Browder v. Gayle — дело (1956): край на расовата сегрегация в автобусите
Browder v. Gayle, 142 F. Supp. 707 (1956 г.), е дело, разгледано от тричленен състав на Окръжния съд на САЩ за Средния район на Алабама, относно законите за сегрегация на автобусите в Монтгомъри и щата Алабама. На 5 юни 1956 г. Окръжният съд постанови решение с 2:1 гласа, с един несъгласен, че сегрегацията на автобусите е противоконституционна по силата на защитата на Четиринадесетата поправка за равно третиране.
Щатът и градът обжалват и решението е потвърдено от Върховния съд на САЩ на 13 ноември 1956 г. На 17 декември 1956 г. е отхвърлена молба за уточняване и за повторно разглеждане.
Предистория и избора на ищеци
Делото е тясно свързано с Бойкота на автобусите в Монтгомъри (Montgomery Bus Boycott), започнал през декември 1955 г. след ареста на Роза Паркс. За да атакуват законите и практиките на расова сегрегация при обществения транспорт, адвокати на гражданското движение подготвят федерален иск за декларативно решение, вместо да разчитат само на наказателни дела срещу отделни арести.
Ищецитетe в делото са пет афроамерикански жени, избрани като представители на потърпевшите: Aurelia Browder, Susie McDonald, Claudette Colvin, Mary Louise Smith и Jeanetta Reese. Някои от тях — например Клодет Колвин — вече бяха задържани при инциденти, свързани със сегрегацията в автобусите, и бяха използвани като „тестови“ случаи за оспорване на практиката.
Правен въпрос и процедура
Основният правен въпрос беше дали държавно установената и прилагана на местно ниво сегрегация в обществения транспорт нарушава принципа за равно третиране по Четиринадесетата поправка на Конституцията на САЩ. В съдебното производство Окръжният съд прие, че сегрегацията в автобусите представлява дискриминация, която не може да бъде оправдана при приложимите конституционни стандарти.
Решението на Окръжния съд (5 юни 1956 г.) постанови, че изискванията за расова сегрегация в обществения транспорт нарушават правото на равно третиране и следователно са противоконституционни. Делото беше обжалвано пред Върховния съд на САЩ, който на 13 ноември 1956 г. потвърди решението на долната инстанция чрез пер кюриам решение. Молбата за повторно разглеждане беше отхвърлена на 17 декември 1956 г., след което районните власти изпълниха решението.
Последствия и историческо значение
Решението в Browder v. Gayle доведе до премахване на законово установената сегрегация в автобусите в Монтгомъри и послужи като важен прецедент в борбата срещу Джим Кроу практиките в транспортния сектор. В практическо отношение изпълнението на решението на федералните съдилища доведе до официално прекратяване на бойкота на автобусите в Монтгомъри на 20 декември 1956 г., след близо година протести и организирано гражданско непокорство.
Юридическият успех на ищеците укрепи принципите, утвърдени в Brown v. Board of Education (1954), и помогна да се разшири приложението на принципа за равно третиране извън сферата на образованието към обществения транспорт и други публични услуги. Днес Browder v. Gayle се смята за ключов елемент от правната основа на Движението за граждански права и за важна стъпка в премахването на расовата сегрегация в Съединените щати.
Фон
Около два месеца след началото на автобусния бойкот в Монтгомъри активистите за граждански права преразглеждат случая на Клодет Колвин. Тя е 15-годишно момиче, което през 1955 г. е първото лице, арестувано за отказ да отстъпи мястото си в автобус в Монтгомъри, Алабама. Чернокожите лидери са търсили изпитателен случай, за да проверят конституционността на законите за сегрегация на щата Алабама и град Монтгомъри. Един от адвокатите, Клифърд Дър, се опасяваше, че обжалването на делото на г-жа Роза Паркс ще зацикли в съдилищата на щата Алабама. Те се нуждаеха от начин да стигнат директно до федералните съдилища. Колвин и няколко други, които са били дискриминирани в автобусите на Монтгомъри, се съгласяват да станат ищци във федерално гражданско дело, като по този начин заобикалят съдебната система на Алабама. Автобусната компания заявява, че сегрегацията е валидна в "частните автобуси", които работят според законите на града и щата.
Правило
На 1 февруари 1956 г. в Окръжния съд на САЩ е заведено делото "Браудър срещу Гейл". Браудър е домакиня от Монтгомъри, а У. А. Гейл е кмет на Монтгомъри.
На 13 юни 1956 г. Окръжният съд постановява, че "наложената сегрегация на чернокожи и бели пътници в автобусите, които се движат в град Монтгомъри, нарушава Конституцията и законите на Съединените щати", тъй като условията лишават хората от равна защита съгласно Четиринадесетата поправка. Освен това съдът разпорежда на щата Алабама и на град Монтгомъри да продължат да експлоатират сегрегирани автобуси.
Делото не е приключено до разглеждането му от Върховния съд на САЩ по-късно същата година, тъй като щатът и градът обжалват решението. На 13 ноември 1956 г. Върховният съд потвърждава решението на Окръжния съд и нарежда на щата Алабама (и на Монтгомъри) да десегрегира автобусите си. Един месец по-късно, на 20 декември, след като на кмета Гейл е връчено официално писмено уведомление от федерални маршали, автобусите в Монтгомъри са десегрегирани.
Въпроси и отговори
Въпрос: За какво се отнасяше делото "Браудър срещу Гейл"?
О: Делото "Браудър срещу Гейл" беше свързано със сегрегацията на автобусите в Монтгомъри и щата Алабама.
В: Какво беше решението на тричленния състав на Окръжния съд на САЩ за Средния окръг на Алабама относно сегрегацията на автобусите?
О: На 5 юни 1956 г. окръжният съд постанови решение с 2:1 гласа, с един несъгласен, че сегрегацията на автобусите е противоконституционна по силата на защитата на Четиринадесетата поправка за равно третиране.
В: Обжалваха ли щатът и градът решението на окръжния съд по делото Browder v. Gayle?
О: Да, щатът и градът обжалваха решението на окръжния съд.
В: Решението на окръжния съд по делото Browder v. Gayle беше ли потвърдено от Върховния съд на Съединените щати?
О: Да, решението на окръжния съд беше потвърдено от Върховния съд на Съединените щати на 13 ноември 1956 г.
Въпрос: Беше ли уважена молбата за изясняване и за повторно разглеждане на делото Browder v. Gayle?
О: Не, молбата за изясняване и за повторно разглеждане беше отхвърлена на 17 декември 1956 г.
В: Коя поправка на Конституцията на Съединените щати е посочена като противоконституционна в делото Browder v. Gayle?
О: Четиринадесетата поправка за защита на равното третиране е цитирана като противоконституционна по делото Browder v. Gayle.
В: Какъв е броят на гласовете в решението на окръжния съд относно сегрегацията на автобусите в делото Browder v. Gayle?
О: Броят на гласовете за решението на окръжния съд относно сегрегацията на автобусите по делото Browder v. Gayle беше 2-1, като един от тях беше несъгласен.
