Шишарка (стробилус): какво е, строеж, видове и значение
Научете всичко за шишарката (strobilus): строеж, видове, ролята й в размножаването на иглолистните, семена, приложения и защо някои шишарки се отварят само след огън.
Шишарката (или боровата шишарка) е орган на растенията от отдел Pinophyta (иглолистни), който съдържа репродуктивните структури. Това е частта от дървото, която му позволява да се размножава. Официалното му наименование в ботаниката е strobilus, множествено число strobili.
Женски и мъжки шишарки — строеж и функция
Познатият дървесен конус обикновено е женският конус, който произвежда семена. Женската шишарка се състои от централна ос, към която са прикрепени отделни пластини — люспи (овулиферни люспи), на които се развиват по едно или повече яйцеклетки (овули). След опрашване и оплождане овулите се развиват в семена. При различните видове развитието на семената може да отнеме от едно до няколко години.
Мъжката шишарка (наричана още микростробилус или поленова шишарка) е структурно сходна при повечето иглолистни и се различава главно по разположението и формата на люспите. От централната ос се простират микроспорофили (модифицирани листа). Под всеки микроспорофил се намират една или няколко микроспорангии (торбички с прашец), които отделят прашецни зърна — микроспори. Опрашването при иглолистните обикновено се осъществява чрез вятъра (анемофилия).
Механизми за разпространение и адаптации
Повечето зрели шишарки са затворени, когато са влажни, и се отварят при сухо време — това е механизъм, подпомагащ разпространението на семената в по-благоприятни условия. Движението на люспите се дължи на хигроскопични свойства на тъканите (поглъщане и изпускане на влага), което променя формата им. При някои видове (серотинни шишарки) е необходим огън или много висока температура, за да се отворят шишарките и да освободят семената — адаптация, характерна за гори, подложени на периодични пожари.
Разпространението на семената може да става чрез вятър (семената често имат крилца, напр. при бор), чрез животни (грабливи птици и гризачи събират и разпространяват семена) или чрез механично отделяне. Някои родове (напр. пълзящи иглолистни като тис) имат вместо типична шишарка плодоподобни структури (арили), които привличат животни.
Видово разнообразие и бележки за морфологията
Шишарките варират значително по форма, размер и разположение при различните семейства и родове иглолистни. Например:
- При бор (Pinus) шишарките обикновено са добре оформени, с твърди люспи и семена с крилца.
- При смърч (Picea) шишарките са закачени и се отделят цели от дървото при узряване.
- При ела (Abies) шишарките са изправени върху клоните и при узряване те често се разглобяват, оставяйки централната ос на дървото.
Значение и човешка употреба
Шишарките и техните семена имат множество приложения:
- Декоративна употреба — шишарките се използват при художествено и празнично декориране.
- Хранителна стойност — някои семена, например семената на определени видове бор (борови ядки), се използват в кулинарията и печивата като ядки и семена с високо съдържание на мазнини и протеини.
- Индустриални продукти — смоли, терпени и други извлеци от иглолистни дървета се използват в производството на лакове, лепила и медикаменти.
- Екологично значение — иглолистните и техните шишарки осигуряват храна и убежище за разнообразни животни, участват в цикъла на хранителните вещества и в задържането на почвата.
Допълнителни факти
Редица интересни особености на шишарките:
- Резиновите и смолисти вещества в шишарките защитават развиващите се семена от вредители и микроби.
- При някои видове шишарките достигат зрялост и освобождават семената бързо, докато при други процесът може да е разтегнат във времето.
- Проучвания върху структурната механика на люспите показват сложни хигроскопични механизми, които позволяват повторяемо и надеждно отваряне и затваряне в зависимост от влажността.
Шишарките са ключов елемент от жизнения цикъл на иглолистните дървета и играят важна роля както в природните екосистеми, така и в човешката икономика и култура.

Възрастна женска шишарка на Pinus coulteri

Млади шишарки на син смърч
Мъжки конус от ливански кедър

Женска елхова шишарка

"Плодовете" на хвойната, които се използват за ароматизиране на джина, всъщност са модифицирани шишарки.

Ягодоподобна шишарка от тис. Шишарките на тиса са най-модифицираните от всички
Въпроси и отговори
В: Какво представлява конусът?
О: Конфекционната шишарка е орган на растенията от отдел Pinophyta (иглолистни), който съдържа репродуктивни структури.
В: Какво е официалното наименование на конусовидния конус в ботаниката?
О: Официалното му наименование в ботаниката е strobilus, множествено число strobili.
В: Какво представлява женската шишарка на дървото?
О: Женската шишарка е частта от дървото, която произвежда семена.
В: Какви са мъжките шишарки на дърветата?
О: Мъжките шишарки са частите на дървото, които произвеждат прашец.
В: Какво представляват микроспорофилите на шишарката?
О: Микроспорофилите са видоизменени листа, които излизат от централната ос на мъжката шишарка.
В: Какви са някои приложения на шишарките на иглолистните дървета и техните семена?
О: Те често се използват за украса, а някои семена се използват в готови храни и печене.
В: Какво се случва с повечето зрели шишарки, когато са мокри и сухи?
О: Повечето зрели шишарки са затворени, когато са мокри, и отворени, когато са сухи.
обискирам