Катедралата в Уелс (Съмърсет) — история, архитектура и забележителности

Открийте Катедралата в Уелс (Съмърсет) — векове история, ранноанглийска архитектура, запазени витражи и знакови забележителности. Пътеводител, факти и съвети за посетители.

Катедралата на Уелс е англиканска църква в Уелс, Съмърсет, Англия. Тя е седалище на епископа на Бат и Уелс. Строителството ѝ започва през 1170 г., а катедралата е осветена през 1239 г.

История

На мястото на днешната катедрала е имало раннохристиянска общност още от началото на VII—VIII век: първата църква е според преданието построена през 705 г. През вековете мястото се развива като епископска седалище. След норманското нашествие и установяването на нова администрация са извършени значителни реконструкции; основните части на сегашната готическа сграда са започнати в края на XII в. и са доведени до голяма степен до завършеност към момента на освещаването ѝ през 1239 г.

Оттогава катедралата е била разширявана, ремонтирана и реставрирана многократно — както през средновековието, така и по време на викторианските възстановявания и през XX век. Поради историческата и архитектурната си стойност тя е обявена от английското културно наследство за сграда от I степен.

Архитектура и външен облик

Катедралата в Уелс често е определяна като "най-поетичната от английските катедрали" заради хармоничните си пропорции и изящните детайли. Голямата част от структурата представлява пример за ранната английска архитектура, с чисти линии и стройни аркади.

• Западният фронт е известен със своята богата скулптурна украса — фасадата съдържа стотици фигури и нишови композиции, които илюстрират библейски мотиви и светци.
• Централната кула и носещите конструкции впечатляват със своя мащаб; за да се предотврати пропадане и да се укрепи тежестта, в XIV в. в интериора са добавени характерните „ножични арки“ (scissor arches), решение, което съчетава инженерна практичност и декоративен ефект.
• Източният край запазва значителни участъци от оригиналното средновековно стъкло — това е рядкост в Англия и прави катедралата особено ценна за изучаване на средновековната витражна традиция.

Интериор и художествени детайли

Вътрешността на катедралата изобилства от художествени елементи:

• изящни корнизи и резбовани капители в стил, често описван като „твърд лист“, които придават жив и пластичен вид на каменните орнаменти;
• богато орнаментирани хор и хорова седалка с медиевални misericords (малки резбовани опори за сядане) и дърворезби;
• голямо количество средновековни надгробни паметници и гробници на значими духовни и обществени фигури;
• известният астрономически часовник и други средновековни механични уреди, които показват техническите умения на миналите столетия.

Особени забележителности

• „Ножичните арки“ — уникално и служебно инженерно решение от XIV в., което е една от визитните картички на катедралата.
• Западният фронт със стотиците скулптурни фигури — една от най-изящните фасади сред английските катедрали.
• Оригинални витражи в източния хор — рядко оцелели примери на средновековно стъкло.
• Капели и странични олтари, където се съхраняват религиозни предмети и произведения на изкуството от различни епохи.
• Катедралният часовник и механизма с фигури — впечатляващ пример за средновековна мехатроника.

Катедралният комплекс и околности

Катедралата е център на по-широк комплекс — Cathedral Close — в който влизат историческите сгради на клирика, училища, жилища и особено внушителният Bishop's Palace с ров и градини. Този ансамбъл оформя характерна историческа среда и допринася за значението на мястото като религиозен и културен център.

Консервация и значение

Защитата и поддръжката на катедралата са постоянни предизвикателства — от укрепване на конструкциите до реставрация на стъклописи и каменна украса. Катедралата не е само архитектурен паметник, тя е дейна религиозна църква и общностен център, в който се провеждат литургии, концерти, изложби и образователни програми.

Практическа информация за посетители

Катедралата е отворена за туристи и за участници в богослужения. Посетителите могат да разгледат интериора, да видят часовника, да влязат в катедралния комплекс и да посетят изложби и информационни центрове. За най-актуална информация относно работно време, входни такси, екскурзии и специални събития е най-добре да се консултирате с официалния уебсайт или информационния център на място.

Катедралата в Уелс остава едно от най-значимите и добре запазени свидетелства за религиозната и архитектурна традиция в Англия — място, което съчетава духовност, история и изкуство.

