Готическа архитектура

За думата "Gothic"

Първоначално готическата архитектура е наречена "френски стил" (Opus Francigenum). Думата "готически" е използвана по-късно през Ренесанса като обида, свързана с нецивилизованите древни готи.

Италианският писател Джорджо Вазари използва думата "готически" през 30-те години на XIX в., тъй като смята, че сградите от Средновековието не са били внимателно планирани и измерени като ренесансовите сгради или сградите на древен Рим. Според него, както варварските готи са унищожили класическия свят, така и това "модерно изкуство" е унищожило архитектурата от XII век. След Вазари много други хора използват думата "готика", за да опишат архитектура със заострени арки.

Фон

Градове, щати и държави

В края на XII в. Западна Европа се разделя на различни държави, които започват да се превръщат в познатите ни днес страни.

Свещената римска империя владее голяма част от Европа, включително съвременните държави Германия, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Швейцария, Австрия, Източна Франция и голяма част от Северна Италия, с изключение на Венеция. Историците смятат, че император Карл Велики поставя началото на Свещената римска империя през 800 г. от н.е.

Страните Франция и Испания са разделени на кралства. Англия е управлявана от крал, чието семейство има много земи и във Франция. Норвегия била повлияна от Англия, докато другите скандинавски страни и Полша били повлияни от Германия.

По онова време между градовете и държавите е имало много търговия. Това е довело до разрастване на градовете. В Германия, Холандия и Белгия имало много големи градове, които се развивали мирно и често търгували помежду си. Заради мира и богатството на тези градове те показвали гордостта си, като строели огромни кметства, често с много високи кули.

В Англия и Франция повечето хора не живеят в градове. Те са живеели във ферми, които често са били собственост на богат благородник (или лорд). Къщата на лорда обикновено се е наричала имение. Италия била разделена предимно на малки градски държави, които често воювали помежду си. Градовете често са имали високи стени и много от къщите, построени по това време, са били с високи, високи кули.

Църквата

През Средновековието в Западна Европа почти всички са принадлежали към Римокатолическата църква. Римокатолическата църква има един глава - папата. През Средновековието в църквите в цяла Европа се използва един език - църковен латински, понякога наричан църковен латински, който се е развил от античния латински. Църквите във всяка област са имали местен епископ, който е бил подчинен на папата. . Всеки епископ е имал трон, на който е можел да седи, когато при него са идвали свещеници и хора. Църквата, в която има епископски трон, се нарича "катедрала". Катедралите обикновено са били най-големите и най-красивите църкви.

През ранното Средновековие в цяла Европа са построени много манастири. В тях живеели, работели и се молели група свети мъже. Монасите принадлежали към различни "ордени", които имали различни правила. Най-голям брой манастири са били домове на монасите от Бенедиктинския орден. Техните манастири обикновено се намирали в градовете и често се строели много големи църкви, наречени "абатства", в които монасите и жителите на града да се покланят. Други монашески ордени, като цистерцианците, не са живеели в близост до градове. В днешно време техните абатства се виждат като красиви руини в английската провинция.

Във Франция имало и бенедиктинци, както и ордени на Клюниаците. Големият манастир в Клуни, построен в романски стил, е най-големият в Европа. Абатството и другите сгради били много добре планирани, така че в продължение на стотици години другите манастири се влияели от този план.

През XIII в. свети Франциск от Асизи основава ордена на францисканците, които често са наричани "сиви братя" заради сиво-кафявите си одежди. Доминиканците са основани от свети Доминик в Тулуза и Болоня. Доминиканците построяват много от готическите църкви в Италия.

Абат Сугер и първата готическа сграда

Абат Сугер е ръководител на голям манастир на север от Париж във Франция. Манастирът имал голяма църква - абатството Сен Дени, а също и кралски дворец, в който понякога отсядали френските крале. Абат Сугер е бил близък приятел на двама крале - Луи VI и Луи VII.

