Били Холидей (Елеонора Фаган) — легендарна американска джаз певица

Холидей е роден през 1915 г. във Филаделфия, Пенсилвания, католик. Има трудно детство, което се отразява на живота и кариерата ѝ. За ранния ѝ живот не се знае много, но има разкази за него в автобиографията ѝ "Lady Sings the Blues", която е публикувана през 1956 г. По-късно се установява, че някои части от тази книга са били погрешни.

Холидей получава своя псевдоним или сценичен псевдоним от Били Дав, актриса, на която се възхищава, и Кларънс Холидей, мъжът, който вероятно е неин баща. В началото на кариерата си тя изписва фамилията си "Халидей", но след това я променя обратно на "Холидей" (на американски английски те се произнасят еднакво - "Hahliday").

Хората никога не са били сигурни кой е бащата на Холидей. Това е така, защото в акта ѝ за раждане е записано, че баща ѝ се казва Франк ДеВийз. Сега някои хора смятат, че това е грешка, която някой е допуснал при раждането ѝ.

Майката на Холидей се казвала Сейди Фейгън. Фаган забременява, когато е на 13 години. Родителите ѝ я изхвърлят от дома ѝ в Балтимор и тя заминава за Филаделфия, където се ражда дъщеря ѝ Елеонора (Били Холидей). Фаган се връща в Балтимор и се омъжва за Кларънс Холидей, който вероятно е бащата на детето ѝ, но по-късно се развеждат. Когато е на 10 години, Холидей често отсъства от училище. Когато казва, че е била изнасилена, тя е изпратена в "Къщата на добрия пастир", католическо поправително училище. Две години по-късно с помощта на семеен приятел ѝ е позволено да излезе от него. През 1928 г. Холидей се премества с майка си в Ню Йорк. През 1929 г. майката на Холидей вижда как един съсед, Уилбърт Рич, изнасилва Холидей. Рич е осъден на три месеца затвор. Но след инцидента с нея като жертва на изнасилване тя все още е постоянно изнасилвана от пияни мъже в квартала. Тя едва не забременява от пиян мъж, който минава по тяхната улица.

По-късно Холидей разказва, че през 1930 г. е работила като проститутка в публичен дом и за кратко е била в затвора за склоняване към проституция. През 30-те години на ХХ век в Харлем, Ню Йорк, тя започва да пее за бакшиши в нощни клубове и получава работа в "Pod's and Jerry's", известен джаз клуб в Харлем. През 1933 г. работи в клуб, наречен Monette's. Открива я търсач на таланти на име Джон Хамънд.

Хамънд помага на Холидей да запише първите си песни през ноември 1933 г. с Бени Гудман: "Your Mother's Son-In-Law" и "Riffin' the Scotch". През 1935 г. тя записва още песни с група, ръководена от пианиста Теди Уилсън. Те записват "What a Little Moonlight Can Do" и "Miss Brown To You".

Джон Хамънд подписва договор с Brunswick Records, за да запише поп песни в новия стил "суинг" за музикалните кутии. Позволено им е да импровизират с музиката. Холидей беше много добър в импровизирането на мелодичната линия, за да отговаря на емоциите.

През 30-те години Холидей пише и песни като "Billie's Blues", "Tell Me More (And Then Some)", "Everything Happens For The Best", "Our Love Is Different" и "Long Gone Blues".

Тенорсаксофонистът Лестър Йънг често акомпанира на Холидей. През 1934 г. той е бил на пансион в дома на майка ѝ и тя се разбира с него. Йънг ѝ дава прякора "Лейди Дей", а тя го нарича "През". През 1937 г. тя прекарва три месеца на работа в "Uptown House" на Кларк Монро в Ню Йорк. В края на 30-те години работи и като биг бенд певица с Каунт Бейси и Арти Шоу. Тя е една от първите чернокожи жени, които работят с бял оркестър (този на Арти Шоу).

