Съндърланд — история и развитие на пристанищния град в Тайн и Уеър

Ранна история

През 674 г. Бенедикт Бископ построява манастира Уермут (Св. Петър). Земята му е предоставена от краля на Нортумбрия Екгрит. Манастирът на Бископ е първият каменен манастир, построен в Нортумбрия. Бископ довежда стъклари от Франция. Това е началото на производството на стъкло във Великобритания.

През 686 г. общността е завладяна от Сеолфрид, а манастирът Уърмут и другият му обект в Джароу стават много важни места за обучение в англосаксонска Англия. Библиотеката имала около 300 книги; всички те били написани на ръка и изрисувани.

Кодексът Amiatinus е написан и изписан в манастира и вероятно е дело на Беда, който е роден в Уърмут през 673 г. През 731 г. Беда написва Historia ecclesiastica gentis Anglorum (Църковна история на английския народ). Затова често го наричат "бащата на английската история". В края на VIII в. викингите започват да нападат крайбрежието и към средата на IX в. манастирът е изоставен.

През 930 г. английският крал Ателстан подарява земята на южния бряг на реката на епископа на Дърам. Затова районът и до днес се нарича Бишъпвъруут.

Към 1100 г. енорията Бишъпуормът включва малко рибарско селище в устието на реката (днешен Ийст Енд), известно като "Соендер-ленд" или "Асундер-ленд", което става Съндърланд. Това селище получава харта през 1179 г. от Хю Падси, тогава епископ на Дърам.

Към 1346 г. в Уърмаут се строят кораби. Търговецът Томас Менвил започва да строи кораби, за да може да транспортира нещата, които иска да продаде.

През 1589 г. в Съндърланд започва производството на сол. Големи казани, наречени "панни", с морска вода се поставят на въглища. Когато водата изври, от нея остава сол. Това е известно като солодобив. Днес пътят, водещ до мястото, където са се намирали тиганите, все още се нарича Pann's Bank. Той се намира на брега на реката близо до центъра на града. Тъй като за отоплението на солниците са били необходими повече въглища, в района започва добив на въглища. В солниците се използвали само въглища с лошо качество; най-добрите въглища се продавали и изнасяли извън града. Ето защо пристанището започва да се разраства. Така Съндърланд за първи път се конкурира със съседния Нюкасъл, който търгува с въглища.

17 и 18 век

Преди Гражданската война в Англия през 1642 г. крал Чарлз I заявява, че Нюкасъл може да бъде единственият град в Източна Англия, който може да изпраща въглища с кораб. Това оказва голямо влияние върху Съндърланд, който продава все повече и повече въглища. Това породило недоволство към Нюкасъл и към идеята да има крал. Когато започва гражданската война, предимно протестантският Съндърланд застава на страната на парламента срещу предимно католическия Нюкасъл. Това било добре за бизнеса на Съндърланд, защото Парламентът блокирал река Тайн. Това спряло търговията с въглища в Нюкасъл и позволило на търговията с въглища в Съндърланд да се разрасне. Когато армията от Шотландия дошла да се бие срещу краля, базата ѝ била разположена в Съндърланд.

Река Уеър не е много дълбока, така че въглищата трябва да се товарят на големи лодки, наречени килове, и да се превозват надолу по реката до корабите за въглища, наречени колони.

През 1719 г. Съндърланд и Бишъпуормут са твърде големи за единствената енорийска църква, която се намира в Бишъпуормут. Създадена е нова енория Съндърланд и е построена енорийската църква "Света Троица" в Съндърланд. Трите първоначални селища на Уеърмаут (Бишъпуормаут, Монкуеърмаут и Съндърланд) започват да се обединяват. Причината за това е успехът на пристанището Съндърланд, както и добивът на сол и корабостроенето по бреговете на река Уеър. По това време Съндърланд е известен и като "Съндърланд край морето".