През 1127 г. на Сугер му хрумва идеята да възстанови голямата абатска църква в Сен Дени. Той започва с промяна на "западния фронт" или фасадата, която е на около 200 години и има само една малка врата. Грандиозният проект на Сугер предвиждал три големи врати, подобни на арките на Арката на Константин в Рим, които трябвало да пропускат всички тълпи по време на специални свещени дни. Фасадата имала и голям кръгъл прозорец в центъра, наречен розов прозорец, който бил първият във Франция.

Тогава абат Сугер не възстановява частта от църквата, която се намира в западните врати, т.нар. "неф", където стоят повечето от обикновените хора. Следващата част, която възстановил, била източната.

Абат Шугър е искал тази част да накара хората да мислят за рая. Искал е да бъде много светла и светла, с големи прозорци от красиво оцветено стъкло. За да постигне тази цел, той разгледал всички най-модерни проекти и всички хитроумни неща, които други архитекти са направили. Той събрал всички нови идеи в една сграда. Това е първата сграда от новия "готически" стил. (Но, разбира се, по това време той не се е наричал готически. Наричали са го "френски стил".)

Новият Ийст Енд е посветен или "предаден на Бога" на 11 юни 1144 г. Скоро други архитекти копират проекта за други големи църкви и катедрали в Северна Франция. След смъртта на абат Сугер останалата част от църквата също е преустроена в новия стил и се сдобива с още два много по-големи и по-богато украсени розови прозореца, по един от двете страни.

Скоро стилът се разпространява в Англия и във Франция, Ниските земи, Германия, Испания и Северна Италия и Сицилия.

Архитектурни особености на готическите църкви

Бележка:- Архитектурните думи са написани с удебелен шрифт и са обяснени и/или показани на плана и напречния разрез.

Романска архитектура

"Романският" стил е архитектурен стил в Европа преди "готическия" стил. Готическата архитектура се развива от романската. Между двата стила не е имало ясно разграничение. Много от характеристиките на готическата архитектура не са започнали да се проявяват през готическия период. Те вече са съществували в романската архитектура и бавно са се променяли, за да се превърнат в готически. Основните промени са заострената арка и летящият контрафорс. Тези две промени позволяват да се случат много други промени.

Романските сгради са с дебели стени, малки прозорци, кръгли арки и плоски контрафорси. Готическите сгради са с по-тънки стени, по-големи прозорци, заострени арки и големи контрафорси.

Всички видове сгради и общата им форма са съществували още през романския период. Видовете сгради са: катедрална църква, енорийска църква, манастир, замък, дворец, голяма зала и порта.

Преди XX век забележителната сграда в почти всеки град е била църква, катедрала, абатство или кметство с висока кула или шпил, издигащи се високо над всички къщи. Много от тези сгради са от Средновековието и са в романски или готически стил.

Планове

Планът на повечето готически църкви е оформен като кръст. Дългият кораб представлява тялото на църквата, а пресичащите го рамена се наричат трансепт. От другата страна на трансепта е олтарът, който често се нарича хор, защото там свещеникът и хорът пеят службите.

От двете страни на наоса обикновено има коридор или неф. Понякога има по два коридора от всяка страна. Наосът обикновено е много по-висок от притворите и има високи прозорци, които осветяват централното пространство. Горната част на сградата, където се намират тези прозорци, се нарича клисура (или светъл етаж). (Произнася се "клайр-рест-три")

Някои готически църкви в Германия и Австрия, както и Миланската катедрала (построена в немски стил), често имат неф и неф с почти еднаква височина и се наричат "hallenkirke" (църква със зала). Пример за това е катедралата "Свети Стефан" във Виена.

В някои църкви с двойни коридори, като "Нотр Дам" в Париж, трансептът не излиза извън коридорите. В английските катедрали трансептите винаги стърчат надалеч, а понякога има два трансепта, както в катедралата в Солсбъри.

Именно в източната част готическите църкви се различават най-много една от друга.

В Англия източният край обикновено е дълъг и често има две части. Обикновено е квадратна или има "дамски параклис" - място за молитва към Дева Мария.