История на сградата

Ранни години

Първата църква е основана тук през 705 г. Тя е била посветена на Свети Андрей. Единствените останки от тази първа църква са няколко изкопани основи, които могат да се видят в манастира. Кръщелната купел в южния трансепт е най-старата оцеляла част от катедралата, която е датирана около 700 г. от н.е.

Два века по-късно седалището на епархията е преместено от Шерборн в Уелс. Първият епископ на Уелс е Ателм (около 909 г.), който коронясва крал Ателстан. Ателм и неговият племенник Свети Дънстан стават архиепископи на Кентърбъри. По това време е основано и катедралното училище в Уелс.

Настояща структура

Настоящата постройка е започната под ръководството на епископ Реджиналд де Бохун, който умира през 1184 г. Катедралата в Уелс датира основно от края на XII и началото на XIII в.; корабът и трансептът са шедьоври на ранната английска архитектура. По време на освещаването ѝ през 1239 г. тя е до голяма степен завършена.

Епископът, отговорен за построяването, е Джоселин де Уелс, един от епископите при подписването на Магна Харта. Сградите, построени от Джоселин, включват епископски дворец, училище за хористи, гимназия, болница за пътници и параклис. Той построява и имение в Ууки, близо до Уелс. Майсторът зидар, свързан с Джоселин, е Елиас от Дерехам (починал през 1246 г.). Джоселин доживява да види освещаването на църквата, но въпреки голямото лобиране в Рим умира през 1242 г. Статут на катедрала е даден през 1245 г. Масоните продължават с обогатяването на западния фронт до около 1260 г.

Крал Джон е отлъчен от църквата между 1209 и 1213 г. По това време работата по катедралата е преустановена. През този период строителните методи се усъвършенстват, така че по-големи блокове от зидария могат да бъдат премествани и поставяни в стените. Ефектът от този напредък може да се види по стените на катедралата; на едно място в стените на сградата каменните блокове се увеличават по размер.

По времето, когато сградата е завършена, включително и капитула (1306 г.), тя вече изглежда твърде малка за развиващата се литургия, особено за все по-грандиозните процесии. Затова епископ Джон Дрокенсфорд започва ново строителство. Той издига централната кула и започва изграждането на драматичен осмостенен дамски параклис в далечния източен край, завършен през 1326 г. Майстор зидар е Томас от Уитни.

Последва епископ Ралф от Шрюсбъри. Той продължава да разширява на изток кьошето. Построява също така "Викарс Клоуз" и "Викарс Хол", за да осигури на хората от хора сигурно място за живеене и хранене, далеч от града с всички негови изкушения. Той имал нелеки отношения с гражданите на Уелс, отчасти заради налагането на данъци. Той обгражда двореца си с крепостни стени, ров и подвижен мост. Дворецът вече бил замък.

Назначаването на Уилям Уинфорд за майстор зидар през 1365 г. бележи друг период на активност. Той е един от най-изтъкнатите архитекти на своето време и освен в Уелс е ангажиран с работа за краля в Уиндзор и в Новия колеж, Оксфордския университет и катедралата в Уинчестър. Под ръководството на епископ Джон Харуел той построява югозападната кула на западния фронт и проектира северозападната, която е построена в съответствие с нея в началото на XV в. Във вътрешността на сградата той запълва ранните английски ланцетни прозорци с деликатни трасета.

През XIV в. централните стълбове (вертикални опори) на кръстовището (където сградата образува кръст) започват да потъват под тежестта на кръстовищната кула. За да се укрепят и стабилизират стълбовете като едно цяло, са поставени "ножични арки". Сградата вече е завършена и изглежда по същия начин, както днес.

Покривът на катедралата в Уелс.


Стъпалата на катедралата, около 1306 г.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява катедралата в Уелс?

В: Каква е историята на катедралата в Уелс?

Въпрос: Кога е посветена катедралата в Уелс?

В: В какъв архитектурен стил е катедралата в Уелс?

Въпрос: Какво е специалното в стъклото в катедралата в Уелс?

В: Как изглежда външният вид на катедралата в Уелс?

В: Катедралата в Уелс обявена ли е за сграда, включена в списъка на ЮНЕСКО?

Търсене по буква