Уелска катедрала

История на сградата

Ранни години

Първата църква е основана тук през 705 г. Тя е била посветена на Свети Андрей. Единствените останки от тази първа църква са няколко изкопани основи, които могат да се видят в манастира. Кръщелната купел в южния трансепт е най-старата оцеляла част от катедралата, която е датирана около 700 г. от н.е.

Два века по-късно седалището на епархията е преместено от Шерборн в Уелс. Първият епископ на Уелс е Ателм (около 909 г.), който коронясва крал Ателстан. Ателм и неговият племенник Свети Дънстан стават архиепископи на Кентърбъри. По това време е основано и катедралното училище в Уелс.

Настояща структура

Настоящата постройка е започната под ръководството на епископ Реджиналд де Бохун, който умира през 1184 г. Катедралата в Уелс датира основно от края на XII и началото на XIII в.; корабът и трансептът са шедьоври на ранната английска архитектура. По време на освещаването ѝ през 1239 г. тя е до голяма степен завършена.

Епископът, отговорен за построяването, е Джоселин де Уелс, един от епископите при подписването на Магна Харта. Сградите, построени от Джоселин, включват епископски дворец, училище за хористи, гимназия, болница за пътници и параклис. Той построява и имение в Ууки, близо до Уелс. Майсторът зидар, свързан с Джоселин, е Елиас от Дерехам (починал през 1246 г.). Джоселин доживява да види освещаването на църквата, но въпреки голямото лобиране в Рим умира през 1242 г. Статут на катедрала е даден през 1245 г. Масоните продължават с обогатяването на западния фронт до около 1260 г.

Крал Джон е отлъчен от църквата между 1209 и 1213 г. По това време работата по катедралата е преустановена. През този период строителните методи се усъвършенстват, така че по-големи блокове от зидария могат да бъдат премествани и поставяни в стените. Ефектът от този напредък може да се види по стените на катедралата; на едно място в стените на сградата каменните блокове се увеличават по размер.

По времето, когато сградата е завършена, включително и капитула (1306 г.), тя вече изглежда твърде малка за развиващата се литургия, особено за все по-грандиозните процесии. Затова епископ Джон Дрокенсфорд започва ново строителство. Той издига централната кула и започва изграждането на драматичен осмостенен дамски параклис в далечния източен край, завършен през 1326 г. Майстор зидар е Томас от Уитни.

Последва епископ Ралф от Шрюсбъри. Той продължава да разширява на изток кьошето. Построява също така "Викарс Клоуз" и "Викарс Хол", за да осигури на хората от хора сигурно място за живеене и хранене, далеч от града с всички негови изкушения. Той имал нелеки отношения с гражданите на Уелс, отчасти заради налагането на данъци. Той обгражда двореца си с крепостни стени, ров и подвижен мост. Дворецът вече бил замък.

Назначаването на Уилям Уинфорд за майстор зидар през 1365 г. бележи друг период на активност. Той е един от най-изтъкнатите архитекти на своето време и освен в Уелс е ангажиран с работа за краля в Уиндзор и в Новия колеж, Оксфордския университет и катедралата в Уинчестър. Под ръководството на епископ Джон Харуел той построява югозападната кула на западния фронт и проектира северозападната, която е построена в съответствие с нея в началото на XV в. Във вътрешността на сградата той запълва ранните английски ланцетни прозорци с деликатни трасета.

През XIV в. централните стълбове (вертикални опори) на кръстовището (където сградата образува кръст) започват да потъват под тежестта на кръстовищната кула. За да се укрепят и стабилизират стълбовете като едно цяло, са поставени "ножични арки". Сградата вече е завършена и изглежда по същия начин, както днес.

Покривът на катедралата в Уелс.


Стъпалата на катедралата, около 1306 г.

Изображения