Катедралата "Успение Богородично" в Хаен — испанска ренесансова катедрала

Катедралата "Успение Богородично" в Хаен — ренесансов шедьовър с история от 1249 г., впечатляваща фасада на Ролдан и архитектурни акценти от Андрес де Ванделвира.

Автор: Leandro Alegsa

02-11-2025 13:25

Катедралата "Успение Богородично" е испанска ренесансова катедрала, разположена на площад "Санта Мария" в Хаен, Испания. Намира се срещу кметството и Епископския дворец (двореца на архиепископа). Площад Санта Мария е един от историческите обекти в Хаен. Катедралата се издига на същия терен, който някога е бил зает от ранна джамия, което отразява многопластовата история на града от ислямския период през Реконкистата до християнската монументализация на мястото.

История

Строежът на катедралата започва през 1249 г., непосредствено след връщането на града под християнска власт. Първоначалната сграда е изградена върху руините на ранна испанска джамия, като през вековете конструкцията претърпява множество промени, увреждания и възстановявания, отразявайки различни архитектурни епохи и вкусове. През XV и XVI в. катедралата преминава през най-значителните архитектурни трансформации: през XVI в. Андрес де Ванделвира ръководи изграждането на голяма част от сегашната постройка и оформя нейния ренесансов облик, характерен със строги пропорции и продумана пространствена композиция. След дълъг процес на строеж и украсяване, катедралата е официално осветена през 1724 г.

Архитектура и интериор

По-представителният архитектурен елемент е неговата фасада, която е проектирана от Еуфрасио Лопес де Рохас и изваяна от Педро Ролдан. Фасадата е богато скулптурно оформена и към нея принадлежат декоративни елементи, характерни за по-късните барокови влияния, които контрастират със строгите ренесансови форми на вътрешността. В нея се намира, по предание, завесата на Вероника — свещен реликварий, който придава допълнителна религиозна и културна стойност на мястото.

Вътрешната композиция следва класически ренесансов план с латински кръст, централна корабна ос и странични капели. Андрес де Ванделвира въвежда пропорции и архитектурни решения, които се превръщат в еталон за ренесансовата архитектура в Андалусия. Интериорът съдържа богато дърворезбено хорално обзавеждане, олтарни композиции, сакристия с ценни литургични предмети и колекция от религиозно изкуство — картини, скулптури и сребърни реликварии.

През 1545 г. младият Франсиско Гереро е бил маестро де капиля (диригент и композитор на катедралния хор), което свидетелства за музикалната традиция и значението на катедралата като център на религиозната култура в града.

Значение и културна роля

Катедралата в Хаен е не само религиозен център, но и важен паметник на испанската архитектура, комбиниращ следи от готика, ренесанс и барок. Тя играе централна роля в религиозния живот на града — особено по време на Страстната седмица и големите празници — и е притегателен обект за изследователи и туристи. През 2007 г. катедралата е един от 100-те финалисти в конкурса "12-те съкровища на Испания", което подчертава нейното значение за националното културно наследство.

Посещение и съхранение

Днес катедралата е отворена за посетители: в нея се провеждат богослужения, музикални изпълнения и организирани обиколки, които запознават туристите с историята, архитектурата и ценните произведения на изкуството в нея. На място често се предлага музейна експозиция с религиозни реликви и археологични находки, свързани с историята на катедралата и града. Поради статута ѝ и възрастта на структурата, редовно се извършват консервационни и реставрационни дейности, насочени към опазване на сградата и художествените ѝ съкровища.

При посещение е добре да се има предвид, че достъпът може да бъде ограничен по време на религиозни служби или специални събития, а за някои части от катедралния комплекс може да се изисква билет или участие в организирана обиколка. Посетителите се насърчават да уважават сакралния характер на мястото и да спазват правилата за фотографиране и поведение вътре в църковното пространство.

Статуя на Андрес де Ванделвира

Площад Санта Мария в Хаен.

Интериор на катедралата в Хаен

Други книги

Álamo Berzosa, Guillermo (1968 г.). "Iglesia Catedral de Jaén, Historia e imagen". Jaén, Obispado de Jaén. OCLC 16931353. {{cite journal}}: Cite journal requires |journal= (help)

Galera Andreu, Pedro Antonio (1979). La fachada de la Catedral de Jaén y la consolidación de la "arquitectura efímera". Vol. 1. Estudios sobre la literatura y arte: dedicados al profesor Emilio Orozco Díaz. pp. 523-531. ISBN 84-338-0123-6. Retrieved 1 November 2010.

