Огледалната зала във Версай (Galerie des Glaces) — история и значение

Огледалната зала във Версай (на френски: Grande Galerie или Galerie des Glaces) е една от най-емблематичните и най-известните стаи на двореца във Версай. Построена е на мястото на някогашна тераса, проектирана от Луи Льо Во; окончателните проектиране и изпълнение на залата са дело на Жул Хардуен-Мансар (Мансар) и Шарл Льо Брюн между 1678 и 1684 г. Залата отразява амбициите на Луи XIV и служи както като сцена за официални церемонии, така и като символ на монархическата власт и френския кралски блясък.

Проектиране и строеж

Проектът използва постиженията на френската архитектура и декоративно изкуство от края на XVII в. Огледалната зала е изградена с цел да свързва кралския апартамент с параклиса и да служи като дълга галерия за официални преминавания. Тя е покрита с богата орнаментика, включваща скулптури, позлатени орнаменти и стенописи на тавана, които прославят победите и реформите във времето на Луи XIV.

Архитектура и украса

Стените са обърнати към градините чрез големи прозоречни отвори, противопоставени на арки, облицовани с огледала — ефект, който удвоява светлината и визуално разширява пространството. Залата е украсена с мрамор, а капителите от „френски ред“ изобразяват петел, Аполон и фльор дьо лис. Стените и корнизите са покрити с позлатени бронзови трофеи, изработени от майстори като Койсевокс, Туби, Льо Грос, Клерион и Фламен. Нишите съдържат изображения на Бакхус, Урания, Скромност, Венера в скромност и антики от колекциите на крал Луи XIV.

Таванните композиции на Шарл Льо Брюн прославят политическите и военни успехи на Франция — например сцените, свързани с войната с Холандия (1672–1678 г.), както и медальони и тромпети, които напомнят за Войната за деволюция (1667–1668 г.) и административните реформи от първите години на управлението на Луи XIV. Част от мебелировката и декорацията — като две от четирите алабастрови маси — идва от колекциите на херцог д'Антин; вазите и бюстовете са от кралските апаратни. Полилеите и канделабрите, датиращи от 1770 г., са реконструирани през 1980 г. по оригинали и архивни документи.

Историческа роля и значение

През XVII век Огледалната зала е неразделна част от кралския ритуал: Луи XIV я използва при ежедневните си разходки от личния апартамент до параклиса, а двореца се организира така, че придворните да наблюдават неговото преминаване. Залата е място на светски превъплъщения и знаменателни събития — например през 1745 г. в нея се провежда т.нар. „Бала на тисовото дърво“, на който Луи XV се запознава с мадам дьо Помпадур.

Огледалната зала има и решаваща роля в европейската история: на 18 януари 1871 г. там пруският крал Вилхелм I е обявен за германски император от ръцете на Бисмарк, а на 28 юни 1919 г. в същото помещение френският министър-председател Клемансо подписва Версайския договор, с който на завършва Първата световна война. Тези събития превръщат залата в символ както на монархическата и имперска власт, така и на дипломатическите трансформации в Европа.

Реставрации и съвременно използване

През вековете Огледалната зала претърпява многобройни промени и реставрации. Големи консервационни кампании през XX и началото на XXI век целят да възстановят оригиналния блясък на стенописите, позлатата, бронзовите орнаменти и огледалата. В края на XX век и началото на XXI в. са извършени значителни почистващи и възстановителни работи, които възстановяват цветовата гама и детайлите на таванните композиции и позлатените елементи.

Днес залата продължава да се използва за официални държавни церемонии и приемащи събития, включително за държавни вечери и посрещане на глави на държави. Тя остава сред най-посещаваните и фотографирани помещения в двореца и представлява важен обект на културно наследство.

Културно влияние и символика

Огледалната зала във Версай се е превърнала в модел за дворцови зали в цяла Европа, където огледалата и богатата декорация започват да се използват като символ на богатство, власт и фина техника. Тя демонстрира как архитектурата и изкуството се използват за политическа комуникация — за усилване на образа на „Слънчевия крал“ и централизацията на властта около монарха.

