Йоркска катедрала

Архитектура

Архитектурата на миньорския храм е английска готическа архитектура - от ранна английска през 1270 г. до перпендикулярна през 1472 г. Минстърът има широк декоративен готически неф (където се помещава паството) и капитулационна сграда. Хорът (изписван от църквата като "quire") е малко по-късна английска готическа архитектура. Източният край, както и северният и южният трансепт са в подобен стил. В наоса се намира западният прозорец, построен през 1338 г.

Витражи

Някои от стъклописите в Йоркския манастир датират от XII век. Над параклиса Lady Chapel в източната част се намира Големият източен прозорец (завършен през 1408 г.) - една от най-големите площи със средновековни витражи в света. Известно е, че прозорецът е дело на Джон Торнтън от Ковънтри - майстор стъклар и художник на витражи, работил в Англия през първата половина на XV век.

В северния трансепт се намира прозорецът "Петте сестри", като всеки тесен прозорец е висок повече от 16 метра (52 фута). В южния трансепт се намира прочутият прозорец на розата. Около 2 милиона отделни парчета стъкло съставляват 128-те витража в катедралата. Голяма част от стъклата са били отстранени преди и сглобени отново след Първата и Втората световна война, а прозорците постоянно се почистват и реставрират, за да се запази красотата им непокътната.

Кули и камбани

В кулите се намират общо седем часовникови камбани, 14 камбани за смяна на звъненето и 22 карийонни камбани. Камбаните карийон се свирят на клавиатура с батон в камерата за звънене. Най-голямата камбана е Голям Петър, която удря часа. Тя тежи 10,8 тона.

История

Християнско присъствие в Йорк има от 300 г. насам. Първата църква на това място е дървена постройка, построена набързо през 627 г., за да се осигури място за покръстването на Едуин, крал на Нортумбрия. Каменната сграда е завършена през 637 г. и е посветена на Свети Петър. Училището и библиотеката са създадени през VII век.

През 741 г. църквата е разрушена при пожар. Тя е възстановена като по-голяма сграда с тридесет олтара. След това църквата и целият район преминават през ръцете на скандинавските нашественици. Бенедиктинският архиепископ Еалдред пътува до Уестминстър, за да короняса Уилям през 1066 г. Еалдред умира през 1069 г. и е погребан в църквата.

Църквата е повредена през 1069 г., но първият нормандски архиепископ, пристигнал през 1070 г., организира ремонт. Датчаните разрушават църквата през 1075 г., но от 1080 г. тя отново е възстановена. Построена в нормандски стил, тя е дълга 111 м (364,173 фута). Новата структура е повредена от пожар през 1137 г., но скоро е поправена. През 1154 г. хорът и криптата са преустроени и е построен нов параклис, като всичко това е в нормандски стил.

Готическият стил в катедралите се появява в средата на XII век. През 1215 г. Уолтър дьо Грей става архиепископ и нарежда изграждането на готическа постройка, която да се сравнява с Кентърбъри; строежът започва през 1220 г. Катедралата е обявена за завършена и осветена през 1472 г.

Реформацията в Англия довежда до появата на първия англикански архиепископ. Част от съкровищата на катедралата са отнети от короната, а църквата губи част от земите си. По времето на Елизабет I се полагат усилия за премахване на всички следи от римокатолическата църква в катедралата; разрушени са много гробници, прозорци и олтари. По време на Английската гражданска война градът е обсаден и пада под властта на Кромуел през 1644 г., но Томас Феърфакс предотвратява по-нататъшни щети на катедралата.