Brown срещу Board of Education (1954) — решение за десегрегация в училищата

Brown срещу Board of Education (1954) — историческо решение на Върховния съд за десегрегация в училищата, което промени правата и равния достъп до образование в САЩ.

Brown v. Board of Education of Topeka, 347 U.S. 483 (1954 г.) (пълно име Oliver Brown, et al. v. Board of Education of Topeka, Kansas) е знаково решение на Върховния съд на САЩ. През 1950 г. в Топика, Канзас, чернокожо момиче от трети клас на име Линда Браун е трябвало да измине повече от една миля през железопътна стрелка, за да стигне до сегрегираното си училище за чернокожи деца. На по-малко от седем пресечки от него обаче имало начално училище за бели деца. По онова време много училища в САЩ са сегрегирани. Чернокожите и белите деца не можели да посещават едни и същи училища.

Баща ѝ, Оливър Браун, се опитва да запише Линда в бялото училище, но директорът на училището отказва. Още дванадесет чернокожи родители се присъединяват към Оливър Браун в опитите си да вкарат децата си в бялото начално училище. Двете училища трябвало да бъдат "отделни, но равни". Това обаче не е така.

През 1951 г. Националната асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP) помага на родителите да подадат колективен иск. В Канзас, Южна Каролина, Вирджиния, Делауеър и окръг Колумбия са заведени пет съдебни дела за това, че чернокожи ученици ходят в законно сегрегирани училища. През 1896 г. Върховният съд постановява в делото "Плеси срещу Фъргюсън", че сегрегацията е законна, стига отделните места за черните и белите да са "отделни, но равни". Адвокатите на NAACP твърдят, че белите и черните училища в Топика не са "отделни, но равни".

Кенет Кларк е психолог, който дава на малки афроамерикански деца черни и бели кукли, за да разбере какво е отношението им към сегрегацията и интеграцията. Децата харесали белите кукли. След теста с куклите Кларк дал на чернокожите деца и рисунки на дете и ги помолил да го оцветят като себе си, някои от тези деца се оцветили с бял или жълт пастел, който използвали и в случая.

В крайна сметка делото стига до Върховния съд. След дългогодишна работа, през 1954 г. Тургуд Маршал и екип от други адвокати на NAACP печелят делото. То било наречено "Браун", защото тя била първото име по азбучен ред в списъка на ищците. След делото много от ищците губят работата си и уважението в обществото

Контекст, представени доказателства и консолидация на делата

Първоначалните иски срещу системата на отделни, но равни училища бяха подадени в различни щати и в окръг Колумбия. Делата, които бяха обединени пред Върховния съд, включваха искове от Канзас (Brown), Южна Каролина (Briggs v. Elliott), Вирджиния (Davis v. County School Board of Prince Edward County), Делауеър (Gebhart v. Belton) и окръг Колумбия (Bolling v. Sharpe). Адвокатите на NAACP комбинират правни и социални аргументи срещу сегрегацията.

Социално-научните доказателства бяха ключова част от стратегията: освен известния тест с куклите на Кенет и Мамие Кларк, пред съдебните заседатели бяха представени проучвания и свидетелства за вредите от сегрегацията върху самочувствието, образователните възможности и социалното развитие на чернокожите деца. Тези доказателства целяха да покажат, че сегрегацията не е просто формално отделяне, а нанася реална вреда.

Решението на Върховния съд и правното основание

На 17 май 1954 г. Върховният съд на САЩ постановява единодушно (9–0), че практиката на расова сегрегация в обществените училища е противоконституционна. Писмото на съда, подписано от главния съдия Ърл Уорън, заявява, че "отделните училища са по своята същност неравни" и че сегрегацията нарушава клаузата за равно защитаване (Equal Protection Clause) на Четиринадесетата поправка на Конституцията на САЩ. За окръг Колумбия, който не попада под Четиринадесетата поправка, съдът приложи по аналогия клаузата за процеса (due process) от Петата поправка в решението по Bolling v. Sharpe.

Решението не само отмени стандартa от Plessy v. Ferguson (1896) в областта на публичното образование, но и очерта правна отправна точка за по-нататъшната борба срещу расовата дискриминация.