19 век

Холера

Местното самоуправление е разделено между трите църкви (Света Троица, Съндърланд, Свети Михаил, Бишъпуърмаут, и Свети Петър, Монкуеърмаут). Когато през 1831 г. избухва холерата, "избраните ризничари", както се наричали църковните съветници, не знаели какво да правят по отношение на епидемията. Много от тях се страхували да кажат, че е започнала болест, защото това можело да попречи на бизнеса им да печели пари. Те отпечатали съобщения, в които се казвало, че в града няма болест, и че лекарите, които казвали, че има болест, не знаели за какво говорят.

По онова време Съндърланд е голямо търговско пристанище. Той е първият британски град, засегнат от епидемията от индийска холера. Първата жертва, Уилям Спроат, умира на 23 октомври 1831 г. Съндърланд е поставен под карантина, така че хората не могат да напускат града. Пристанището е блокирано, за да не могат корабите да разпространят болестта в други пристанища. Но през декември същата година холерата е в Гейтсхед и се разпространява в цялата страна, като убива около 32 000 души.

Джак Кроуфорд е един от първите, които умират от епидемията. Има две статуи в чест на Джак - едната в парка Моубрей до Гражданския център, а другата - до църквата "Света Троица".

Съндърланд получава първия си член на парламента след Закона за реформите от 1832 г., а общината Съндърланд е създадена през 1836 г., въпреки че нетърпеливите граждани избират Андрю Уайт за кмет през декември 1835 г.

Мостове

Реката в Съндърланд е в тясна долина, а градът е израснал на плато високо над реката. Това означава, че никога не е имало проблем с пресичането на реката, без да се спират кораби с високи мачти. Депутатът Роуланд Бърдън настоява за моста Уърмут, който е построен през 1796 г. Това е вторият железен мост, построен някога. По-стар е само самият прочут Железен мост, но мостът Уърмут е бил над два пъти по-дълъг и само три четвърти от теглото на Железния мост. Мостът Уърмаут е бил най-големият мост с един пролет в света. По-нагоре по реката през 1910 г. е построен друг мост - Мостът на кралица Александра, който свързва районите Палион и Саутуик. Мостът е проектиран да се движат и влакове, но железопътната отсечка така и не е завършена.

Катастрофа в зала "Виктория

Зала "Виктория" е голяма концертна зала на улица "Тауърд Роуд" с изглед към парка "Моубрей". На 16 юни 1883 г. умират 183 деца. По време на вариететно шоу децата се втурнали надолу по стълбите за лакомства. В долната част на стълбището вратата се отваряла само навътре и била залостена, така че само по едно дете можело да премине. Децата се бутали надолу по стълбите към вратата. Тези отпред бяха хванати в капан и бяха смазани от тежестта на тълпата зад тях.

Катастрофата в зала "Виктория" все още е най-тежката по рода си във Великобритания. Паметната статуя, която представлява плачеща майка, държаща мъртво дете, вече е върната в парка Моубрей с предпазен навес. Вестникарските репортажи за трагедията са толкова шокиращи, че е създадено разследване. Според тази комисия обществените сгради трябва да имат аварийни изходи, отварящи се навън. Това доведе до изобретяването на аварийни врати с "бутащи се пръти". Този закон е в сила и до днес. Залата "Виктория" се използва до 1941 г., когато е разрушена от германска бомба.

От 20-ти век до наши дни

Със западането на традиционните отрасли на тяхно място се появяват електрониката, химическата промишленост и производството на хартия. Някои от тези нови производства са във Вашингтон, който разполага с повече пространство, за да позволи изграждането на специални фабрики. Заводът за автомобили "Нисан" и близкият Музей на самолетите в Североизточна Европа се намират на мястото на старото летище на Съндърланд.

От 1990 г. насам промишлеността по бреговете на река Уеар се е променила значително. На мястото на корабостроителниците са построени жилища, търговски паркове и бизнес центрове. Там се намира и Националният център по стъкло, в непосредствена близост до новия "Кампус Сейнт Питър" на Университета на Съндърланд. На южния бряг на реката старата пивоварна "Во" е разчистена, за да могат да се построят нови къщи, магазини и офиси в близост до центъра на града.

