Пълнолетие — определение, законова възраст и права в различните държави

Пълнолетието е възрастта, на която децата стават пълнолетни по закон. Това означава, че по правомощия и отговорности лицето придобива правоспособност да взема решения и да носи лична отговорност за тях; родителите и законните настойници обикновено престават да носят правна отговорност за действията му. Когато се използва по този начин, думата пълнолетие означава наличието на възрастта, определена от закона за пълна правоспособност. Противоположната дума е малцинство, което означава да си непълнолетен. Законодателствата по света използват различни определения и наименования, а формалната възраст за пълнолетие може да не съвпада с индивидуалната зрялост на тялото или ума. В преобладаващата част от юрисдикциите пълнолетието е 18 години, но в някои държави е определено на 15, 16, 19 или 21 години.

Какво дава пълнолетието

След като лицето навърши пълнолетие, то обикновено придобива правото да извършва действия, за които преди това е било необходимо разрешение от родител или настойник. Някои от тези права могат да включват:

• правото да сключва договори и да притежава имущество (например търговия с акции);
• участие в обществено-политическия живот, като гласуването или избирането за публични длъжности;
• право на автономни медицински решения в някои случаи;
• закупуване и употреба на алкохол — обаче възрастовите ограничения за това варират значително (алкохол);
• шофиране на моторни превозни средства по обществените пътища — при спазване на националните изисквания за разрешение и категоризация (автомобили);
>възможност за самостоятелно сключване на брак без родителско разрешение в някои държави (сключването на брак, без да е необходимо да се иска разрешение);
• правото да подава заявления за работа, да отваря банкови сметки и да носи наказателна отговорност като възрастен.

Всяко от тези права може да зависи от допълнителни условия и ограничения и да бъде предмет на отделна възрастова граница — например възраст за шофиране, възраст за закупуване на алкохол или минимална възраст за заемане на конкретни длъжности.

Ограничения и допълнителни възрастови прагове

Дори след достигане на пълнолетието, лицето може да срещне правни ограничения за определени дейности. Това са често срещани примери:

• ограничения за покупка или консумация на алкохол — в САЩ, например, минималната възраст за закупуване на алкохол е 21 години, макар че пълнолетие по общо правило е 18 години;
• минимална възраст за кандидатстване за държавни постове или за заемане на съдебни длъжности — някои постове изискват по-напреднала възраст, като например изискване за 21 или повече години за определени изборни длъжности (избори, съдия);
• специални изисквания за професии, образование или лицензиране (напр. някои професии изискват завършена степен или практическа квалификация преди пълноправно упражняване).

Еманципация

Еманципацията е правен механизъм, при който непълнолетно лице се освобождава от родителския надзор и настойничество преди достигане на законовото пълнолетие. Еманципирането може да настъпи по различни начини:

• по съдебно решение след доказване на зрялост и способност за самостоятелно управление на лични и финансови въпроси;
• въз основа на брак (на място, където бракът на непълнолетни е разрешен) — на почти всички места непълнолетните, които сключват брак, автоматично се еманципират;
• при служба във въоръжените сили на дадена държава (в някои юрисдикции) или при придобиване на определени образователни степени или професионални дипломи;
• в резултат на постоянно трудово и финансово самостоятелно осигуряване.

Последиците от еманципацията включват правоспособност да се сключват договори, да се управлява собствената заплата и имущество и намаляване на правните задължения на родителите към детето. Обхватът на еманципацията и процедурите за нейното получаване варират според националното право.

Изключения, специални случаи и свързани понятия

Важно е да се отбележат и следните точки:

• възрастта за пълнолетие е различна от възрастта на криминална отговорност — първата определя гражданско-правната пълнолетност, втората кога лице може да бъде наказателно преследвано като възрастен;
• правоспособността да взема медицински решения и съгласие за лечение при непълнолетни е регулирана отделно и зависи от местните закони и специфичните обстоятелства;
• в международен контекст държавите използват различни прагове и термини — в повечето европейски страни пълнолетието е 18 години, но има и значими изключения в света;
• административни и съдебни практики често дават подробности и прецизиране на прилагането на възрастовите граници в конкретни ситуации.

При въпроси относно конкретна държава или правен въпрос е препоръчително да се консултира местното законодателство или правен специалист, тъй като дефинициите и последиците от пълнолетието и еманципацията могат да се различават съществено между юрисдикциите.

Въпроси и отговори

В: Каква е възрастта на пълнолетие?

В: Какво означава думата "пълнолетие" в този контекст?

В: Какво е противоположното на пълнолетие?

В: Всяка юрисдикция ли използва думите "пълнолетие"?

В: Как се различава възрастта за пълнолетие в различните места?

Въпрос: Коя възраст обикновено се счита за стандартна по закон за навършване на пълнолетие?

Търсене по буква