смит и други — музикални новатори, които пренасят джаз и блуса в националната култура.
- Художници: Aaron Douglas, Jacob Lawrence, Augusta Savage и др. — развиват визуална естетика, която отразява афроамериканските теми и истории.
Музика, театър и визуални изкуства
Музиката (особено джазът и блусът) играе ключова роля за популяризирането на културните идеи на ренесанса. Клубовете в Харлем стават сцена за нови форми на импровизация и сценично изразяване. В театъра и кабаретата се появяват пиеси и ревюта, които дават сцена на афроамериканските актьори и драматурзи. В изобразителното изкуство много творци използват геометрия, символизъм и препратки към африкански мотиви.
Места и институции
- Харлем като културен център — кафенета, клубове и салони, където се срещат писатели, музиканти и артисти.
- Журнали и издания — излизат списания и периодични издания, които публикуват поезия, проза и критика на афроамерикански автори (например издания като The Crisis и Opportunity оказват значимо влияние).
- Покровителство и меценатство — както членове на чернокожата общност, така и бели покровители (критиците и колекционерите) подпомагат разпространението на творчеството.
Влияние и наследство
Харлемският ренесанс променя начина, по който американската култура възприема чернокожите творци и техните постижения. Той създава устойчива литературна и музикална традиция и полага интелектуалните и артистичните основи за по-късните движения за граждански права и за Чернокожото изкуство (Black Arts Movement) в средата на XX век. Много идеи и форми от ренесанса продължават да влияят на съвременните писатели, музиканти, художници и учени.
Причини за затихване
В края на 30-те години и през Втората световна война активността на движението намалява поради икономическата криза (Голяма депресия), промени в демографията и културните приоритети, както и заради по-силната институционализация на изкуството. Въпреки това неговите идеи и личности остават трайна част от американската култура.
Кратко обобщение
Харлемският ренесанс е ключов етап в утвърждаването на афроамериканската културна и интелектуална независимост през ХХ век. Той съчетава творческо новаторство с политическа и социална ангажираност и оставя значимо наследство в литературата, музиката, изкуството и обществената мисъл.
Книгата на Джеси Редмън Фаузет "There is Confusion" е рецензирана от вестниците през 1924 г.
Важни писатели и музиканти от Харлемския ренесанс
Романи
- Джеси Редмън Фаузет - "Има объркване" (1924 г.), "Сливова кифла" (1928 г.), "Дървото на чинарите" (1931 г.), "Комедия в американски стил" (1933 г.)
- Рудолф Фишър - "Стените на Йерихон" (1928), "Човекът магьосник умира" (1932)
- Лангстън Хюз - Не без смях (1930)
- Зора Нийл Хърстън - "Лозата на Йона" (1934), "Очите им гледаха Бога" (1937)
- Нела Ларсен - Quicksand (1928), Passing (1929)
- Клод Маккей - "Home to Harlem" (1927), "Banjo" (1929), "Gingertown" (1931), "Banana Bottom" (1933)
- Джордж Шуйлър - Black No More (1930), Slaves Today (1931)
- Уолъс Търман - "По-черното от ягодата" (1929), "Децата на пролетта" (1932), "Интерне" (1932)
- Жан Тумер - Тръстика (1923)
- Карл Ван Вехтен - Раят на негрите (1926)
- Ерик Валронд - Тропик на смъртта (1926)
- Уолтър Уайт - Огънят във Флинт (1924), Полет (1926)
- Пол Лорънс Дюбър - Старата колиба (1905)
Драма
- Чарлз Гилпин, актьор
- Юджийн О'Нийл, драматург - "Император Джоунс", "Всички божи чалгари имат крила
- Пол Робсън
Поезия
- Лангстън Хюз, поет
- Джеси Фаузет, редактор, поетеса, есеистка и романистка
- Countee Cullen, поет - "Черният Христос и други стихотворения" (1929)
- Клод Маккей, поет
- Джеймс Уелдън Джонсън, поет
- Арна Бонтемпс, поетеса
- Ричард Брус Нъгент, поет
Музиканти/композитори
- Нора Дъглас Холт Рей
- Били Холидей
- Дюк Елингтън
- Граф Бейси
- Луис Армстронг
- Юби Блейк
- Беси Смит
- Фетс Уолър
- Арета Франклин
- Ела Фицджералд
Популярни развлечения
- Cotton Club
- Театър "Аполо
- Black Swan Records
- Малък рай
- Хотел Connie's Inn
- Спиртоварни
- Парти под наем
| История |
|
| Култура |
|
| Забележителни хора |
|
| Религия |
|
| Политически движения |
|
| Граждански и икономически |
|
| Спорт | |
| Етнически подразделения |
|
| Езици | |
| По щати/градове |
|
| Диаспора |
|
| |
Писателят Лангстън Хюз през 1936 г.
Дюк Елингтън в балната зала Hurricane
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява Харлемският ренесанс?
О: Харлемският ренесанс е движение в афроамериканската култура, което се появява през 20-те и 30-те години на ХХ век. То оказва голямо влияние върху афроамериканската литература, философия и музика.
В: Къде започва движението?
О: Движението започва в Харлем, Ню Йорк, след Първата световна война.
В: Как се нарича книгата, публикувана през 1925 г.?
О: Книгата, публикувана през 1925 г., се нарича "Новият негър" под редакцията на Ален Лок.
В: Каква е била целта на тази книга?
О: Тази книга представляваше сборник с текстове на афроамериканци, които разглеждаха житейския опит на техния народ след Гражданската война.
В: Как това движение повлия на мисленето на афроамериканските писатели и художници?
О: Това движение оспори мисленето на много бели американци по отношение на чернокожите американци, отказаха да бъдат третирани като неравни и отказаха просто да копират видовете писане, изкуство и музика, които правеха белите американци. Те искаха да празнуват своята африканска култура, оцеляла през робството.
В: Какво означава "Ренесанс"?
О: Думата "Ренесанс" означава "възраждане" и обикновено се използва за периода от 1400 до 1600 г. в Европа.
