Траурният гълъб (Zenaida macroura) — описание, разпространение и поведение

Траурните гълъби имат голям ареал от близо 11 милиона квадратни километра. Тези птици живеят в Големите Антилски острови, по-голямата част от Мексико, континенталните Съединени щати и Южна Канада. През лятото птиците са предимно в канадските прерии, а през зимата - в южната част на Централна Америка. Видът е скитник в Северна Канада, Аляска и Южна Америка. Наблюдаван е поне седем пъти в Палеарктическата екозона, като има данни от Британските острови (пет), Азорските острови (един) и Исландия (един). През 1963 г. траурният гълъб е пренесен на Хавайските острови и през 1998 г. все още има малка популация в Северна Кона, Хавайските острови.

Траурните гълъби живеят в много различни местообитания, като ферми, прерии, ливади и гори. Той не живее в блата или гъсти гори. Живеят и на места, където живеят хора, например в градове или села.

Траурният гълъб е среден по големина, строен гълъб. Средното му тегло е от 110 до 170 грама (4 до 6 унции). Има малка глава и дълга опашка. Траурните гълъби са с крака за кацане, с три пръста, обърнати напред, и един, обърнат назад. Краката са къси и с червеникав цвят. Клюнът е малък и тъмен, обикновено смес от кафяво и черно.

Перата му обикновено са светлосивокафяви, а отдолу са по-светли и розови. Крилата могат да имат черни петна, а външните пера на опашката са бели. Очите са тъмни, със светла кожа около тях. Възрастният мъжки има ярки лилаво-розови петна отстрани на шията, със светлорозово оцветяване до гърдите. По-младите птици изглеждат по-люспести и тъмни.

Всичките пет подвида на траурния гълъб си приличат и не могат да бъдат различени лесно. Западният подвид има по-дълги крила, по-дълъг клюн, по-къси пръсти и е по-светъл на цвят. Панамският траурен гълъб има по-къси крила и крака, по-дълъг клюн и е по-сив на цвят. Подвидът от остров Кларион има по-големи крака, по-голям клюн и е по-тъмнокафяв.

This species' call is a cooOOoo-wooo-woo-woooo, which is used by males when attracting a mate. Другите звуци включват повикване за гнездо (cooOOoooo) от двойките мъжки, за да привлекат партньорките си към гнездата, поздравително повикване (меко ork) от мъжките, когато се присъединят отново към партньорките си, и тревожно повикване (кратко roo-oooo) от мъжкия или женската, когато са в опасност. По време на полет крилата издават трептящ свистящ звук, който е тих и трудно чуваем, но е по-силен при излитане и кацане.

Мъжкият започва ухажването с шумно летене, а след това с грациозно кръгово плъзгане с разперени криле и наведена глава. След като кацне, мъжкият се насочва към женската с издути гърди, поклащане на главата и силни викове. След като двойката се чифтоса, те често прекарват времето си в галене на перата си. Траурният гълъб не напуска лесно своята партньорка. Понякога двойките могат да останат заедно през цялата зима. Въпреки това самотните гълъби ще си намерят нови партньори, ако е необходимо.

След чифтосването мъжкият показва на женската всички възможни места за гнездене и я оставя да избере едно от тях и да построи гнездото. Мъжкият лети наоколо, събира материал и го носи на жената. Мъжкият застава на гърба на женската, за да ѝ даде материала, който тя вгражда в гнездото. Гнездото се прави от клонки, иглички или трева. Понякога траурните гълъби заемат мястото на неизползваните гнезда на други траурни гълъби, птици или бозайници, например катерици.

Най-често гнездата са на дървета, но могат да бъдат и в храсти, лиани, по сгради и висящи саксии за цветя. Когато няма подходящо място за гнездене горе, траурните гълъби гнездят на земята. Гнездото почти винаги е достатъчно голямо, за да побере точно две яйца. Понякога обаче една женска снася яйцата си в гнездото на друга двойка, което води до три или четири яйца в гнездото. Яйцата са малки и бели.

Инкубират и двата пола: мъжкият от сутрин до следобед, а женската през останалата част от деня и през нощта. Траурните гълъби рядко напускат гнездото си сами. Инкубацията трае две седмици.

И двамата родители хранят пиленцата с мляко през първите 3-4 дни от живота им. След това те постепенно започват да се хранят със семена. Перата и мускулите на крилата започват да се развиват за полет след около 11-15 дни. Това се случва преди катериците да са напълно пораснали, но след като усвоят храната на възрастните. Те остават наблизо, за да бъдат хранени от баща си до две седмици след излитането.

Траурните гълъби се размножават бързо. В по-топлите райони тези птици могат да отгледат до шест малки за един сезон. Това бързо размножаване е важно, защото траурните птици често умират. Всяка година смъртността може да достигне 58 % годишно за възрастните и 69 % за малките.

