Browder v. Gayle, 142 F. Supp. 707 (1956 г.), е дело, разгледано от тричленен състав на Окръжния съд на САЩ за Средния район на Алабама, относно законите за сегрегация на автобусите в Монтгомъри и щата Алабама. На 5 юни 1956 г. Окръжният съд постанови решение с 2:1 гласа, с един несъгласен, че сегрегацията на автобусите е противоконституционна по силата на защитата на Четиринадесетата поправка за равно третиране.
Щатът и градът обжалват и решението е потвърдено от Върховния съд на САЩ на 13 ноември 1956 г. На 17 декември 1956 г. е отхвърлена молба за уточняване и за повторно разглеждане.
Предистория и избора на ищеци
Делото е тясно свързано с Бойкота на автобусите в Монтгомъри (Montgomery Bus Boycott), започнал през декември 1955 г. след ареста на Роза Паркс. За да атакуват законите и практиките на расова сегрегация при обществения транспорт, адвокати на гражданското движение подготвят федерален иск за декларативно решение, вместо да разчитат само на наказателни дела срещу отделни арести.
Ищецитетe в делото са пет афроамерикански жени, избрани като представители на потърпевшите: Aurelia Browder, Susie McDonald, Claudette Colvin, Mary Louise Smith и Jeanetta Reese. Някои от тях — например Клодет Колвин — вече бяха задържани при инциденти, свързани със сегрегацията в автобусите, и бяха използвани като „тестови“ случаи за оспорване на практиката.
Правен въпрос и процедура
Основният правен въпрос беше дали държавно установената и прилагана на местно ниво сегрегация в обществения транспорт нарушава принципа за равно третиране по Четиринадесетата поправка на Конституцията на САЩ. В съдебното производство Окръжният съд прие, че сегрегацията в автобусите представлява дискриминация, която не може да бъде оправдана при приложимите конституционни стандарти.
Решението на Окръжния съд (5 юни 1956 г.) постанови, че изискванията за расова сегрегация в обществения транспорт нарушават правото на равно третиране и следователно са противоконституционни. Делото беше обжалвано пред Върховния съд на САЩ, който на 13 ноември 1956 г. потвърди решението на долната инстанция чрез пер кюриам решение. Молбата за повторно разглеждане беше отхвърлена на 17 декември 1956 г., след което районните власти изпълниха решението.
Последствия и историческо значение
Решението в Browder v. Gayle доведе до премахване на законово установената сегрегация в автобусите в Монтгомъри и послужи като важен прецедент в борбата срещу Джим Кроу практиките в транспортния сектор. В практическо отношение изпълнението на решението на федералните съдилища доведе до официално прекратяване на бойкота на автобусите в Монтгомъри на 20 декември 1956 г., след близо година протести и организирано гражданско непокорство.
Юридическият успех на ищеците укрепи принципите, утвърдени в Brown v. Board of Education (1954), и помогна да се разшири приложението на принципа за равно третиране извън сферата на образованието към обществения транспорт и други публични услуги. Днес Browder v. Gayle се смята за ключов елемент от правната основа на Движението за граждански права и за важна стъпка в премахването на расовата сегрегация в Съединените щати.