Роза Луиз Макколи Паркс (4 февруари 1913 г. - 24 октомври 2005 г.) е афроамериканска активистка за граждански права. Наричана е "майката на съвременното американско движение за граждански права" и "майката на движението за свобода".

Паркс е най-известна с това, което прави в родния си град Монтгомъри, Алабама, на 1 декември 1955 г. Докато тя седи на седалка в средата на автобуса, шофьорът ѝ казва да се премести в задната част на автобуса, за да може бял пътник да заеме мястото в предната част на автобуса. По това време, когато нямало места за бели хора, на чернокожите било казано да станат от мястото си. Паркс отказва да се премести. Тя е била член на местния клон на Националната асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP). Подобно на много други хора и тя била уморена от това да бъде третирана като човек от по-ниска класа заради цвета на кожата си.

Тя е арестувана. Това довежда до бойкота на автобусите в Монтгомъри. Бойкотът продължава 381 дни. Това доведе до промяна в закона. След това чернокожите можеха да седят в автобуса, където пожелаят. Нейният отказ да позволи на другите да се отнасят с нея по различен начин е важен символ в кампанията срещу расовата сегрегация.

Ранен живот и ангажираност

Роза Паркс е родена в Тъскъги, Алабама, и израства в среда, в която расовата дискриминация е част от ежедневието. Като млада посещава училище и по-късно следва курсове в Alabama State Teachers College for Negroes. През 1932 г. се омъжва за Реймънд Паркс, който я подкрепя в гражданската ѝ дейност. През 1940-те и 1950-те години тя става активна в местния клон на NAACP, работи като секретар и сътрудничи с организатори като E. D. Nixon. Посещава също мероприятия за обучение на активисти, където се запознава с тактики за ненасилствена съпротива.

Случаят от 1 декември 1955 г. и бойкотът

Действието на Паркс на 1 декември 1955 г. не е случайно избухване на гняв, а продължение на дългогодишна борба срещу неравенството. След нейното задържане местната общност, начело с организатори и новопоявилия се лидер Мартин Лутър Кинг-младши, организира бойкот на автобусите в Монтгомъри. Бойкотът беше координиран от Montgomery Improvement Association (MIA) и включваше масово използване на алтернативни средства за транспорт — разчитайки на пешеходци, споделени коли и доброволчески транспортни мрежи.

Бойкотът продължи 381 дни и привлече национално внимание към проблемите на расовата сегрегация и икономическата сила на чернокожата общност. Правните битки, свързани със случая, доведоха до съдебно решение по делото Browder v. Gayle (1956 г.), което постанови, че сегрегираните автобуси са незаконни. Това решение ускори премахването на официалната практика на разделение в междуградските и градските автобуси в Алабама и постави важен прецедент за бъдещи дела срещу сегрегацията.

По-късна дейност, признание и наследство

След събитията в Монтгомъри Роза Паркс преживява финансови затруднения и тормоз, и през 1957 г. се премества в Детройт, където продължава да участва в гражданското движение. Работи за адвокати на граждански права и по-късно — като служител в офиса на конгресмена Джон Конърс (периодично около 1965–1988 г.). Паркс продължава да говори и участва в кампании за равни права през целия си живот.

За приноса ѝ в борбата за граждански права тя получава множество отличия, сред които голямо обществено признание, включително Президентски медал на свободата (1996) и Конгресен златен медал (1999). Написва и автобиографични спомени, които разказват личната ѝ история и мотивацията зад решението ѝ да не отстъпи мястото си в автобуса.

Роза Паркс остава символ на непримиримост пред несправедливостта и на влиянието на мирни граждански акции. Деня 1 декември и 4 февруари (рожденият ѝ ден) се отбелязват в различни форми като дни за почит към нейния принос. Нейният пример вдъхнови поколения активисти и допринесе за по-широката борба за расова равнопоставеност в Съединените щати и по света. Паркс умира на 24 октомври 2005 г. в Детройт на 92-годишна възраст; нейната кончина е повод за национална почит и многобройни възпоминателни прояви.