През 30-те години на миналия век Холидей записва за Columbia Records. Тя чува за една песен, наречена "Strange Fruit". Тя се основава на стихотворение за линчуването, написано от Абел Мееропол, еврейски учител от Бронкс. Стихотворението е било озвучено и се е изпълнявало на събрания на учителския съюз. Чул я един собственик на нощен клуб на име Барни Джоузефсън и разказал за нея на Холидей. Тя изпява песента в клуба на Джоузефсън през 1939 г. Отначало се притеснява, че може да разгневи хората. По-късно казва, че песента ѝ напомня за смъртта на баща ѝ и че отчасти това е причината, поради която първоначално не е искала да я изпълнява. В интервю от 1958 г. тя казва също, че много хора не разбират какво означава песента: "Ще ме помолят да изпея тази секси песен за люлеещите се хора", казва тя.

Музикалните продуценти от Columbia Records смятат, че темата на песента (линчуването на чернокожи) може да разстрои хората. Музикален продуцент на име Милт Габлер казва, че Холидей може да я запише за неговия лейбъл, наречен Commodore Records. Това е направено през април 1939 г. и Холидей пее "Strange Fruit" през следващите двадесет години. Песента не се пуска по радиото, но въпреки това се продава добре. Габлер казва, че това е така, защото другата страна на записа е "Fine and Mellow", която е хит в музикалните боксове. По-късно тя записва "Strange Fruit" отново за Verve.

През 1944 г. Холидей започва работа, все още с Милт Габлер, в Decca Records. Тя е на 29 години. Първите ѝ песни за Decca се казват "Lover Man" и "No More". "Lover Man" е песен, написана за нея. Тя е за жена, която никога не е познала любовта, и се превръща в един от най-големите ѝ хитове.

През ноември 1944 г. Холидей записва три песни: "That Ole Devil Called Love", "Big Stuff" и "Don't Explain". Холидей написва "Don't Explain", след като хваща съпруга си Джими Монро с червило на яката си. След това Холидей не записва никакви песни до август 1945 г. Тя записва: "Don't Explain", "Big Stuff", "You Better Go Now" и "What is This Thing Called Love?". През 1946 г. тя записва песните "No Good Man" и "Good Morning Heartache", "The Blues Are Brewin" и "Guilty". През февруари 1947 г. Холидей записва два хита: "There Is No Greater Love" и "Deep Song". Тя записва и "Solitude" и "Easy Living" - песни, които е записала с Теди Уилсън през 30-те години на ХХ век.

Следващият запис на Холидей е след излизането ѝ от затвора през 1948 г. Този път тя записва с вокална група, наречена Stardusters. Тя записва "Weep No More" и "Girls Were Made to Take Care of Boys". Тя се притеснява, че хората няма да харесат записите, и записва още две песни без групата - "My Man" и "I Loves You Porgy" на Гершуин. Те стават много популярни.

През следващата година Били има още хитове. Тя изпява версия на песента на Беси Смит, "T'Ain't Nobody's Business if I Do", "Gimme A Pigfoot (And A Bottle of Beer)", "Do Your Duty" и "Keeps on Rainin'", към нея се добавят пищните "You're My Thrill" и "Crazy He Calls Me". Тя записва и една песен, която е написала сама, наречена "Somebody's On My Mind".

При последния си запис през 1950 г. тя записва две песни. И двете са подкрепени от струнни инструменти, рогове и хор. Тя записва собствените си песни "God Bless the Child" и "This is Heaven to Me".

През 1947 г. Холидей участва във филм с Луис Армстронг, наречен "Ню Орлиънс". Музикално-драматичният филм е с участието на Холидей, която пее с Армстронг и неговата група, и е режисиран от Артър Лубин. Холидей не е доволна, че трябва да играе прислужница. В автобиографията си тя казва:

"Мислех, че ще играя себе си в него. Мислех, че ще бъда Били Холидей, която ще изпълни няколко песни в нощен клуб и това ще бъде всичко. Трябваше да знам по-добре. Когато видях сценария, го направих. Просто кажете едно негърско момиче, което е снимало филми, което не е играло прислужница или курва. Аз не познавам нито една. Разбрах, че ще пея малко, но все пак играех ролята на прислужница".

Холидей участва и в късометражния филм на Universal-International от 1950 г. "Sugar Chile" Robinson, Billie Holiday, Count Basie and His Sextet, където пее "God Bless the Child" и "Now, Baby or Never".

