Йорк Минстър най-голямата готическа катедрала в Северна Европа
Координати
Йорк Минстър е най-голямата готическа катедрала в Северна Европа. Титлата "Минстър" се дава на църкви, които през англосаксонския период са били мисионерски църкви за обучение. Постройката впечатлява с размери, богата колекция от средновековни витражи и с архитектурното си развитие, което отразява промяната от раннохристиянски към високоготически стил.
Йорк Минстър се намира в град Йорк, Северен Йоркшир, Англия. Той е "седалище" на архиепископа на Йорк, вторият по ранг епископ в Англиканската църква. Минстърът се управлява от капитул (комитет) под ръководството на декана на Йорк, който ръководи делата на Минстъра. Архиепископът на Йорк е вторият по ранг в Англиканската църква; от 2020 г. титлата заема Стивън Котрел (Stephen Cottrell). Преди него архиепископ беше д-р Джон Сентаму (2005–2020).
Кратка история
На мястото на днешния Минстър има християнска църковна традиция още от 7-ми век. През вековете сградата е била многократно преизграждана: от раннохристиянски и нормански структури до мащабната готическа катедрала, каквато виждаме днес. Основните етапи на строеж и украси датират предимно от 13-ти до 15-ти век, когато са оформени настоящите нефове, хор и трансепти.
Архитектура и значими елементи
Архитектурата на Йорк Минстър съчетава различни готически тенденции — ранноготика и висока готика — и демонстрира изключителна майсторска каменна резба и богати стъклописи. Сред най-известните и важни части са:
- Великият източен прозорец (Great East Window) — създаден от Джон Торнтън (John Thornton) в началото на 15-ти век; представлява едно от най-големите полета от средновековни витражи в Англия.
- Капитулната зала (Chapter House) — осмоъгълна зала с изящна каменна украса и средновековни стенописи и резби.
- Подът и нефът — просторни и светли, с майсторски съхранени детайли на травертин и местен камък.
- Колекция от витражи — Минстърът притежава значителен набор от запазени средновековни витражи, показващи библейски сцени и жития на светци.
Реставрации и съвременна употреба
През вековете Йорк Минстър е претърпял повреди от атмосферни влияния, гръмотевични удари и пожари и е бил обект на обширни реставрации и консервации, особено през 19-ти и 20-ти век. В наши дни Минстърът е активна катедрала — място за богослужения, официални церемонии и обществени събития — както и значима туристическа дестинация.
Посещение и значение
Йорк Минстър привлича хиляди посетители годишно. В сградата има музейни и образователни изложби, често се предлагат обиколки на кулите с панорамни гледки към града, както и тематични обиколки, които представят историята и архитектурата на мястото. Минстърът има също и подземни археологически изложения, където посетителите могат да видят останки от по-ранни църкви и гробища.
Културното и религиозното значение на Йорк Минстър го правят една от най-важните исторически постройки в Англия — не само като архитектурен образец на готическата епоха, но и като жив център на духовен живот и обществена памет.
Трансепт и кръстокуполна кула на Йоркския миньор от югоизток.
Големият източен прозорец: една от най-големите площи със средновековни витражи в света.
Западният фронт на Йоркския миньор е прекрасен пример за украсена готическа архитектура, като например сложната украса на главния прозорец. През този период детайлната дърворезба достига своя връх, като прозорците и капителите са богато резбовани, често с флорални мотиви.
Западната врата, осветена през декември 2005 г.
Западен прозорец
Изглед към къщите, показващ разположението на розовия прозорец.
Архитектура
Архитектурата на миньорския храм е английска готическа архитектура - от ранна английска през 1270 г. до перпендикулярна през 1472 г. Минстърът има широк декоративен готически неф (където се помещава паството) и капитулационна сграда. Хорът (изписван от църквата като "quire") е малко по-късна английска готическа архитектура. Източният край, както и северният и южният трансепт са в подобен стил. В наоса се намира западният прозорец, построен през 1338 г.