Във Франция източният край често е многоъгълен и има проход за ходене, наречен амбулатория. Често френските църкви имат пръстен от параклиси, наречен chevette. Германските църкви често приличат на френските в източния си край.

В Италия няма дълъг олтар, който да излиза извън трансепта. Обикновено има само полукръгъл параклис, както в катедралата във Флоренция.

Характеристики на готическия стил

• Заострени арки
• Много високи кули, шпилове и покриви
• Групирани колони: високи колони, които изглеждат като група от тънки колони, събрани заедно.
• Ребрени сводове: сводести тавани от камък. В готическия стил те се поддържат от каменни ребра.
• Скелет от каменна зидария с големи стъклени прозорци между тях.
• Трасета: издълбани каменни дантели по прозорците и стените
• Витражи: богато оцветено стъкло в прозорците, често с картини, разказващи истории.
• Конзоли: тесни каменни стени, които излизат от сградата, за да я поддържат.
• Летящи контрафорси: контрафорси, които помагат на свода да се издигне. Изпълняват се с арка, която прескача по-ниската част на сградата, за да достигне до външната стена.
• Статуи: на светци, пророци и царе около вратите
• Много скулптури, понякога на животни и легендарни същества. От покрива се излива вода от гаргойли.

Грандиозна фасада

"Фасадата" или западният фронт на голяма църква или катедрала е проектиран така, че да прави силно впечатление на вярващите. Една от най-известните е Нотр Дам дьо Пари.

В центъра на фасадата се намира главната врата или портал, често с две странични врати. В арката на средната врата често се намира важно скулптурно произведение, обикновено "Христос във величие". Понякога в средата на вратата има каменен стълб, на който е поставена статуя на "Мадоната с детето". Има и много други издълбани фигури в ниши, разположени навсякъде около порталите. Понякога има стотици каменни фигури, издълбани по цялата фасада на сградата.

Над средната врата има голям прозорец, който обикновено е с розета като този в катедралата в Реймс, но не и в Англия, Шотландия, Белгия или Скандинавия, където почти винаги има много голям заострен прозорец, който пропуска много светлина.

В Италия фасадата често е украсена с цветен мрамор и мозайка от малки цветни плочки и не толкова много статуи, както в катедралата в Орвието.

Фасадата на френска катедрала и на много английски, испански и немски катедрали обикновено има две кули.

Височина

Големите готически църкви и катедрали често са много високи. Отвътре корабът обикновено е поне два пъти по-висок от широчината си, което придава на църквата много висок и тесен вид. Някои от църквите във Франция и Германия имат нефове, които са три пъти по-високи от широките. Пример за това е Кьолнската катедрала. Най-високият кораб е на катедралата в Бове, който е висок 157,5 метра. Уестминстърското абатство е високо 102 фута.

Отвън повечето готически църкви, както големи, така и малки, имат поне една кула. В Италия на църквите има куполи, а кулата стои на една страна. Но в повечето други страни катедралите обикновено имат две кули, а доста често и три. Някои имат дори повече. Катедралата в Лаон е била планирана да има седем, но не всички са били построени.

Понякога има само една кула с огромен шпил, както в Солсбъри. Катедралата в Линкълн е с най-високия шпил през Средновековието - 527 фута (160 метра).

Тъй като заострената арка сочи нагоре, тя кара хората да гледат нагоре. В готическата архитектура цялата сграда е проектирана така, че да кара хората да гледат нагоре. Има дълги тесни колони, дълги тесни прозорци и високи заострени покриви. От вътрешната страна арките на покрива се издигат нагоре като клони. Отвън по ръба на покрива, по върховете на контрафорсите и над прозорците често има много причудливи елементи. Те се наричат върхове. Миланската катедрала има стотици такива.

Светлина

Готическата архитектура обикновено има много прозорци. Известен пример за това е Sainte Chapelle. В Глостърската катедрала в Англия източният прозорец е голям колкото тенис корт. Миланската катедрала също има прозорци с приблизително същия размер.

Летящите подпори, които се извиват през покрива на олтара, са използвани за поддържане на покрива над прозорците, така че стените не е трябвало да бъдат толкова дебели.

