Правилото на Бергман — екогеографски принцип за размерите на животните

Правилото на Бергман е екогеографски принцип. То гласи, че в рамките на една широко разпространена група животни по-големите се срещат в по-студена среда, а по-малките - в по-топли региони. Тази закономерност обобщава наблюдения върху разпределението на размерите на тялото по климатични градиенти и служи като полезна хипотеза за обяснение на географските вариации в биомасата.

Какво означава правилото и за кои организми важи

Правилото обикновено се прилага към сравнения между видове в рамките на една родова или функционална група, но често важи и за популации в рамките на един вид. Най-често правилото е регистрирано при бозайници и птици — групи от ендотермични видове, които регулират вътрешната си температура. Все пак в литературата има и изследвания, които откриват подобни пространствени модели при някои ектотерми (влечуги, амфиби, безгръбначни), но резултатите при тях са по-нееднозначни и зависят от жизнения цикъл и екологията на съответните таксони.

Механизми зад правилото

Най-разпространеното обяснение е терморегулаторното: големите животни имат по-малко отношение на повърхност към обем (surface area / volume), което намалява загубата на топлина и е предимство в студен климат. Други фактори, които могат да допринасят, са:

• Метаболитни и енергийни ограничения — по-големите тела могат да съхраняват енергия и топлина по-ефективно;
• Сезонност и продоволствена база — в студени региони резки сезонни изменения могат да благоприятстват по-големи размери като буфер срещу продоволствен недостиг;
• Филогенетични и исторически фактори — еволюционната история и родословни връзки често определят потенциалните размери;
• Други екологични селекции — например хищнически натиск, конкуренция и водна кондукция (при водни видове).

Примери

Класически примери в подкрепа на правилото са групи, при които студените ареали съдържат по-едри форми. Така например при мечките най-големият представител е полярната мечка, а по-малки представители се срещат в по-топли райони (включително и субтропичните гори, където живеят по-дребни видове като панда в някои части на ареала). При големите котки най-едрият в наши дни е сибирският тигър, който обитава по-хладни ширини в сравнение с други тигрови популации. Също така е установено, че многобройни бозайници от късния ледников период са били по-едри от повечето модерни представители на същите родове.

Изключения и критика

Важно е да се отбележи, че Правилото на Бергман е тенденция, а не абсолютен закон — има множество изключения. Някои видове показват обратна клуна (по-малки в студените райони) поради локални екологични условия, ограничен набор от ресурси, предимства на малкия размер при бърза размножителна стратегия или морфологични ограничения. Морските бозайници и видове с много специализирана екология могат да не следват правилото поради различни топлинни и хидродинамични изисквания. Освен това статистическите анализи на размерните клуни трябва да контролират филогенетичната не-независимост между видовете и други ковариати (напр. продуктивност, височина на местообитанията, човешко въздействие).

Данни от фосилния архив и климатични събития

Правилото на Бергман не е само съвременна закономерност: има доказателства и от фосилния архив. По-точно, при някои бозайници са регистрирани случаи на бързо намаляване на размерите (джуджевизация) по време на екстремни и краткотрайни затопляния в палеогена, като например при събитията в началото на еоценската топлина. Подобни връзки между температурни промени и размерни клуни подсказват, че климатът може да бъде бърз и мощен селектиращ фактор за телесния размер в еволюционен мащаб. Правилото също така се разглежда в контекста на островната биогеография и правилото на островите (гигантизъм и джуджевизация), които доразвиват идеята за влияние на околната среда върху размерите.

Как се изследва правилото

Проучванията използват методи като анализ на клинични клуни по ширина или температура, сравнения между видове и популации, измерване на телесна маса и линейни размери (дължина на тялото, череп и др.), както и исторически данни от музейни екземпляри и фосилии. Съвременните изследвания обръщат внимание на контролиране на филогенетичните зависимости и на множество средови променливи, за да отделят ефекта на температурата от други фактори.

Обобщение

Правилото на Бергман е полезна и често наблюдавана биогеографска тенденция: едри форми в по-студени условия и по-дребни в по-топлите. То най-често важи за ендотерми, но не е универсално и подлежи на множество модификации в зависимост от екологията, филогенезата и локалните условия. Правилото служи като отправна точка за разбиране на връзката между климат, енергетика и морфология, но всеки конкретен случай изисква внимателен емпиричен анализ.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява правилото на Бергман?

В: Кой открива правилото на Бергман?

В: Правилото на Бергман само за видове ли се отнася или и за популации?

В: Правилото на Бергман само за бозайниците и птиците ли се отнася?

В: Има ли изключения от правилото на Бергман?

В: Правилото на Бергман важи ли само за живи животни?

В: Имало ли е закърняване на бозайниците по време на изключително топли периоди в миналото?

Търсене по буква