Правило на Бергман
Правилото на Бергман е екогеографски принцип. То гласи, че в рамките на една широко разпространена група животни по-големите се срещат в по-студена среда, а по-малките - в по-топли региони.
Така например при мечките най-големият представител е полярната мечка, а най-малките представители се срещат в субтропичните райони (панда). Най-големият тигър е сибирският тигър. Големите бозайници от късния ледников период като цяло са били по-големи от днешните си потомци.
Правилото е кръстено на германския биолог от XIX в. Карл Бергман, който описва модела през 1847 г., макар че не е първият, който го забелязва. Правилото на Бергман изглежда е валидно за много бозайници и птици, но има и изключения.
Макар че първоначално се отнася за видове, изглежда, че се прилага и за популации в рамките на един вид. Правилото на Бергман се прилага най-често за бозайници и птици, които са ендотермични видове, но някои изследователи са открили доказателства за правилото и при проучвания на ектотермични видове.
Освен че е обща закономерност в пространството, правилото на Бергман е регистрирано и при изчезнали популации от фосилния архив. По-специално, обратимото джудже на бозайниците се е случило по време на два изключително топли, но доста кратки периода в палеогена.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява правилото на Бергман?
О: Правилото на Бергман е екогеографски принцип, който гласи, че животните в рамките на широко разпространена група са склонни да бъдат по-големи в по-студени среди и по-малки в по-топли региони.
В: Кой открива правилото на Бергман?
О: Правилото е кръстено на немския биолог от XIX век Карл Бергман, който описва закономерността през 1847 г., въпреки че не е първият, който я забелязва.
В: Правилото на Бергман само за видове ли се отнася или и за популации?
О: Въпреки че първоначално е било формулирано по отношение на видовете, правилото на Бергман изглежда се отнася и за популациите в рамките на един вид.
В: Правилото на Бергман само за бозайниците и птиците ли се отнася?
О: Правилото на Бергман най-често се прилага за бозайници и птици, които са ендотермични видове, но някои изследователи са открили доказателства за правилото и при проучвания на ектотермични видове.
В: Има ли изключения от правилото на Бергман?
О: Да, има изключения от правилото на Бергман, въпреки че изглежда, че то е валидно за много бозайници и птици.
В: Правилото на Бергман важи ли само за живи животни?
О: Не, правилото на Бергман е докладвано и за изчезнали популации от фосилните записи.
В: Имало ли е закърняване на бозайниците по време на изключително топли периоди в миналото?
О: Да, обратимо закърняване на бозайниците е имало по време на два изключително топли, но кратки периода в палеогена.