Хранене

Скръбните гълъби се хранят предимно със семена. Семената са поне 99% от храната им. Рядко се хранят с охлюви или насекоми. Обикновено траурните гълъби ядат достатъчно, за да напълнят стомаха си, и след това отлитат, за да храносмилат, докато си почиват. Често поглъщат чакъл или пясък, за да улеснят храносмилането си. На хранилките за птици траурните гълъби се привличат от царевица, просо и слънчогледови семена. Траурните гълъби не ровят и не драскат за семена, а ядат само това, което виждат. Понякога те кацат на растения и се хранят от тях.

Траурните гълъби предпочитат най-вече кедровите ядки, сусама и пшеницата. Когато не могат да намерят любимите си храни, траурните гълъби ядат семената на други растения, включително елда и ръж.

Хищници и паразити

Траурните гълъби могат лесно да бъдат засегнати от няколко различни паразита и болести, включително тении, нематоди, акари и въшки. Особено тежко е състоянието на Trichomonas gallinae - паразит, който живее в устата. Макар че понякога птицата не показва никакви болестни ефекти, паразитът често причинява жълтеникаво образувание в устата и гърлото. Това може да доведе до гладна смърт на птицата.

Най-големите хищници на този вид са грабливите птици, като соколи и ястреби. В други случаи, по време на гнездене, яйцата им се изяждат от скорци, гракове, домашни котки или плъхове. Краставите птици рядко преминават паразити в гнездата на траурните гълъби. Траурните гълъби отхвърлят малко под една трета от яйцата на калугерите в такива гнезда, а калугерите не могат да се хранят с вегетарианската храна на траурния гълъб.

Подобно на другите гълъби, траурният гълъб пие, без да вдига или накланя главата си. Те често се събират на местата за пиене около зори и здрач.

Траурните гълъби се мият на слънце или на дъжд. Тези птици могат да се къпят и в плитки басейни или вани за птици. Понякога те могат да се къпят и в пръстта.

Тези птици са силни летци и могат да летят със скорост до 88 км/ч (55 мили в час).

Когато не се размножават, траурните гълъби нощуват в гъсти широколистни дървета или в иглолистни дървета. По време на сън главата лежи между раменете, близо до тялото, и не е прибрана под раменните пера, както при повечето видове. Понякога нощуването се забавя през по-студените дни през зимата в Канада.

Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) траурният гълъб е от категория "най-малко загрижен". Видът не е изложен на непосредствен риск. Популацията му е около 475 млн. екземпляра и живее на голяма територия. Въпреки това около 40-70 милиона птици се отстрелват като дивеч всяка година.

Траурният гълъб е в тясно родство с ушатия гълъб (Zenaida auriculata) и гълъба Сокоро (Zenaida graysoni). Понякога тези три птици се поставят в отделен род Zenaidura. Някога се е смятало, че гълъбът Сокоро е един и същ вид с траурния гълъб. Въпреки това разликите в поведението, викането и външния вид ги отделят като два различни вида.

Съществуват пет подвида на траурния гълъб:

• Източен Z. m. carolinensis (Linnaeus, 1766)
• Clarion Island Z. m. clarionensis (C.H.Townsend, 1890)
• Западноиндийски Z. m. macroura (Linnaeus, 1758)
• Западен Z. m. marginella (Woodhouse, 1852)
• Панама Z. m. turturilla (Wetmore, 1956)

Западноиндийският подвид живее на територията на Големите Антили. Живее и в района на Флорида Кийс. Източният подвид живее главно в източната част на Северна Америка, както и на Бермудските и Бахамските острови. Западният подвид живее в западната част на Северна Америка и части от Мексико. Панамският подвид се среща в Централна Америка. Подвидът на остров Кларион живее близо до тихоокеанското крайбрежие на Мексико.

Понякога траурният гълъб се нарича американски траурен гълъб, тъй като може да бъде объркан с далечно родствения африкански траурен гълъб (Streptopelia decipiens). В миналото е бил известен и като каролински гълъб или каролински гълъб. Научното име на вида е дадено през 1838 г. от френския зоолог Шарл Л. Бонапарт в чест на съпругата му, принцеса Зенаида. "Траурната" част от името му идва от неговия зов.

Най-близък роднина

Смята се, че траурният гълъб е в най-близко родство с изчезналия пътнически гълъб (Ectopistes migratorius).

Източният траурен гълъб (Z. m. carolinensis) е официалният символ на мира в Уисконсин. Птицата е и държавната птица на мира в Мичиган.

Траурният гълъб се появява като каролински гълъб на табела 286 от "Птиците на Америка" на Одюбон.

В американската литература често се говори за траурни гълъби. Те се срещат в някои американски и канадски поетични творби, например в произведенията на Робърт Блай, Джаред Картър, Лорин Нидекър и Чарлз Райт.