Колоните от вътрешната страна, ребрата на свода (или покрива) и летящите контрафорси изграждат здрав каменен скелет. между тези части стените и пълнежът на сводовете могат да бъдат от по-лек и тънък материал. Между тесните контрафорси стените можели да се отварят в големи прозорци.

През готическия период, благодарение на заострената арка, готическите прозорци могат да се променят от прости отвори до много богати дизайни. Прозорците много често са били изпълнени с витражи, които са придавали цветна светлина на сградата и са се използвали за картини, разказващи истории.

Заострената арка

В персийската архитектура се използват заострени арки, а от 641 г. нататък те са характерни за ислямската архитектура. Познанията за заострените арки се разпространяват в Европа чрез кръстоносците, които пътуват до Близкия изток от 1096 г. нататък. Също така ислямските сили са завладели части от Испания, където са построили градове и джамии със заострени арки.

Архитектурните историци смятат, че заострената арка е била използвана и от някои европейски архитекти, тъй като това е бил много силен начин за създаване на арка.

В готическата архитектура заострената арка се използва на всяко място, където е необходима арка, както за здравина, така и за украса. Готическите отвори, като врати, прозорци, аркади и галерии, имат заострени арки. Редица от арки се нарича аркада. Редица арки, разположени нависоко в сградата, се наричат галерия.

Редици от заострени арки са използвани за украса на стените. Това е известно като сляпа аркада. Често стените са направени с високи тесни арки, в които могат да се поставят статуи. Подобен отвор се нарича ниша, което се произнася "неш".

Сводни покриви със заострени арки

Аркираният покрив, изграден от тухли или камъни, се нарича свод. През романския период преди готиката някои църкви са имали сводести покриви. Те винаги са се основавали на идеално полукръгли форми. През романския период е имало два основни начина за направа на свод на наос. Сводът е можел да бъде дълъг като тунел. Църквите с този тип свод винаги са били доста тъмни. Или пък може да бъде квадратен, като два тунела, които се пресичат един друг. Това означавало, че колоните, които носели свода, винаги трябвало да бъдат поставени на идеално квадратен план, което не винаги било възможно.

Едно от добрите качества на заострените арки е, че те могат да бъдат тесни и високи или сплескани и широки. Използвайки заострени арки, архитектите са можели да правят сводове с много различни форми. Дори не е било задължително те да са правоъгълни. Готическият архитект е можел да направи свод с една тясна страна, две широки страни и последната страна още по-широка. С помощта на заострени арки те лесно са могли да направят свод с три или пет страни.

Сводът е изграден от ребра, които се срещат в най-високата част на свода. Между ребрата има наклонени повърхности от камък или тухла, които могат да бъдат много по-тънки и леки от ребрата. Първоначално рисунъкът на ребрата е бил съвсем обикновен, подобно на романските сводове, но скоро архитектите, особено в Англия, започват да добавят малки ребра между основните и да създават различни рисунки. Някои подобни сводове могат да се видят и в Испания и Германия, но обикновено не и във Франция или Италия.

Различни форми на готически арки

През готическия период формата и стилът на заострените арки се променят. Промените обаче не са еднакви във всяка страна.

Със заострени арки прозорците могат да бъдат много големи. Архитектите са създали много проекти на заострени арки, които се пресичат по различни начини. Тези дизайни често са били използвани в прозорци, които изглеждат така, сякаш са изпълнени с красиви каменни дантели. Това се нарича "трасиране". Каменната трасировка се е използвала, за да държи стъклото на мястото му. Архитектурният историк често може да определи колко стара е дадена част от сградата, като погледне дизайна на прозорците.

Lancet arch

Най-простият готически свод е дълъг отвор със заострена арка, известен в Англия като lancet. "Лансет" е остър нож, така че тези прозорци са с форма на нож. Много често ланцетните прозорци са събрани в група от три или пет.