На 16 май 1947 г. Холидей е арестувана за притежание на наркотици и дрога в апартамента си в Ню Йорк. На 27 май 1947 г. тя трябва да се яви в съда. Холидей се признава за виновна (признава, че е имала наркотици) и е осъдена на федералния затворнически лагер "Олдърсън" в Западна Вирджиния. Холидей казва, че никога не е "изпяла нито една нота" в Олдърсън, въпреки че хората са искали да го направи. Тя е освободена предсрочно (16 март 1948 г.) заради доброто си поведение. Когато пристига в Нюарк, всички са там, за да я посрещнат обратно, включително и нейният пианист Боби Тъкър.

Мениджърът ѝ Ед Фишман се сеща за идеята да организира концерт за завръщане в Карнеги Хол. Отначало Холидей се притеснява, защото смята, че никой няма да я иска обратно, но решава да го направи. На 27 март 1948 г. концертът в Карнеги е много успешен. Тя наистина изпява песни като "Night and Day" на Коул Портър и "Strange Fruit". Концертът не е записан.

Холидей е арестуван отново на 22 януари 1949 г. в хотел в Сан Франциско.

Холидей казва, че е започнала да употребява твърди наркотици в началото на 40-те години на миналия век. Тя се омъжва за тромпетиста Джими Монро на 25 август 1941 г. Когато все още е омъжена за Монро, тя започва романтична връзка с тромпетиста Джо Гай, който е и неин дилър на наркотици. Живее с него като негова съпруга (наричана съпруга по граждански договор) и се развежда с Монро през 1947 г. Тя се разделя и с Гай. След като през 1947 г. е арестувана и осъдена за притежание на наркотици, тя няма право да работи в клубове в Ню Йорк до края на живота си. Единственият път, когато успява да го направи, е когато пее в клуб "Ebony" през 1948 г., където има разрешението на Джон Леви.

През 50-те години здравето на Холидей се влошава заради употребата на алкохол, наркотици и връзките ѝ с мъже, които я обиждат. Гласът ѝ става груб, но някои хора твърдят, че пеенето ѝ е станало по-емоционално.

На 28 март 1952 г. Холидей се омъжва за Луис Маккей, човек, който работи за мафията. Маккей, подобно на повечето мъже в живота ѝ, я малтретира, но се опитва да я накара да спре да употребява наркотици. По-късно двамата се разделят.

На 10 ноември 1956 г. тя изнася два концерта пред голяма публика в Карнеги Хол.

За първи път Холидей заминава на турне в Европа през 1954 г. заедно с Бъди ДеФранко и Ред Норво. Когато се завръща в Европа, почти пет години по-късно, тя участва в телевизионното предаване "Челси в девет" на Гранада в Лондон. Това е един от последните пъти, когато тя се появява по телевизията. Последните ѝ студийни записи са направени за MGM през 1959 г. с Рей Елис и неговия оркестър, които ѝ акомпанират и в албума Lady in Satin на Columbia през 1958 г. Записите на MGM са издадени след смъртта на Холидей в албум, наречен Last Recordings.

Автобиографията на Холидей "Lady Sings the Blues" е публикувана през 1956 г. Тя е написана от Уилям Дъфти, писател и редактор в "Ню Йорк Пост", който е женен за близката приятелка на Холидей - Мейли Дъфти. Той написва книгата бързо, след като разговаря с Холидей в апартамента му, както и като използва предишни интервюиращи. Искал е да позволи на Холидей да разкаже историята си по свой начин.

Холидей няма собствени деца, но има двама кръстници: певицата Били Лорейн Перо, дъщеря на Леонард Перо, и Беван Дъфти, син на Уилям Дъфти.

На 31 май 1959 г. Холидей е откаран в болница "Метрополитън" в Ню Йорк. Тя има чернодробно и сърдечно заболяване. На вратата на стаята ѝ има полицаи. Докато умира, тя е арестувана за притежание на наркотици, а полицията нахлува в болничната ѝ стая. Те продължават да я охраняват в болницата, докато тя умира от цироза на черния дроб на 17 юли 1959 г. През последните години от живота си тя постепенно губи доходите си и умира с 0,70 долара в банката и 750 долара в брой.