По време на Втората световна война Съндърланд е един от най-тежко бомбардираните райони в Англия. В резултат на това голяма част от центъра на града е възстановена в скучен бетонен стил. Но някои прекрасни стари сгради са останали. Сред тях са църквата "Света Троица", построена през 1719 г. за независим Съндърланд, църквата "Свети Майкълс", построена като енорийска църква "Бишъпуърмаут", а сега известна като "Съндърланд Минстър", и църквата "Свети Петър", "Монкуеърмаут", част от която датира от 674 г. и е била първоначалният манастир. Андрю в Рокер, така наречената "катедрала на движението за изкуства и занаяти", съдържа произведения на Уилям Морис, Ърнест Гимсън и Ерик Гил.

Гражданска история

През 1835 г. Съндърланд става общински район на графство Дърам. Със Закона за местното самоуправление от 1888 г. той получава допълнителен статут на графски район, който е независим от контрола на графския съвет. През 1974 г., съгласно Закона за местното самоуправление от 1972 г., графската община е премахната, а територията ѝ е обединена с тази на други области, за да се образува столичната община Съндърланд в Тайн и Уеър. Виж Град Съндърланд.

Девиз

Съндърланд има девиз Nil Desperandum Auspice Deo. Това означава "Никога не се отчайвай, уповавай се на Бога".

По-голямата част от града е разположена на ниска хълмиста верига, разположена успоредно на брега. Средната му надморска височина е около 80 метра. Съндърланд е разделен от река Уеър, която преминава през средата на града в дълбока долина, част от която е известна като дефилето Хилтън. Единствените два пътни моста, които свързват северната и южната половина на града, са мостът "Кралица Александра" при Палион и мостът "Уърмут" на север от центъра на града. Трети мост пренася главния път А19 над река Уър на запад от града.

Повечето от предградията на Съндърланд са разположени на запад от центъра на града, като 70% от населението живее от южната страна на реката, а 30% - от северната. Градът се простира до морския бряг в Хендън и Райхоуп (на юг) и Сийбърн (на север).

Районът е част от англиканската епархия Дърам. След завръщането на католическите епископи през 1850 г. тя е в римокатолическата епархия Хексъм и Нюкасъл.

Азбучно именуване на улиците в предградията

В някои предградия на Съндърланд повечето улици започват с една и съща буква:

• А: Фарингдън
• B: Town End Farm
• C: Замъкът Hylton
• D: Seaburn (някои части)
• E: Carley Hill
• F: Ford Estate
• G: Grindon
• H: Hylton Lane
• K: Спускане
• M: Moorside
• P: Pennywell и Plains Farm
• R: Червена къща
• S: Springwell
• T: Thorney Close
• W: Witherwack

Климат

В Съндърланд има прохладна зима и топло лято. Тъй като се намира на крайбрежието, Съндърланд е малко по-топъл през зимата от средното за страната, но малко по-хладен през лятото. Средното количество валежи е под средното за Обединеното кралство, което се дължи на местоположението на източното крайбрежие.

Както в повечето градове по източното крайбрежие на Обединеното кралство, в Съндърланд понякога се появява морска мъгла, наричана на места Fret. Това се случва най-често през летните месеци (април-септември). Тези мъгли могат да бъдат много гъсти, често са много локални и могат да се появяват и изчезват за броени минути.

Демографски данни

Съндърланд е най-големият град по население и площ между Лийдс и Единбург.

Град Съндърланд е 22-рият по големина район в Англия и най-големият в Североизточна Европа. Освен Съндърланд обаче той включва и редица околни градове и села, като Уошингтън, Хоутън-ле-Спринг и Хеттън-ле-Хоул.

Етническа принадлежност

98,1 % от населението са бели, 1 % - азиатци, а 0,4 % - смесени раси.

През 2001 г. етнически най-смесеният район в града е (вече премахнатият) Торнхолм - на юг от центъра на града Торнхолм включва предградията Ашбрук и Идън Вейл. Тук 89,4 % от населението е бяло, 7,8 % - азиатско, а 1,3 % - смесено.