Катедралата в Солсбъри е известна с красотата на своята Лансет готическа архитектура. В Англия този стил се нарича "ранна английска готика". Катедралата в Йорк, Англия, има група от пет ланцетни прозореца, които са високи 50 фута и все още са пълни със старинно стъкло. Те се наричат "Петте сестри".

Такива прости прозорци има и в катедралата в Шартър и в катедралата в Лаон във Франция. Те са най-обичайният вид готически прозорци в Италия.

Равностранен свод

Много готически отвори имат върхове, които се основават на равностранен триъгълник. Равнобедреният свод има много приятен външен вид и дава широк отвор, полезен за врати, аркади и големи прозорци.

Тези арки често са изпълнени с трасирани кръгли мотиви. В Англия този стил се нарича геометрично декорирана готика. Той може да бъде видян в много английски и френски катедрали, например в катедралата Линкълн в Англия и Нотр Дам в Париж.

Пламенна арка

Някои готически прозорци имат рисунки в корниза или дори в горната част на самия прозорец, които се издигат нагоре като пламък. Това се нарича пламтяща готика. Подобни трасировки създават много богат и жив ефект.

Някои от най-красивите и известни прозорци в Европа са с този вид декорация. Той може да се види във виенската църква "Свети Стефан", в парижката "Сент Шапел", в катедралите в Лимож и Руан във Франция и в Миланската катедрала в Италия. В Англия най-известните прозорци от този тип са западният прозорец на Йоркскияминьор с дизайн, базиран на Свещеното сърце, източният прозорец на катедралата в Карлайл и източният прозорец на абатството в Селби. Архитектурните историци понякога спорят за това кой от тях е най-красив.

Арките с форма на пламък не са толкова здрави, колкото обикновените заострени арки. Никога не се използват за направата на сводест покрив. Ако тази форма се използва за направата на врата, обикновено около нея има друга по-силна арка. Друг начин е да се направи врата с квадратен връх, която има пламъчна украса отгоре. Във Франция има много врати, както в църкви, така и в къщи, които са такива. В Англия те са рядкост, но в катедралата в Рочестър има такава.

В Англия в стил Flamboyant се използват стенни аркади и ниши. Най-известните примери са в параклиса на лейди в Ели, паравана в Линкълн и фасадата на катедралата в Ексетър. В германската и испанската готическа архитектура фламбоантският стил често се използва за каменни паравани с орнаменти. Известният "амвон" във Виенската катедрала е изработен по този начин.

Вдлъбната арка

Вдлъбнатата арка е широка и изглежда така, сякаш е била избутана почти в равнината. Когато подобни арки се използват за направата на големи прозорци, те трябва да се поддържат от много високи тънки вертикални шахти и хоризонтални ригели, така че прозорецът да изглежда като разделен на мрежа (много правоъгълници). Този вид декорация се използва и по стените. В Англия този стил се нарича перпендикулярен готически стил.

За перпендикулярния източен прозорец на катедралата в Глостър се казва, че е голям колкото тенис корт. Има три много известни големи параклиса в този стил - параклисът на Кралския колеж в Кеймбридж, параклисът "Сейнт Джордж" в замъка Уиндзор и параклисът на Хенри VII в Уестминстърското абатство. Другият известен пример е абатството в Бат.

Декорация

Готическата катедрала е замислена като модел на Вселената. Всичко в сградата е проектирано така, че да разказва за Бога.

Статуите, украсата, витражите и стенописите разказваха библейски истории, като например как Бог е създал света и как управлява всичко, което е във вселената, годишните времена и звездите в небето.

В близост до вратата често са издълбани знаците на зодиака, тъй като звездите в небето са били много важни за хората, които са се занимавали със земеделие и не са имали календари, които да им казват кога да засаждат и кога да събират реколтата.

Над главната врата често има скулптура на Исус на трон, който съди хората на Земята. Много картини и скулптури са там, за да напомнят на хората да живеят добре, защото никога не знаят какво ще се случи след това.

Много църкви са били много богато украсени, както отвътре, така и отвън. статуите често са били боядисани в ярки цветове, но днес от тях са останали само малки парченца в катедралата в Шартър и на някои други места. Дървените тавани обикновено са били ярко оцветени. Понякога са били боядисвани и каменните колони.

