Готическата възрожденска архитектура е архитектура, която е направена така, че да изглежда като от Средновековието, но всъщност е много по-нова. Готическият архитектурен стил е създаден в Европа между 1140 и 1550 г. От края на XVIII в. в Европа, през XIX в. и началото на XX в. в Европа и на други места има мода да се строи в готически стил. През този период архитектите и техните покровители са имали на разположение различни стилове, от които да избират; имало е и възраждане на класическия и ренесансовия стил. Тъй като средновековните готически сгради се различават толкова много, някои архитекти често копират избирателно от средновековни сгради, а други адаптират стила към нуждите на своя период. Стилът "Готическо възраждане" е използван най-често за църкви, катедрали, университети, кметства, а понякога и за къщи.


Сградите от готическото възраждане имат характеристики, които приличат на истинските готически сгради. Те често имат:

  • Остри (заострени) арки — характерен елемент и в прозорците, и в порталите.
  • Ребрести сводове — конструкции на покривните и интериорните пространства, които създават впечатление за височина и изтънченост.
  • Контрафорси и летящи контрафорси — използвани за подпомагане на стените и за характерния профил на фасадата.
  • Високи кули и шпилове — вертикалният акцент е важен за силуета на сградата.
  • Трацирани прозорци и розети — сложна каменна орнаментика около прозорците и големи кръгли розети с витражи.
  • Витражи — стъклописите възпроизвеждат библейски сцени или декоративни мотиви и оцветяват интериора.
  • Пинакли, кротети и декоративни орнаменти — малки вертикални елементи и растителни украси по фасадите.
  • Декоративни портали и скулптури — детайлни входни композиции с ниши, фигури и архиволти.
  • Каменно или тухлено организиране на фасадите — понякога с полихромия (различни по цвят материали) в духа на високия викториански стил.

История и идеологически контекст

Готическото възраждане възниква като част от по-широкото движение на романтизма и средновековния интерес през късния XVIII и XIX век. За мнозина то символизираше духовност, нравственост и връзка с националната история, докато индустриализацията и класическата архитектура бяха възприемани като сухи или бездушни. Августус Уелби Нортмор Пъгин (A.W.N. Pugin) в Англия и Ежен Вийоле-ле-Дюк (Eugène Viollet-le-Duc) във Франция са сред най-влиятелните теоретици и практици — първият като застъпник за „правилната“ готическа форма и декоративна честност, вторият като реставратор и интерпретатор на средновековните техники.

Варианти и регионални форми

  • Ранно готическо възраждане — пример: Strawberry Hill (Хорас Уолпол), където готическите мотиви се използват по романтичен и декоративен начин.
  • Висок викториански готически стил — по-смела полихромия, масивни обеми и силна орнаменталност, често с влияние от италиански и фламандски модели.
  • Карапентър готик (Carpenter Gothic) — в САЩ, дървени църкви и къщи с типични готически форми, адаптирани за местни материали и практики.
  • Колегиален готик (Collegiate Gothic) — използван за университетски сгради и кампуси през края на XIX и началото на XX век (например кампусите на някои американски университети).

Материали и технологии

Въпреки че много възрожденски сгради имитират каменната конструкция на средновековните примери, архитектите често използват съвременни технологии: желязо и по-късно стомана за носещи конструкции, тухла, по-евтини материали с декоративно облицоване, както и модерни техники за витражи. Високият викториански стил понякога умишлено експериментира с цветове и текстури (полихромия) като израз на естетическа идея.

Значими примери и архитекти

  • Palace of Westminster (Парламентът) в Лондон — проект на Чарлз Бари с детайлно участие на A.W.N. Pugin; емблематичен пример за публична неоготическа архитектура.
  • Votivkirche във Виена — виден пример за неоготическа църква в Централна Европа.
  • Успешни завършвания или реставрации на големи готически постройки в XIX в., като завършването на Кьолнската катедрала и реставрациите на Нотр Дам от V. Viollet-le-Duc.
  • В САЩ — St. Patrick's Cathedral (Ню Йорк) и Trinity Church (Бостън) — примери за адаптация на готическите форми в нов контекст.
  • Стилът намира широко приложение и при кметства, университи, железопътни гари и хотели (например St. Pancras в Лондон).

Критика и наследство

През XX век модернизмът отхвърля историческите стилистични имитации като остарели и нефункционални, но неоготиката продължава да влияе върху религиозната и академичната архитектура. Днес готическото възраждане се оценява както за естетическите си качества, така и за историческото си значение — като израз на социални и културни настроения в епохата на индустриализацията и националното съзнание.

За да разпознаете сграда в готически възрожденски стил, потърсете заострени арки, богато орнаментирани прозорци с трацерии и витражи, вертикално акцентирани фасади с кули или шпилове и детайлна каменна (или имитираща камък) декорация. Въпреки че мотивите са исторически, често ще забележите и следи от съвременни (за времето си) материали и конструктивни решения.