Най-малко етнически разнообразни са кварталите в северната част на града. Районът на Кастълтаун е съставен от 99,3% бели, 0,4% азиатци и 0,2% смесени раси.

Религия

Според статистическите данни от преброяването 81,5% от жителите на Съндърланд се определят като християни, 9,6% нямат религия, 0,7% са мюсюлмани, а 7,6% не са пожелали да посочат религията си.

В Съндърланд живеят само 114 души с еврейско вероизповедание. Преди 1750 г. в Съндърланд не е имало еврейска общност, но след това в града се заселват редица еврейски бизнесмени от цяла Великобритания и Европа. През 1790 г. в града работи равин от Холандия. От средата на 20 век еврейската общност намалява. Много съндърландски евреи напускат и отиват в по-големи еврейски общности във Великобритания или в Израел. През юли 1983 г. е закрито еврейското начално училище "Менора". Синагогата на Ryhope Road (открита през 1928 г.) е затворена в края на март 2006 г.

Литература и изкуство

Люис Карол често посещава района. В Уитбърн той написва по-голямата част от "Джабъруки", както и "Моржът и дърводелецът". Смята се, че някои части на района са вдъхновение за неговите истории за "Алиса в страната на чудесата", като замъка Хилтън и парка Бекхаус. В библиотеката на Уитбърн има статуя на Карол. Люис Карол е посещавал и настоятелството на църквата "Света Троица" в Саутуик, преди Саутуик да стане част от Съндърланд. Връзката на Карол със Съндърланд и историята на района е документирана в графичния роман на Брайън Талбот от 2007 г. "Алиса в Съндърланд".

Напоследък се прочу роденият в Съндърланд Тери Диъри, автор на поредицата книги "Ужасни истории", и много други, като например писателката на трилъри Шийла Куигли, го последваха.

Манчестърският художник Л. С. Лоури също е чест посетител, който отсяда в хотел "Сийбърн" в Съндърланд. Много от картините му с морски пейзажи и корабостроене се основават на сцени от Уеърсайд.

В Северната галерия за съвременно изкуство на улица Фосет и в Музея на Съндърланд и Зимните градини има изложби и инсталации както на нови, така и на утвърдени художници. Музеят на Съндърланд има голяма колекция на ЛС Лоури. В Националния център за стъкло на Liberty Way също са изложени редица стъклени скулптури.

Музика

В Съндърланд са създадени редица музиканти с международна слава, сред които най-вече Дейв Стюарт от Eurythmics. Албумът "Kenickie", в който вокалист е Лорън Лавърн, също достига до топ 10 и получава широко одобрение от критиката в средата и края на 90-те години. През последните години ъндърграунд сцената и музикалният проект Съндърланд помагат на групи като The Futureheads и Field Music да получат национално признание. През 2004 г. музикалното списание NME поставя Съндърланд на осмо място в списъка на "най-яките" музикални места в Обединеното кралство.

Сред другите известни музиканти от Макам са пънк рокерите The Toy Dolls, които през декември 1984 г. пробиват в челната петица на класациите с песента "Nellie the Elephant"; вокалистката на танцовата формация Olive Рут Ан Бойл, която сега работи с Enigma; A Tribe of Toffs достигат до номер 21 с култовия си хит "John Kettley is a weatherman" през декември 1988 г.; Алекс Капранос от групата Franz Ferdinand също е израснал в Съндърланд и Саут Шийлдс.

На 7 и 8 май 2005 г. Съндърланд е домакин на концерта "Големият уикенд" на BBC Radio 1 - най-големият безплатен музикален фестивал в Обединеното кралство. Събитието се проведе в Херрингтън Кънтри Парк, в сянката на монумента Пеншоу, и беше посетено от 30 000 посетители.

