Плеси срещу Фъргюсън (1896): Върховен съд и легализирана сегрегация

Плеси срещу Фъргюсън (1896): как Върховният съд легализира сегрегацията — критичен исторически преглед на решението, гласуването и последиците до Браун v. Board.

Plessy v. Ferguson, 163 U.S. 537 (1896 г.), е дело на Върховния съд на САЩ, в което се постановява, че сегрегацията е законна, стига да са осигурени равни условия за двете раси. Решението е постановено със 7 на 1 гласа. Становището на мнозинството е написано от съдия Хенри Билингс Браун, а становището на малцинството е написано от съдия Джон Маршал Харлан.

Обстоятелства на делото

Делото произтича от инцидент през 1892 г., когато Хомър Плеси — мъж с частично афроамериканско потекло (определян като "октрун" — с една осма африканска кръв) — се престори на бял и се настани в вагон, предназначен за бели пътници, на железопътна линия в Ню Орлиънс, Луизиана. Плеси е арестуван за нарушение на Закона за отделни вагони (Separate Car Act) на щата Луизиана. Целта на делото, подето от защитата, беше да се оспори конституционността на закона на основание Четиринадесетата поправка, гарантираща защита на равенство пред закона.

Решението на Върховния съд

Върховният съд постановява, че държавните закони, които изискват отделни съоръжения за различните раси, не нарушават Четиринадесетата поправка, при условие че тези съоръжения са "равни". Това становище става известно с латинската формула "separate but equal" (отделно, но равно). Съдия Хенри Б. Браун в изложението на мнозинството приема, че законът не предполага превъзходство или понижено право на едната раса и че разделението само по себе си не нарушава равната закрила на закона.

Мнението на малцинството

Съдия Джон Маршал Харлан е единственият съдия, който гласува против решението, и в прочутата си дисидентна забележка заявява, че "нашата Конституция е безцветна и не признава класови различия по раса". Харлан предупреждава, че постановеното решение ще стане основа за легализирането на широкообхватна расова сегрегация и ще лиши афроамериканците от реална защита на техните права.

Влияние и последици

Решението по Plessy v. Ferguson дава легална опора на редица закони и практики, известни като "Джим Кроу" (Jim Crow), които институционализират расовата сегрегация в обществените места, транспорта, образованието и други области в много щати, особено в Юга на САЩ. В продължение на десетилетия то служи като оправдание за неравно третиране и системна дискриминация, въпреки че в практиката "отделно" рядко означава "равно". Също така решението допринася за икономическата и социалната маргинализация на афроамериканските общности и за ограничаване на политическите им права.

Отмяна и последващи решения

През 1954 г. делото "Браун срещу образователния съвет" (Brown v. Board of Education) частично отменя решението по делото "Плеси срещу Фъргюсън", като постановява, че сегрегирането в обществения образователен сектор е по своята същност неравно и следователно противоконституционно. Решението по Браун е начало на мащабни правни и обществени промени, които водят до постепенното разграждане на официалната расова сегрегация в Съединените щати.

Значение днес

Plessy v. Ferguson остава в историята като повратна точка — пример за това как юридическа интерпретация може да легитимира разделение и дискриминация, и като предупреждение за нуждата от активна защита на гражданските права. Дискусиите около делото продължават да са част от по-широкия дебат за расовото равенство, правосъдието и ролята на съдебната власт в защитата на конституционните права.

Търсене по буква