Brown v. Board of Education
"Браун срещу Съвета по образование" (1954 г.) (пълно име "Оливър Браун и др. срещу Съвета по образование в Топика, Канзас") е знаково решение на Върховния съд на САЩ. През 1950 г. в Топика, Канзас, чернокожо момиче от трети клас на име Линда Браун е трябвало да измине повече от една миля през железопътна стрелка, за да стигне до сегрегираното си училище за чернокожи деца. На по-малко от седем пресечки от него обаче имало начално училище за бели деца. По онова време много училища в САЩ са сегрегирани. Чернокожите и белите деца не можели да посещават едни и същи училища.
Баща ѝ, Оливър Браун, се опитва да запише Линда в бялото училище, но директорът на училището отказва. Още дванадесет чернокожи родители се присъединяват към Оливър Браун в опитите си да вкарат децата си в бялото начално училище. Двете училища трябвало да бъдат "отделни, но равни". Това обаче не е така.
През 1951 г. Националната асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP) помага на родителите да подадат колективен иск. В Канзас, Южна Каролина, Вирджиния, Делауеър и окръг Колумбия са заведени пет съдебни дела за това, че чернокожи ученици ходят в законно сегрегирани училища. През 1896 г. Върховният съд постановява в делото "Плеси срещу Фъргюсън", че сегрегацията е законна, стига отделните места за черните и белите да са "отделни, но равни". Адвокатите на NAACP твърдят, че белите и черните училища в Топика не са "отделни, но равни".
Кенет Кларк е психолог, който дава на малки афроамерикански деца черни и бели кукли, за да разбере какво е отношението им към сегрегацията и интеграцията. Децата харесали белите кукли. След теста с куклите Кларк дал на чернокожите деца и рисунки на дете и ги помолил да го оцветят като себе си, някои от тези деца се оцветили с бял или жълт пастел, който използвали и в случая.
В крайна сметка делото стига до Върховния съд. След дългогодишна работа, през 1954 г. Тургуд Маршал и екип от други адвокати на NAACP печелят делото. То било наречено "Браун", защото тя била първото име по азбучен ред в списъка на ищците. След делото много от ищците губят работата си и уважението в обществото
Решението
Върховният съд има девет съдии. Гласуването по делото "Браун срещу Съвета по образование" е единодушно, което означава, че всичките девет съдии са гласували по един и същи начин. Един от съдиите, Робърт Джаксън, наскоро е получил инфаркт и е трябвало да се върне в съда едва през следващия месец. Той обаче дойде в съда, когато съдиите прочетоха решението си, вероятно за да покаже, че всички до един са съгласни.
Решението по делото е написано от Ърл Уорън, който е председател на Върховния съд. Той заявява, че "отделните учебни заведения са по своята същност неравностойни". С това решение расовата сегрегация на училищата става противозаконна във всички щати на САЩ.
Някои държави първоначално не се подчиняват на това съдебно решение. Върховният съд постанови, че училищата трябва да се десегрегират до 5 години. Едва в началото на 70-те години на ХХ век всички държавни училища в Съединените щати са интегрирани (обратното на сегрегирани). Интегрирането на американските училища изискваше много щатски решения и решения на Върховния съд, които да принудят училищата да се интегрират.
карта на решението
Свързани страници
