Jabberwocky

Произход и публикация

Концепцията за безсмисления стих не е оригинална за Карол. Нонсенсът съществува в творчеството на Шекспир и е добре познат в приказките на Братя Грим, някои от които се наричат лъжливи приказки или lügenmärchen. Джон Тениел неохотно се съгласява да илюстрира книгата през 1871 г. и неговите илюстрации все още са определящите образи на поемата.

Илюстрацията на ябълката може би отразява викторианската мания по естествена история и бързо развиващите се науки палеонтология и геология. Трудовете на Дарвин и макетите на динозаври на изложението в Кристалния дворец помагат за подхранването на интереса. Може би не е толкова изненадващо, че Тениел е дал на Джабервук "кожестите крила на птеродактил и дългия груб врат и опашка на зауропод".

Алиса се качва в света на огледалото. Илюстрация от Джон Тениел, 1871 г.

Стихотворението

Jabberwocky

Блестящо беше, а плъзгащите се зъби се въртяха
и въртяха във вълната;
всички мимикрираха, а боровете бяха,
И моме ратс аутграбе.

"Пази се от Ябърук, сине мой!
Челюсти, които хапят, нокти, които хващат!
Пази се от птицата Джубжуб и избягвай
безразборния Бандерснач!"

Взе в ръка меча си: отдавна
търсеше врага от Манксоме - така
си почина край дървото Тумтум
и постоя известно време в размисъл.

И докато той стоеше в угрижена мисъл,
Ябърукът с пламтящи очи
се носеше през тилджийската гора
и бучеше, докато идваше!

Едно, две! Едно, две! и през, и
презВорпалното острие премина в сникър-снак!
Остави го мъртъв и с главата му
се върна с галоп обратно.

"А убил ли си Ябълката?
Ела в обятията ми, моето момче!
O frabjous day! Калооо! Калай!"
Той се захласна в радостта си.

"Блестящо беше, а плъзгащите се зъби се въртяха
и криволичеха във вълната;
всички мимикрираха, а
боровете се
измъчваха.

Много от думите в стихотворението са игриви думи, измислени от самия Карол, без специално значение. Когато Алиса приключва с четенето на стихотворението, тя споделя впечатленията си:

Изглежда много хубаво - каза тя, когато го завърши, - но е доста трудно да се разбере! (Виждате, че тя не обичаше да признава дори пред себе си, че изобщо не може да го разбере.) "Някак си ми се струва, че ми пълни главата с идеи, само че не знам точно какви са те! Обаче някой е убил нещо: това е ясно, във всеки случай

В "През огледалото" героят на Хъмпти Дъмпти ѝ обяснява безсмислените думи от първата строфа на стихотворението. Личният коментар на Карол към няколко от думите обаче се различава от този на Хъмпти. Анализ на стихотворението и на коментара на Карол е направен в книгата The Annotated Alice на Мартин Гарднър.