План на катедралата, показващ части от сградата


Секция Cathedral с имената на частите

Регионални различия

Въпреки че някои неща в готическата архитектура остават непроменени, други изглеждат различно в различните страни.

Строителни материали

В различните части на Европа се използват различни строителни материали. Това е една от разликите в архитектурата на различните места. Във Франция има варовик. Той бил подходящ за строителство, защото бил мек за рязане, но ставал много по-твърд, когато върху него се нанасяли въздухът и дъждът. Обикновено е бил с бледосив цвят. Във Франция имало и красив бял варовик от Кан, който бил идеален за изработване на много фини дърворезби.

В Англия е имало груб варовик, червен пясъчник и тъмнозелен мрамор от Пурбек, който често се е използвал за архитектурни декорации като тънки колони.

В Северна Германия, Нидерландия, Дания, Балтийските страни и Северна Полша нямало добър строителен камък, но имало глина за направата на тухли и керемиди. Затова в много от тези страни има тухлени готически църкви и дори тухлени готически замъци.

В Италия за градските стени и замъците се използва варовик, а за другите сгради - тухла. Тъй като в Италия е имало много красив мрамор в различни цветове, много сгради имат фасади, украсени с цветен мрамор. Някои църкви имат много груби тухлени фасади, защото мраморът никога не е бил поставян. Катедралата във Флоренция например получава мраморната си фасада едва през XIX век.

В някои части на Европа е имало много високи прави дървета, които са били подходящи за направата на много големи покриви. Но в Англия към 1400 г. дългите прави дървета са на изчерпване. Много от дърветата са били използвани за строеж на кораби. Архитектите трябвало да измислят нов начин за направа на широк покрив от къси парчета дървесина. Така те измислили покривите с чукови греди, които са една от красивите характеристики на много стари английски църкви.

Франция

Френските катедрали, както и тези в Германия и Белгия, често са много високи, както отвътре, така и отвън. Трансептите не стърчат надалеч. Фасадите във Франция почти винаги имат три врати, розета и две кули. Често има фасади с врати на трансептите, както и на фасадата.

Англия

Английските катедрали се различават от останалите по това, че са дълги и изглеждат хоризонтално, като големи океански лайнери. Почти всички английски катедрали са строени стотици години и всяка част е в стил, който е доста различен от следващия. (Само катедралата в Солсбъри не е построена в много стилове.) Западният прозорец е много голям и никога не е розов. Западният фронт може да има две кули като френската катедрала или да няма нито една. Почти винаги има кула в средата на сградата, която може да има голям шпил.

Германия и Свещената Римска империя

В Германия кулите и шпиловете често са изключително големи. Понякога те са толкова големи, че е било невъзможно да бъдат завършени до наши дни. Кулите са доста по-различни от английските, защото са изработени от дантелени "ажурни" елементи. Съществуват и много hallenkirke (или църкви с хали), които нямат прозорци с клетъчна украса. Наосът и притворите са с приблизително еднаква височина.

Испания и Португалия

Подобно на английската катедрала, испанската или португалската готическа катедрала често е построена в много различни стилове. Те често са широки. Испанските катедрали често имат параклиси около себе си. Покривът често има много различни видове кули и шпилове. Често централните кули са многоъгълни.

Италия

Италианските готически катедрали използват много цветове както отвън, така и отвътре. Отвън фасадата често е украсена с мрамор. Отвътре стените често са с боядисана мазилка. Колоните и арките често са украсени с ярки цветове. Има и мозайки със златен фон, а красивите плочки на пода са с геометрични шарки. Фасадите често имат отворена веранда с прозорци на колела над нея. В центъра на сградата често има купол. Камбанарията почти никога не е прикрепена към сградата, тъй като в Италия има доста земетресения. Прозорците не са толкова големи, колкото в Северна Европа, и въпреки че често се срещат витражи, любимият начин за украса на църквите е фреската (стенопис).

Свързани страници

• Замък
• Готическа възрожденска архитектура