Съндърланд не разполага с голям музикален център като MetroRadio Arena или Carling Academy в Нюкасъл. Театърът Empire Theatre понякога е домакин на музикални изпълнители и през последните години привлече в града Deacon Blue и Journey South. През април 2007 г. там свири McFly. В миналото той е посрещал и големи групи като The Beatles и The Kinks.

Independent, нощен клуб/музикално заведение в центъра на града, задоволява любителите на ъндърграунд музиката, като преди това е бил домакин на Keane, Franz Ferdinand, Kasabian, Kaiser Chiefs, Maxïmo Park и Snow Patrol, когато те са били почти неизвестни. Неотдавна Doves и Тим Бърджис изнесоха диджейски сетове в клубните вечери, а през лятото на 2007 г. клубът беше домакин на концерти на утвърдени групи като The Zutons и The Maccabees. В Manor Quay, студентския съюз в кампуса на университета в Съндърланд, през последните три години са гостували също Arctic Monkeys, Maxïmo Park, 911, The Levellers и Girls Aloud.

Клинт Бун понякога е диджей в индийското заведение Ku Club, а през 2006 г. Bluetones изнасят концерт там.

"CoSMOS", Оркестровото общество на хилядолетието на град Съндърланд, е създадено през 2000 г., за да отбележи хилядолетието.

Театър

Откритият през 1907 г. театър "Съндърланд Емпайър" е най-големият театър в Североизточна Европа. Открива се отново през декември 2004 г. след голямо преустройство, което увеличава сцената. Сега в него могат да се играят спектакли от Уест Енд като "Мис Сайгон", "Звезден експрес" и "Моята прекрасна лейди". Империята е единственият театър между Лийдс и Глазгоу, който е достатъчно голям, за да поставя такива представления.

Всяка година Кралският балет на Бирмингам прави сезон в "Съндърланд Емпайър", който се смята за североизточния дом на трупата.

Театър "Роялти" е домът на (аматьорската) театрална група "Роялти", която също така поставя редица нискобюджетни постановки през годината. Известният филмов продуцент Дейвид Парфит е принадлежал към тази трупа, преди да придобие световна слава.

Събития

Всяка година през последния уикенд на юли градът е домакин на Международното авиошоу в Съндърланд. То се провежда по протежение на морския бряг в Рокер и Сийбърн и се посещава от над 1,2 милиона души годишно. Това е най-голямото безплатно авиошоу в Европа.

В Съндърланд се провежда и безплатният Международен фестивал на хвърчилата, музиката и танците, който привлича майстори на хвърчила от цял свят на игрищата Northumbria Playing Fields, Вашингтон.

Всяка година градът е домакин на голям мемориал в Деня на възпоменанието, който се смята за най-големия в Обединеното кралство извън Лондон.

HMS Ocean, кораб за десантиране на хеликоптери, е приетият кораб на Кралските военноморски сили на Съндърланд. Екипажът на HMS Ocean редовно посещава града.

По Коледа в центъра на Съндърланд се провежда немски пазар, на който се продават дървени изделия, произведени в Германия, и немска храна. Освен това в парка Моубрей се организира голяма ледена пързалка, която е част от по-широкия регионален Североизточен зимен фестивал.

Забележителности

Сред традиционните забележителности за посетителите на Съндърланд са монументът Пеншоу, фарът Соутър (първият електрически фар в света), замъкът Хилтън от 15-и век, паркът за диви птици във Вашингтон и плажовете Рокер и Сийбърн.

Националният център по стъкло е открит през 1998 г. и отразява забележителната история на Съндърланд в областта на стъкларството. Центърът така и не успява да постигне очаквания успех.

Музеят на Съндърланд и зимните градини на Бороу Роуд е първият публично финансиран музей в страната извън Лондон. Той е открит от Улисес С. Грант малко след като престава да бъде президент на САЩ. Музеят разполага с голяма колекция от местно произведената керамика Sunderland Lustreware. В новия център за изкуства на Градската библиотека, на улица Фосет, се помещава и Северната галерия за съвременно изкуство.