Beltrán Almazán, Cristóbal (1988 г.). "El Cabildo de la iglesia catedral de Jaén en el siglo XVI. Organización y funcionamiento". Boletín del Instituto de Estudios Giennenses (134): 31-58. ISSN 0561-3590. Retrieved 22 September 2011.

Jiménez Cavallé, Pedro (1993 г.). "147". La oposición al magisterio de la capilla de la Catedral de Jaén en 1711. Boletín del Instituto de Estudios Giennenses. pp. 235-253. Шаблон:Издание. Retrieved 29 October 2010.

Herrador, Rosario Anguita (декември 1994 г.). Universidad de Jaén y Real Sociedad Económica de Amigos del País (ed.). El Arte Eucarístico: ¿un controvertido tema en el Jaén ilustrado?. Actas I Congreso 'La Ilustración y Jaén'. pp. 119-128. Архивирано от оригинала на 25 декември 2018 г. Retrieved 25 October 2010. (...) sagrarios y manifestadores hechos ahora en mármol, jaspe y bronce, siguiendo las recomendaciones oficiales, o en madera policromada en verde, rojo o blanco, imitando los materiales anteriores. Se pueden citer aquí los manifestadores de mármol y bronce situados en los presbiterios de la parroquia del Sagrario o de la Catedral de Jaén, y sus correspondientes sagrarios.{{cite book}}: CS1 maint: date and year (link)

Quesada Galacho, Manuel; Anta Félez, José Luis (1996 г.). "Los exvotos en el Cristo de la Misericordia de la Catedral de Jaén". Boletín del Instituto de Estudios Giennenses (159): 161-177. ISSN 0561-3590. Retrieved 22 September 2011.

Navascués Palacio, Pedro; Sarthou Carreres, Carlos (1997 г.). Catedrales de España. Madrid: Espasa Calpe. ISBN 84-239-7645-9. OCLC 249825366.

Domínguez Cubero, José (1998 г.). "Gutierre Gierero, author del Cristo de las Misericordias de la Catedral de Jaén". Boletín del Instituto de Estudios Giennenses (168): 43-56. ISSN 0561-3590. Retrieved 23 September 2011. Gutierre Gierero realizó el Cristo de las Misericordias de la catedral de Jaén.

Lara López, Emilio Luis (1999 г.). "El friso gótico de la Catedral de Jaén: Una alegoría de la Resurrección". Boletín del Instituto de Estudios Giennenses. Boletín del Instituto de Estudios Giennenses. 2 (172): 949-977. Шаблон:Издание. Retrieved 25 October 2010.

Galera Andreu, Pedro Antonio (2000). "La Catedral de Jaén". Úbeda (Jaén), El Olivo. OCLC 47182405. {{cite journal}}: Cite journal requires |journal= (help)

Arco Moya, Juan del (2000). Inventario de las actas del cabildo de la catedral de Jaén en el archivo histórico diocesano. Boletín del Instituto de Estudios Giennenses. pp. 109-144. ISSN 0561-3590. Retrieved 22 September 2011.

Barrio Moya, José Luis (2001 г.). "Las donaciones del obispo Don Agustín Rubín de Ceballos a la Catedral de Jaén". Boletín del Instituto de Estudios Giennenses. Boletín del Instituto de Estudios Giennenses (179): 59-67. ISSN 0561-3590. Retrieved 1 November 2010. El obispo don Agustín Rubín de Ceballos gobernó la diócesis de Jaén desde 1780 hasta 1793. Durante aquel tiempo el generoso prelado contribuyó enormemente al embellecimiento de su sede metropolitana, costeando obras tan estimables como el retablo de San Eufrasio y el Tabernáculo del altar mayor. El hallazgo del testamento de don Agustín Rubín de Ceballos nos permite conocer que, asimismo, legó a la catedral de Jaén no sólo su biblioteca, sino también un valioso misal mozárabe toledano

Melgares Raya, José (2003 г.). "183". Archivo Capitular de la Catedral de Jaén. Boletín del Instituto de Estudios Giennenses. pp. 495-510. Шаблон:Издание. Retrieved 25 October 2010. Existe en el Archivo Histórico Diocesano de Jaén una Sección, de singular interés, por su antigüedad, (siglo XIII) y por la importancia de su valiosa documentación. A este Archivo Capitular, entre otros documentos, pertenecen las Bulas y demás Documentos Pontificios, desde 1368; las Cartas y Privilegios Reales, desde 1525; Constituciones Capitulares y Sinodales, desde 1478; Libros Corales y Misales, a partir del siglo xv; Expedientes de Limpieza de Sangre, desde 1557 y Archivo de Música, desde Palestrina (1515-1594). Con el presente estudio hemos querido ofrecer una descripción detallada pero sucinta de la rica documentación de este Archivo.