Витражи
Някои от стъклописите в Йоркския манастир датират от XII век. Над параклиса Lady Chapel в източната част се намира Големият източен прозорец (завършен през 1408 г.) - една от най-големите площи със средновековни витражи в света. Известно е, че прозорецът е дело на Джон Торнтън от Ковънтри - майстор стъклар и художник на витражи, работил в Англия през първата половина на XV век.
В северния трансепт се намира прозорецът "Петте сестри", като всеки тесен прозорец е висок повече от 16 метра (52 фута). В южния трансепт се намира прочутият прозорец на розата. Около 2 милиона отделни парчета стъкло съставляват 128-те витража в катедралата. Голяма част от стъклата са били отстранени преди и сглобени отново след Първата и Втората световна война, а прозорците постоянно се почистват и реставрират, за да се запази красотата им непокътната.
Кули и камбани
В кулите се намират общо седем часовникови камбани, 14 камбани за смяна на звъненето и 22 карийонни камбани. Камбаните карийон се свирят на клавиатура с батон в камерата за звънене. Най-голямата камбана е Голям Петър, която удря часа. Тя тежи 10,8 тона.
История
Християнско присъствие в Йорк има от 300 г. насам. Първата църква на това място е дървена постройка, построена набързо през 627 г., за да се осигури място за покръстването на Едуин, крал на Нортумбрия. Каменната сграда е завършена през 637 г. и е посветена на Свети Петър. Училището и библиотеката са създадени през VII век.
През 741 г. църквата е разрушена при пожар. Тя е възстановена като по-голяма сграда с тридесет олтара. След това църквата и целият район преминават през ръцете на скандинавските нашественици. Бенедиктинският архиепископ Еалдред пътува до Уестминстър, за да короняса Уилям през 1066 г. Еалдред умира през 1069 г. и е погребан в църквата.
Църквата е повредена през 1069 г., но първият нормандски архиепископ, пристигнал през 1070 г., организира ремонт. Датчаните разрушават църквата през 1075 г., но от 1080 г. тя отново е възстановена. Построена в нормандски стил, тя е дълга 111 м (364,173 фута). Новата структура е повредена от пожар през 1137 г., но скоро е поправена. През 1154 г. хорът и криптата са преустроени и е построен нов параклис, като всичко това е в нормандски стил.
Готическият стил в катедралите се появява в средата на XII век. През 1215 г. Уолтър дьо Грей става архиепископ и нарежда изграждането на готическа постройка, която да се сравнява с Кентърбъри; строежът започва през 1220 г. Катедралата е обявена за завършена и осветена през 1472 г.
Реформацията в Англия довежда до появата на първия англикански архиепископ. Част от съкровищата на катедралата са отнети от короната, а църквата губи част от земите си. По времето на Елизабет I се полагат усилия за премахване на всички следи от римокатолическата църква в катедралата; разрушени са много гробници, прозорци и олтари. По време на Английската гражданска война градът е обсаден и пада под властта на Кромуел през 1644 г., но Томас Феърфакс предотвратява по-нататъшни щети на катедралата.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Йоркският миньор?
О: Йоркският минстър е най-голямата готическа катедрала в Северна Европа.
В: Защо се нарича Минстър?
О: Титлата Минстър се дава на църкви, които през англосаксонския период са били мисионерски църкви за обучение.
В: Къде се намира Йоркският манастир?
О: Йоркският миньор се намира в град Йорк, Северен Йоркшир, Англия.
В: Кое е "седалището" на архиепископа на Йорк?
О: Йоркският миньор е "седалището" на архиепископа на Йорк, вторият по ранг епископ в Англиканската църква.
В: Кой управлява делата на Минстъра?
О: Делата на Минстъра се управляват от капитул (комитет) под ръководството на декана на Йорк.
В: Кой е настоящият архиепископ на Йорк?
О: Настоящият архиепископ на Йорк (от 2005 г.) е д-р Джон Сентаму.
Въпрос: Каква е ролята на минстъра през англосаксонския период?
О: През англосаксонския период миньорът е бил мисионерска църква.