Град Съндърланд неколкократно е получавал похвали за ангажимента си да опазва природната си среда. Съндърланд е носител на награди от групата "Великобритания в разцвет" през 1993, 1997 и 2000 г.

Вижте: Списък на фирмите в Съндърланд

Съндърланд е един от най-нуждаещите се градове в Северна Англия. 11 от 25-те квартала са включени в списъка на 2000-те най-нуждаещи се квартали в Англия. Най-нуждаещите се райони са Саутуик на север от реката и Торни Клоуз на юг - и двата с хронични нива на безработица, въпреки че градът се представя по-добре от Североизточния регион като цяло.

Традиционна индустрия

Някога наричан "Най-големият корабостроителен град в света", на Уеър се строят кораби поне от 1346 г. насам. Пристанището на Съндърланд е разширено през 50-те години на XIX в., когато за комисарите на река Уеър е построен докът Хъдсън. Робърт Стивънсън помага на инженерите. Конкуренцията от чужбина предизвиква спад в търсенето на кораби, построени в Съндърланд, към края на ХХ век. Последната корабостроителница в Съндърланд е затворена през 1988 г.

Съндърланд, част от въглищното поле на Дърам, има вековно наследство в областта на въгледобива. През 1923 г., когато е пикът, само в графство Дърам са заети 170 000 миньори, тъй като в региона идват работници от цяла Великобритания, включително от Шотландия и Ирландия. С намаляването на търсенето на въглища след Втората световна война мините започват да се затварят в целия регион, което води до масова безработица. Последната въглищна мина е затворена през 1994 г. Мястото на последната въглищна мина, Wearmouth Colliery, сега е стадионът на Светлината, а пред стадиона стои паметник на миньорската лампа на Стивънсън в чест на наследството на мястото.

В Съндърланд се произвежда стъкло от около 1500 години. Конкуренцията в чужбина обаче е наложила затварянето на всички фабрики за производство на стъкло в Съндърланд. Corning Glass Works е една от последните. Тя работи в Съндърланд в продължение на 120 години до 31 март 2007 г.

Пивоварната Vaux е създадена в центъра на града през 80-те години на XIX в. и в продължение на 110 години е основен работодател. Пивоварната е окончателно затворена през юли 1999 г. Vaux в Съндърланд и Wards Brewing Company в Шефийлд са били част от Vaux Group, но когато двете пивоварни са затворени, групата започва да се концентрира върху хотелите си, които са част от The Swallow Group. През есента на 2000 г. и тази група е придобита от Whitbread PLC.

Подмладяване

Икономиката на Съндърланд започва да се подобрява след 80-те години на миналия век.

В града се премести гигантският завод на Nissan и се появиха нови сектори на услугите. Международният бизнес парк Доксфорд в югозападната част на града привлича множество национални и международни компании.

Бившите корабостроителници покрай река Уеър също са преобразени. На мястото на старата индустрия са построени нови сгради, включително:

• Кампус "Сейнт Питър" на университета в Съндърланд;
• North Haven, жилищни сгради и яхтено пристанище в стария док North Dock в Рокер;
• Националния център за стъкло, до църквата "Свети Петър";
• на стадиона на Светлината - домът на Sunderland A.F.C. с капацитет 49 000 души;
• Hylton Riverside Retail Park, голям търговски център в Касълтаун.
• Echo 24 луксозни апартамента в близост до центъра на града.

Мащабните следвоенни жилищни комплекси на корпорация Съндърланд, като Фарингдън, Пениуел, Гриндън, Хилтън Ред Хаус, Хилтън Касъл, Торни Клоуз и Таун Енд Фарм, както и по-ранни комплекси, са преминали в собственост на Gentoo (някога наричана Sunderland Housing Group), частна компания и "регистриран социален наемодател". След прехвърлянето през 2000 г. качеството на социалните жилища в града се е подобрило значително.

