Анафилаксията е сериозна алергична реакция. Тя започва внезапно и може да причини смърт. Анафилаксията има много симптоми, като сърбящ обрив, подуване на гърлото, проблеми с дишането и ниско кръвно налягане. Често срещани причини са ухапвания от насекоми, храни и лекарства.

Анафилаксия се получава, когато човек яде, вдишва или му се инжектира алерген (нещо, към което е алергичен). Имунната му система реагира прекомерно. Тя изпраща специални протеини от вътрешността на определени бели кръвни клетки. Тези протеини могат да предизвикат алергична реакция или да я влошат.

Анафилаксията се диагностицира по признаците и симптомите на човека. Най-доброто лечение е инжектиране (инжекция) на епинефрин (адреналин). Понякога лекарите дават други лекарства заедно с епинефрина.

В световен мащаб около 0,05-2% от хората имат анафилаксия в определен момент от живота си. Изглежда, че анафилаксията се среща все по-често.

Какво представлява реакцията и защо е опасна

При анафилаксията имунната система освобождава големи количества медиатори (напр. хистамин), които причиняват разширяване на кръвоносните съдове, повишена пропускливост на съдовете, свиване на бронхите и подуване на тъканите. Това може да доведе до:

  • затруднено дишане и хрипове;
  • задух отради стесняване на дихателните пътища;
  • бързо спадане на кръвното налягане и циркулаторен колапс;
  • оток на лицето, устните, езика и гърлото, който може да запуши въздухоносните пътища;
  • сериозни кожни реакции и ускоре дехидратация или шок.

Чести причинители

  • Храни: ядки, морски дарове, мляко, яйца и други.
  • Лекарства: пеницилини, нестероидни противовъзпалителни средства, анестетици и др.
  • Ухапвания от насекоми: пчели, оси и др.
  • Латекс и други контактни алергени.
  • Инфузии или инжекции с алергени или ваксини при чувствителни хора.

Симптоми — на какво да ви обърне внимание

  • Кожни: уртикария (сърбящ обрив), зачервяване, подуване.
  • Дихателни: задух, стягане в гърдите, дрезгав глас, затруднено преглъщане.
  • Сърдечно-съдови: бърз или слаб пулс, ниско кръвно налягане, припадък.
  • Храносмилателни: стомашни спазми, повръщане, диария.
  • Неврологични: объркване, тревожност, загуба на съзнание.

Диагноза

Диагнозата на анафилаксията е клинична — базира се на бързо настъпилите симптоми и развитието им след контакт с известен или възможен алерген. Лабораторни тестове (напр. серумни ниво на триптаза) могат да подпомогнат потвърждението, но не заместват спешната клинична оценка.

Първа помощ и спешно лечение

Епинефрин (адреналин) е животоспасяващият лек и трябва да се приложи възможно най-скоро при подозрение за анафилаксия. Основни указания:

  • Дайте епинефрин интрамускулно в средната част на бедрото (мид-антералната част) — това е предпочитаният и най-безопасен маршрут.
  • Дозировка: при възрастни обикновено 0,3–0,5 mg (1:1000, т.е. 1 mg/mL) IM; при деца 0,01 mg/kg до максимум 0,3 mg. Често използвани автоджета: 0,3 mg (за >30 kg) и 0,15 mg (за 15–30 kg).
  • При липса на подобрение, епинефрин може да се повтори на всеки 5–15 минути — докато пристигне спешната медицинска помощ или докато се стабилизира пациентът.
  • Обадете се незабавно на спешна помощ (112) след първата инжекция и кажете, че става дума за анафилаксия.

Важно: антихистамини и кортикостероиди могат да се дават като допълнителна терапия, но не трябва да заменят епинефрина при остра анафилаксия. При тежка дихателна или сърдечно-съдова недостатъчност ще са необходими кислород, венозни течности и мониториране — това се прави от медицински екип.

Позиция и допълнителни мерки

  • Поставете пациента да лежи по гръб и повдигнете краката (освен ако дишането или повръщането го прави невъзможно).
  • Не оставяйте човек с анафилаксия сам.
  • Ако има повръщане или затруднено дишане, поставете в полуседнало положение по безопасен начин.
  • Готовност за повторна доза е важна — носете втори автоджет при наличност, тъй като е възможно да се наложи втора инжекция.

Последваща грижа и превенция

  • Всички, преживели анафилаксия, трябва да бъдат наблюдавани медицински след инцидента — обикновено минимум няколко часа, тъй като може да се появи двуфазна реакция (вторичен пристъп).
  • Пациентите трябва да получат предписание за епинефрин в автоинжектор и да бъдат обучени как и кога да го използват. Препоръчва се да носите винаги поне два автоджета.
  • Консултация с алерголог за идентифициране на тригера, възможни тестове (кожни тестове, серумни IgE) и обсъждане на специфична имунотерапия (напр. при алергия към жилещи насекоми) е важна част от превенцията.
  • Създайте личен план за действие при анафилаксия — уведомете семейство, училище или работно място за необходимите мерки.

Кога да търсите спешна помощ

Обадете се на 112 или потърсете незабавна медицинска помощ при първи признаци на анафилаксия: затруднено дишане, подуване на лицето/гърлото, бързо влошаване на състоянието, загуба на съзнание или силно понижаване на кръвното налягане. Не отлагайте приложението на епинефрин по страх от грешка — своевременното лечение спасява животи.

Заключение

Анафилаксията е спешно, потенциално фатално състояние, което изисква бърза разпознаваемост и незабавно прилагане на епинефрин. След острата фаза следват наблюдение, изясняване на причинителя и мерки за бъдеща превенция. При всяко съмнение — действайте и потърсете професионална медицинска помощ.