Brown II, изпълнение и съпротива

През 1955 г. Върховният съд допълнително разглежда въпроса за прилагането на решението и постановява в т.нар. Brown II (349 U.S. 294), че делата за интеграция трябва да се изпълняват "с цялата умишленост" ("with all deliberate speed"). Формулировката обаче беше неясна и позволи на някои юрисдикции да забавят или да избегнат практическата интеграция.

В отговор на решенията настъпи силна политическа и обществена съпротива, особено в южните щати — движение за "масивна съпротива" (massive resistance). В някои райони училища бяха временно или дългосрочно затворени (пр. Prince Edward County в Щата Вирджиния), а в други беше необходимо федерално съдействие, за да бъдат допуснати чернокожи ученици (известният случай с Nine-те от Little Rock Central High School през 1957, когато президентът Айзенхауер изпрати федерални войски за изпълнение на съдебните решения).

Дългосрочно въздействие и наследство

Brown v. Board of Education се разглежда като катализатор на модерното движение за граждански права в САЩ. Решението подпомогна приемането и прилагането на последващо федерално законодателство, като Закона за гражданските права от 1964 г. и Закона за избирателните права от 1965 г. То също така отвори вратите за по-широки предизвикателства срещу расовата дискриминация в обществения живот.

Въпреки това пълната реализация на целите на Brown остава частично незавършена: практическата интеграция оттогава насам е била трудна, нерядко ограничена от жилищна сегрегация, съдебни решения (напр. Swann v. Charlotte-Mecklenburg и по-късно Milliken v. Bradley) и политическа съпротива. В някои райони през последните десетилетия се наблюдава тенденция към повторна сегрегация и устойчиви различия в резултатите между различни групи ученици.

Социалният и морален ефект от делото е широко признат: то установи принцип, че държавата не може да налага расова изолация в образованието, и послужи като мощен символ на борбата за равни права. В същото време историята на дела като Brown напомня, че юридическите решения са само един елемент в по-широк процес на социална промяна и че постигането на истинско равенство изисква дълготрайни усилия в политиката, образованието и обществените нагласи.

За многобройните ищци и активисти, които участваха в делото, решението беше важно постижение, но и началото на нова фаза на борбата: много от тях претърпяха лично и професионално възмездие, включително загуба на работа и обществено отхвърляне, както е отбелязано и в оригиналния разказ за семейството на Линда Браун.

Защо случаят е важен днес

Brown остава ключова отправна точка при разглеждане на въпроси за равенството и образователните възможности. Днес дебатите за ресурсите в училищата, за разпределението на средствата, за жилищната политика и за практически мерки за интеграция продължават, като показват, че решенията на Върховния съд задават правна рамка, но не могат сами по себе си да гарантират социална промяна.

Решението

Върховният съд има девет съдии. Гласуването по делото "Браун срещу Съвета по образование" е единодушно, което означава, че всичките девет съдии са гласували по един и същи начин. Един от съдиите, Робърт Джаксън, наскоро е получил инфаркт и е трябвало да се върне в съда едва през следващия месец. Той обаче дойде в съда, когато съдиите прочетоха решението си, вероятно за да покаже, че всички до един са съгласни.

Решението по делото е написано от Ърл Уорън, който е председател на Върховния съд. Той заявява, че "отделните учебни заведения са по своята същност неравностойни". С това решение расовата сегрегация на училищата става противозаконна във всички щати на САЩ.

Някои държави първоначално не се подчиняват на това съдебно решение. Върховният съд постанови, че училищата трябва да се десегрегират до 5 години. Едва в началото на 70-те години на ХХ век всички държавни училища в Съединените щати са интегрирани (обратното на сегрегирани). Интегрирането на американските училища изискваше много щатски решения и решения на Върховния съд, които да принудят училищата да се интегрират.

карта на решението

Въпроси и отговори

Въпрос: Как се казваше знаковото дело на Върховния съд?

В: Кой е инициатор на съдебното дело?

В: Какво постановява делото "Плеси срещу Фъргюсън" през 1896 г.?

В: Какъв е приносът на Кенет Кларк за делото?

Въпрос: Кой помогна за подаването на колективния иск?

В: Какво се случва, след като Тургуд Маршал печели делото?

Търсене по буква