Централният бизнес район на Съндърланд също е реконструиран и подобрен. През 2000 г. търговският център The Bridges е разширен, за да привлече национални вериги магазини. През ноември 2004 г., след няколко години без кино, в новия Ривър Куотър, развлекателен комплекс в източната част на градския център, е открит мултиплекс Cineworld. В средата на 2006 г. киното е поето от компанията Empire Multiplex Cinema Company. Предишното кино ABC, намиращо се на ъгъла на Парк Лейн и Холмсайд, е изоставено в продължение на няколко години, докато в края на 2005 г. не отваря отново врати като The Point с три бара и нощен клуб Union.

Пристигането на Рой Кийн като нов мениджър на АФК Съндърланд през август 2006 г. оказа огромно влияние върху някога ограничената туристическа индустрия на Съндърланд. Кийн се оказва голям стимул за града по отношение на привличането на туристи в Съндърланд, като Службата по туризъм съобщава за драстично нарастване на броя на футболните фенове, които идват в града и "споменават името му" още през октомври 2006 г., само шест седмици след назначаването на Кийн за мениджър. Освен това авиокомпанията Ryanair регистрира 10 % увеличение на броя на пътниците, пътуващи до летището в Нюкасъл в петък преди домакински мач на Съндърланд, което е с около 600 повече, отколкото в други петъци. Службата по туризъм смята, че привързаността на Кийн към града води до верижен ефект върху местните ресторанти, барове и атракции, тъй като повече туристи "си правят уикенд", след като гледат футбол.

Rail

През ноември 1965 г. гарата в Съндърланд е преустроена за футболните отбори и официалните лица от страните, които играят на "Рокър Парк", когато Англия е домакин на Световното първенство по футбол през 1966 г. Тя се обслужва от Северната железница между Нюкасъл и Мидълзбро и от Grand Central до Йорк и Лондон.

Metro

През 2002 г. системата на метрото Tyne and Wear е разширена до Съндърланд. Местното метро свършва в Саут Хилтън, след като спира на железопътната гара на Съндърланд и на автогарата Парк Лейн. Влаковете на метрото са доста чести и пътуват между международното летище Нюкасъл и Нюкасъл на Тайн на север и Саут Хилтън в южния край на линията. Разширението на метрото обаче не се възприема като голям успех, като честотата на превозите е намалена поради липса на търсене.

Автобус

На 2 май 1999 г. тогавашният актьор от "Бруксайд" Майкъл Старк открива транспортен възел на "Парк Лейн" на стойност няколко милиона паунда. Със 750 000 пътници годишно тя е най-натоварената автогара във Великобритания след гара Виктория в Централен Лондон и е спечелила няколко награди за дизайн. През 2002 г. в рамките на разширението до Саут Хилтън е построена нова метростанция под автобусната зала, за да се осигури директен обмен.

Цикъл

През и около Съндърланд минават редица велосипедни маршрути. Националната велосипедна мрежа Национален маршрут 1 минава от Райхоуп на юг, през центъра на града и след това покрай брега към Саут Шийлдс. Най-популярният британски велосипеден маршрут на дълги разстояния - "C2C" Sea to Sea Cycle Route - традиционно започва (или завършва), когато велосипедистът потопи колелото си в морето на плажа Рокер. Маршрутът "W2W" "Wear-to-Walney" и маршрутът "Two-Rivers" (Tyne and Wear) също завършват в Съндърланд.

Разработчикът на електрическата крушка Джоузеф Суон, лелята на мъката Денис Робъртсън, рокаджиите "The Futureheads" и Алекс Капранос от "Franz Ferdinand", депутатът Крис Мълин, борец за гражданска свобода, радиодиджейката и певица Лорън Лавърн, футболният мениджър Боб Пейсли, актьорът Джеймс Болам, филмовият продуцент Дейвид Парфит, вокалистката на "Olive" Рут-Ан Бойл, писателят Луис Карол, художникът ЛС Лоури, журналистката Кейт Ади и почитаемият Беда са само част от многото известни хора, родени в Съндърланд или свързани с него. За по-подробен списък вижте Списък на известните жители на Съндърланд.

• Град Съндърланд