Базофилите, или базофилните гранулоцити, са редки гранулоцити. Ако имате 10 000 бели кръвни телца, само 1-30 от тях ще са базофили. Въпреки ниската им честота, те изпълняват специфични и важни роли в имунния отговор, особено при алергични реакции и защита срещу определени паразити.

Структура и морфология

Базофилите съдържат големи цитоплазмени гранули. Когато са оцветени, гранулите скриват клетъчното ядро от погледа. Когато обаче не са оцветени, ядрото се вижда и обикновено има два дяла. По форма те са сходни с други гранулоцити — с диаметър около 10–12 µm — но характерни са многобройните крупни гранули в цитоплазмата.

  • Гранули: съдържат хистамин, хепарин, протеогликани, протеази и липидни медиатори (напр. левкотриени).
  • Ядро: обикновено двуделен (билобирано), но може да бъде частично покрито от гранулите при оцветяване.
  • Оцветяване: базофилите са „базофилни“ — добре се оцветяват с основни багрила като метиленово синьо, Giemsa или Wright, затова и името им произлиза от това. (вж. обр. и илюстрации).

Сравнение с мастоцитите

Мастната клетка, друг гранулоцит, е подобна по външен вид и функция. И двата типа клетки съхраняват хистамин - химично вещество, което се отделя от клетките при стимулиране. Те обаче произхождат от различни клетъчни линии. Мастоцитите обикновено не циркулират в кръвния поток, а остават в съединителната тъкан. Подобно на всички циркулиращи гранулоцити, базофилите преминават от кръвта в тъканта, когато е необходимо.

Основната разлика е в произхода и локализацията: базофилите се развиват и циркулират в кръвта, докато мастоцитите узряват в тъканите и остават там дългосрочно. Освен това мастоцитите имат богата роля в тъканния хомеостаз, а базофилите действат повече като мобилни медиатори на системния имунен отговор.

Как действат базофилите

Наименованието идва от факта, че тези левкоцити са базофилни, т.е. оцветяват се с основни багрила, както е показано на илюстрациите.

Как работят те, не е добре известно. Базофилите имат протеинови рецептори на клетъчната си мембрана, които свързват IgE - имуноглобулин, участващ в защитата от макропаразити и алергията. Когато IgE, свързан с високоприоритетния рецептор FcεRI на повърхността, бъде кръстосано свързан от антиген (напр. прашец, хранителен алерген или паразитен антиген), това предизвиква деполяризация и бързо освобождаване (дегранулация) на съхранените медиатори като хистамин и левкотриени.

  • Дегранулация: освобождава хистамин (познат със своята роля при сърбеж, зачервяване и вазодилатация) и други везикули, които усилват възпалението.
  • Секреция на цитокини: базофилите отделят IL-4 и IL-13, които подпомагат поляризацията към Th2 отговор и стимулират продукцията на IgE от В-клетките.
  • Роля при паразити: събират се в места на паразитна инфекция, особено при големи макропаразити, и подпомагат координацията на имунния отговор.

Базофилите се намират в необичайно голям брой на местата на ектопаразитна инфекция, например от кърлежи, и участват в локализирането и усилването на реакцията спрямо външните нашественици.

Произход и жизнен цикъл

Базофилите се образуват в костния мозък от миелоида серия и навлизат в кръвообращението като незрели клетки, които могат да мигрират към тъканите при нужда. Тяхната циркулация е краткотрайна — дни до седмица в периферната кръв — но в тъканите те могат да останат по-дълго. Развитието и активирането им са зависими от фактори като IL-3 и други растежни и възпалителни медиатори.

Клинично значение

  • Алергии и анафилаксия: базофилите допринасят за бързите хистамин-медиирани реакции; при тежки системни алергии бързата дегранулация може да доведе до анафилактичен шок.
  • Паразитни инфекции: ролята им е важна при големи паразити (напр. глисти), където стимулират Th2-отговорите и IgE-зависищите механизми.
  • Диагностични бележки: абсолютният брой базофили се отчита при пълен кръвен брой (CBC), но поради малкия им процент понякога е нужна специализирана техника (петно на периферен разтвор, имунофенотипизиране с маркировки като CD123/други) или базофилен активационен тест (BAT) за оценка на алергична чувствителност.
  • Патологии: увеличен брой (базофилия) може да се наблюдава при хронични възпалителни заболявания, някои миелопролиферативни заболявания и алергични състояния; понижен брой (базопения) е рядко клинично специфичен, но може да се вижда при остри алергични пристъпи или употреба на кортикостероиди.

Заключение

Въпреки че са редки в периферната кръв, базофилите са важни клетки-ефектори в имунната система. Те функционират като бързи реагенти при алергии и при някои паразитни инфекции, освобождавайки медиатори като хистамин и цитокини, които координират по-широкия имунен отговор. Много от детайлите около техните точни механизми на действие все още се изследват, но тяхната роля като посредници в Th2-ориентираните отговори и като участници в IgE-медиираните процеси е добре установена.