Практическа информация за посетители

Огледалната зала е част от посещението на двореца и градините на Версай. Тъй като това е едно от най-популярните места, препоръчително е да се планира посещение извън пиковите часове или чрез предварителна резервация. За по-пълно разбиране на историята и значението на залата, посетителите могат да се възползват от екскурзоводски турове или аудио гидове, които обясняват както архитектурните особености, така и историческите събития, свързани с това пространство.

Завещание: Огледалната зала във Версай остава един от най-ярките символи на френската барокова художествена култура и на начина, по който архитектурата може да служи като инструмент на политическата власт и международната дипломация.

Огледална залаZoom
Огледална зала

Картини на таванаZoom
Картини на тавана

Галерия

·        

Канделабър

·        

Версайският договор, 1919 г.

·        

Полилей

·        

Windows

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Огледалната зала?


О: Огледалната зала е галерия в двореца Версай, Франция. Тя е построена върху някогашната тераса, проектирана от Льо Во. Мансар и Льо Брюн проектират и построяват залата между 1678 и 1684 г.

Въпрос: Какви декорации се намират в залата?


О: Залата е украсена с мрамор, капители "по френски образец", изобразяващи петел, Аполон и фльор де лис, стени и корнизи, украсени с позлатени бронзови трофеи от Койсевокс, Туби, Льо Грос, Клерион и Фламен, ниши, съдържащи изображения на Бакхус, Урания, скромната Венера в скромност, антики от колекциите на крал Луи XIV, таван, изобразяващ Войната с Холандия (1672-1678 г.), медальони и тромпети, изобразяващи Войната за деволюция (1667-1668 г.), административните реформи в първите години от управлението на Луи XIV, четири алабастрови маси от колекциите на дук д'Антин, вази и бюстове от кралски колекции, полилеи и свещници от 1770 г., реконструирани през 1980 г. по архивни документи за оригиналите.

Въпрос: Как се е използвала залата през историята?


О: През XVII в. тя е използвана от Луи XIV, когато се е разхождал от частния си апартамент до параклиса. По това време придворните се събирали, за да наблюдават преминаването на краля и членовете на кралското семейство. През 1745 г. в залата е организиран "Балът на тисовото дърво". На това събитие Луи XV се запознава с мадам дьо Помпадур. През XIX в. пруският крал Уилям I се обявява за германски император на 18 януари 1871 г. В Огледалната зала Бисмарк побеждава германските принцове лордове. Френският министър-председател Клемансо избира Зала Огледала за подписване на Версайския договор, с който се слага край на Първата световна война 28 юни 1919 г. Все още служи за държавни поводи като приеми на гостуващи държавни глави.

Въпрос: Кой е проектирал залата?


О: Мансар и Льо Брюн проектират и построяват залата между 1678 и 1684 г.

В: Какви събития са се провеждали в залата или в близост до нея?


О: През 1745 г. се е състояло събитие, наречено "Балът на тисовото дърво", на което Луи XV се е срещнал с мадам дьо Помпадур; пруският крал Уилям I е обявен за германски император на 18 януари 1871 г.; френският министър-председател Клемансо е подписал Версайския договор, с който е сложен край на Първата световна война на 28 юни 1919 г.; и до днес залата служи за държавни поводи като приеми за посещение на държавни глави.

Въпрос: Какви видове предмети могат да бъдат открити в нея или около нея?


A: Вътре можете да откриете мраморни декорации с капители "френски орден", изобразяващи петел Аполон фльор-де-лис стени корнизи, украсени с позлатени бронзови трофеи Coysevox Tubi Le Gros Clérion Flamen ниши, съдържащи изображения на Бакхус Урания Скромна Венера Скромна антикварна колекция Крал Луи XIV таван с изображение на Война Холандия (1672- 1678 г.) медальони trompe l'œil картини, изобразяващи Война Деволюция (1667-1668 г.) административни реформи първите години от управлението на Луи XIV четири алабастрови маси колекции херцог д'Антин вази бюстове Кралски колекции 1770 г. свещници канделабри реконструирани 1980 г. по оригинали документи архиви .

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3