Браун срещу Съвета по образование (1954) — край на сегрегацията в училищата
Браун срещу Съвета по образование (1954) — историческа победа срещу сегрегацията в училищата, решителен пробив за равни права и интеграция.
"Браун срещу Съвета по образование" (1954 г.) (пълно име "Оливър Браун и др. срещу Съвета по образование в Топика, Канзас") е знаково решение на Върховния съд на САЩ. През 1950 г. в Топика, Канзас, чернокожо момиче от трети клас на име Линда Браун е трябвало да измине повече от една миля през железопътна стрелка, за да стигне до сегрегираното си училище за чернокожи деца. На по-малко от седем пресечки от него обаче имало начално училище за бели деца. По онова време много училища в САЩ са сегрегирани. Чернокожите и белите деца не можели да посещават едни и същи училища.
Баща ѝ, Оливър Браун, се опитва да запише Линда в бялото училище, но директорът на училището отказва. Още дванадесет чернокожи родители се присъединяват към Оливър Браун в опитите си да вкарат децата си в бялото начално училище. Двете училища трябвало да бъдат "отделни, но равни". Това обаче не е така.
През 1951 г. Националната асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP) помага на родителите да подадат колективен иск. В Канзас, Южна Каролина, Вирджиния, Делауеър и окръг Колумбия са заведени пет съдебни дела за това, че чернокожи ученици ходят в законно сегрегирани училища. През 1896 г. Върховният съд постановява в делото "Плеси срещу Фъргюсън", че сегрегацията е законна, стига отделните места за черните и белите да са "отделни, но равни". Адвокатите на NAACP твърдят, че белите и черните училища в Топика не са "отделни, но равни".
Доказателства и социални изследвания
Кенет Кларк е психолог, който дава на малки афроамерикански деца черни и бели кукли, за да разбере какво е отношението им към сегрегацията и интеграцията. Децата харесали белите кукли. След теста с куклите Кларк дал на чернокожите деца и рисунки на дете и ги помолил да го оцветят като себе си, някои от тези деца се оцветили с бял или жълт пастел, който използвали и в случая. Тези експерименти (проведени от Kenneth и Mamie Clark) бяха представени пред съда като доказателство, че сегрегацията оказва вредно психологическо влияние върху чернокожите деца и подкопава тяхното чувство за собствена стойност.
Решението на Върховния съд
В крайна сметка делото стига до Върховния съд. След дългогодишна работа, през 1954 г. Тургуд Маршал и екип от други адвокати на NAACP печелят делото. То било наречено "Браун", защото тя била първото име по азбучен ред в списъка на ищците. Решението, произнесено на 17 май 1954 г., е единодушно (9–0). Главният съдия Ъръл Уорън пише мнението на съда, в което се посочва, че расовата сегрегация в публичните училища нарушава клаузата за равна защита на Четиринадесетата поправка към Конституцията на САЩ. По този начин съдът отхвърля доктрината "отделни, но равни" в областта на публичното образование.
Прилагане и последици
За да регулира прилагането на решението, Върховният съд издава отделно постановление през 1955 г., известно като "Brown II", в което нарежда интеграцията да се извърши "с всевъзможна бързина" ("with all deliberate speed"). Това обаче оставя голяма свобода на съдилищата на по-ниско ниво и дава възможност за забавяне и организиран отпор.
След решението много южни щати реагират с политически контрамерки — някои приемат закони за "Massive Resistance", местни власти затварят училища или преместват средства, за да попречат на интеграцията. Един от най-известните случаи на принудително прилагане на интеграцията е в Little Rock, Арканзас (1957), където президентът Дуайт Айзенхауер изпраща федерални войски, за да обезпечи достъпа на девет чернокожи ученици до своята гимназия.
Значение и дългосрочен ефект
Браун срещу Съвета по образование без съмнение е повратна точка в борбата за граждански права: тя даде правно основание за премахване на институционализираната расова дискриминация в образованието и вдъхна импулс за по-широки реформи, включително Civil Rights Act (1964) и други мерки. В същото време решението не премахна веднага расовото неравенство: десегрегацията се случваше бавно, често чрез съдебни дела и федерални интервенции, а де факто сегрегацията и неравенствата в ресурсите за училищата продължиха да съществуват.
Много от ищците и поддръжниците на делото срещат лично преследване — загуба на работни места, обществено неодобрение и заплахи. В дългосрочна перспектива, обаче, делото промени правната и обществената рамка в САЩ и постави основите за по-широко движение за граждански права. Тургуд Маршал по-късно става първият афроамериканец, назначен за съдия в самия Върховен съд (1967), което подчертава връзката между делото и дългосрочните промени в съдебната система и обществото.
Днес Браун v. Board of Education се разглежда като ключов юридически и морален прецедент: то посочи границите на законната държавна дискриминация и укрепи принципа, че публичните институции не могат да отнемат равната защита пред закона въз основа на раса. Въпреки това борбата за пълна равнопоставеност в образованието продължава и следващите десетилетия донесоха нови съдебни решения и политики, насочени към справяне с оставените от историята неравенства.
Решението
Върховният съд има девет съдии. Гласуването по делото "Браун срещу Съвета по образование" е единодушно, което означава, че всичките девет съдии са гласували по един и същи начин. Един от съдиите, Робърт Джаксън, наскоро е получил инфаркт и е трябвало да се върне в съда едва през следващия месец. Той обаче дойде в съда, когато съдиите прочетоха решението си, вероятно за да покаже, че всички до един са съгласни.
Решението по делото е написано от Ърл Уорън, който е председател на Върховния съд. Той заявява, че "отделните учебни заведения са по своята същност неравностойни". С това решение расовата сегрегация на училищата става противозаконна във всички щати на САЩ.
Някои държави първоначално не се подчиняват на това съдебно решение. Върховният съд постанови, че училищата трябва да се десегрегират до 5 години. Едва в началото на 70-те години на ХХ век всички държавни училища в Съединените щати са интегрирани (обратното на сегрегирани). Интегрирането на американските училища изискваше много щатски решения и решения на Върховния съд, които да принудят училищата да се интегрират.
карта на решението
Свързани страници
обискирам