Денят на възпоменанието (в Австралия, Канада и Обединеното кралство) е ден, в който си спомняме за хората, които са се сражавали и са загинали във войни. Той се отбелязва на 11 ноември. На този ден през 1918 г. се слага край на Първата световна война с примирието с Германия, което влезе в сила в 11-тия час на 11-ия ден от 11-ия месец.

Денят на възпоменанието е обявен през 1919 г. от крал Джордж V на Обединеното кралство. На същия ден и в други страни се отбелязва денят на войната и войниците. В Съединените щати има Ден на ветерана, а във Франция, Белгия, Нова Зеландия и други страни - Ден на примирието.

Причината 11 ноември да се превърне в ден за възпоменание е в символиката на часа и датата: примирието, прекратило боевете на Западния фронт през 1918 г., влезе в сила в "единадесетия час на единадесетия ден на единадесетия месец". Оттогава тази дата остава знак за спомен и благодарност към загиналите военнослужещи и за размисъл върху цената на войната.

Някои от най-разпространените символи и обичаи, свързани с Деня на възпоменанието, включват:

  • Маковете (the red poppy) — символ, вдъхновен от стихотворението "In Flanders Fields" на канадския лекар Джон Макреа (John McCrae). Червеният мак е приет като символ на възпоменание и често се носи на ревера или поставя пред мемориали.
  • Минута мълчание — в много страни в 11:00 часа се спазва минутно мълчание в памет на загиналите. Тази практика е един от най-разпознаваемите и уважителни начини за отдаване на почит.
  • Венци и полагане на цветя — на военни мемориали, у мемориални стени и ценофагии (cenotaph) се полагат венци и цветя от държавни ръководители, организации и граждани.
  • Църковни и граждански възпоменателни служби — богослужения, молби и специални церемонии в памет на жертвите и ветераните.
  • Публични паради и церемонии — демонстрации на уважение към ветераните и техните семейства, често с участието на военни части, ветерани и обществени организации.

В различните държави Денят на възпоменанието може да има различен статут: в някои провинции и области той е официален празник и неработен ден, в други — не. Въпреки административните разлики, общият елемент е отдаването на почит и признателност към службата и саможертвата на военнослужещите.

С времето дните за възпоменание включиха и по-широко осмисляне — не само на загиналите във военни действия, но и на всички цивилни жертви на конфликти, както и на усилията за мир и помирение. Понякога се провеждат и образователни инициативи, изложби и разговори за историята на войните, последиците за обществата и ролята на ветераните.

Как да се държим уважително на Деня на възпоменанието:

  • Когато чуете сигнал за минутата мълчание, спрете, свалете шапка (ако е уместно) и застанете прави за кратката почит.
  • Носете символи на почит (например мак), но уважавайте и чувствата на други хора, които могат да предпочетат различни форми на възпоменание.
  • Посетете локален мемориал или церемония, ако е възможно — това е начин да изразите подкрепа към ветераните и техните семейства.

Денят на възпоменанието остава време за спомени, благодарност и размисъл за цената на мира. Той припомня обществения дълг да помним миналото и да работим за по-справедлив и мирен свят.