Capel Margarito, Manuel (2004 г.). "189". Un cuadro-documento de la Catedral de Jaén, pintado por Ambrosio de Valois y recuperado en Argentina. Boletín del Instituto de Estudios Giennenses. pp. 9-18. Template:Issue. Retrieved 25 October 2010.

Diario Jaén, ed. (2006). "Las joyas de la catedral". La catedral de Jaén. 1: 96. OCLC 433510473. La catedral de Jaén está considerada la muestra más armónica del Renacimiento andaluz, hasta el punto que constituyó una auténtica referencia para las catedrales construidas en América en years posteriores. El templo, declarado Monumento Histórico-Artístico por Decreto de 3 de junio de 1931, se concibió como santuario del Santo Rostro está dedicado a la Asunción de Nuestra Señora. A pesar de ser el resultado de un largo proceso constructivo de tres siglos que abarca diversas obras y estilos, la catedral presenta una insólita unidad estilística, habida cuenta de los variados arquitectos que participaron en su construcción, de los diferentes prelados que marcaron su rumbo y de los gustos atísticos que se sucedieron a lo largo del tiempo. {{cite journal}}: Cite journal requires |journal= (help)

Galera Andreu, Pedro Antonio (2006 г.). Las catedrales de Vandelvira. Úbeda (Jaén), El Olivo. ISBN 9788496307438. OCLC 309400836.

Higueras Maldonado, Juan (2006 г.). "La Catedral de Jaén: Finanzas para su construcción, durante el siglo XVII". Elucidario. Elucidario: Seminario bio-bibliográfico Manuel Caballero Venzalá (1): 113-134. ISSN 1885-9658. Retrieved 3 December 2010. datos referidos a la finanzas para construir la catedral giennense, durante el siglo XVII.

Higueras Maldonado, Juan (2006 г.). "El obispo Antonio Brizuela y Salamanca (1693-1708) y la construcción de la Catedral de Jaén". Boletín del Instituto de Estudios Giennenses. Boletín del Instituto de Estudios Giennenses (194): 181-188. ISSN 0561-3590. Retrieved 3 December 2010. ... actuación del prelado para ayudar económicamente a concluir la nueva catedral renacentista de Jaén. Él no fue siempre un prelado generoso colaborador.

Ulierte Vázquez, María Luz de (2007 г.). "3". Capillas y retablos en la catedral de Jaén. Elucidario: Seminario bio-bibliográfico Manuel Caballero Venzalá. pp. 189-208. Template:Issue. Retrieved 29 October 2010.

Lara López, Emilio Luis (2009 г.). El friso gótico de la catedral de Jaén: una demonización de los judíos a través de la iconografía. Elucidario: Seminario bio-bibliográfico Manuel Caballero Venzalá. pp. 21-43. ISSN 1885-9658. Retrieved 4 February 2012.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява катедралата "Успение Богородично"?

О: Катедралата "Успение Богородично" е испанска ренесансова катедрала, разположена на площад "Санта Мареа" в Хаен, Испания.

В: Къде се намира катедралата "Успение Богородично"?

О: Катедралата "Успение Богородично" се намира на площад Санта Мареа в Хаен, Испания. Тя се намира срещу кметството и Епископския дворец (двореца на архиепископа).

В: Кога е започнало строителството на катедралата?

О: Строителството на катедралата започва през 1249 г.

В: Какво е построено върху руините на ранна испанска джамия?

О: Катедралата "Успение Богородично" е построена върху руините на ранна испанска джамия.

В: Кой е проектирал фасадата ѝ?

О: Фасадата ѝ е проектирана от Еуфрасио Лَпес де Рохас, а скулптурата е дело на Педро Ролдан.

В: Какво се помещава в нея? О: В катедралата "Успение Богородично" се намира завесата на Вероника.

В: Кой е бил maestro de capilla в тази катедрала през 1545 г.? О: През 1545 г. Франсиско Гереро е бил maestro de capilla в тази катедрала.

обискирам