Сатурналиите — древноримски празник в чест на Сатурн (17–23 декември)
Сатурналиите — древноримски празник в чест на Сатурн (17–23 декември): карнавална атмосфера, публични банкети, подаръци, хазарт и обръщане на роли. История и обичаи.
Сатурналиите са древноримски празник. Той е бил в чест на бог Сатурн. Провеждал се е на 17 декември по Юлианския календар. По-късно продължил по-дълго - до 23 декември. Празникът се е отбелязвал с жертвоприношение в храма на Сатурн на Римския форум и публичен банкет. Раздавали се частни подаръци, постоянно се празнувало и имало карнавална атмосфера. Хазартът бил разрешен, а господарите обслужвали своите роби. Често срещан обичай е избирането на "цар на Сатурналиите". Поетът Катул го нарича "най-хубавият от дните".
Произход и значение
Сатурналиите са свързани със земеделския аспект на бога Сатурн — покровител на сеитбата, плодородието и, в по-широк смисъл, на старото златно време. Фестивалът, паднал близо до зимното слънцестоене, вероятно отбелязвал края на активния селскостопански сезон и началото на период на почивка и веселие. Някои римски традиции придават на празника и социално‑ритуален смисъл — временно отменяне на строгите порядки и нормите на ежедневието.
Календар и продължителност
Първоначално Сатурналиите били на една единствена дата — 17 декември по Юлианския календар. В по-късния Рим празникът бил удължаван и често се празнувал в периода 17–23 декември. Удължаването става по време на императорската епоха и отразява както религиозни, така и социални фактори — желанието за повече публични тържества и разширяване на държавно спонсорирани игри и пиршества.
Обичаи и празнични практики
- Централно място заемало жертвоприношението в храма на Сатурн на Римския форум, последвано от публични пиршества.
- В домовете се организирали частни банкети, разменяли се подаръци — често малки фигурки, свещи или сладкиши (в римски източници се споменават т.нар. sigillaria), и се палели лампи и свещи.
- Установявала се карнавална атмосфера: позволявало се играене на хазарт и други забави, облекчавали се формалните социални ограничения.
- Един от най-известните обичаи е т.нар. обрат на ролите — господарите служели на своите роби, робите можели да говорят и шегуват без страх от наказание и да носят свободническите шапки (pileus), символ на свобода.
- Често се избирал т.нар. "цар на Сатурналиите" (на латински saturnalicius princeps) — човек, който за времето на празненството получавал привилегии и право да заповядва шеги и смешни предизвикателства.
- Празнувало се с поезия, пение, театрални изпълнения и четения — известни римски поети и оратори споменават и участват в тези събирания.
Социални и културни аспекти
Сатурналиите били период на обществено отпускане: съдебните заседания и много административни дейности често се спирали, а хората от различен обществен ранг се смесвали на публични места и по празненствата. Фестивалът позволявал свободна изява на емоции и критика, която в друг период можела да бъде потисната.
Влияние върху по-късни празници
Някои обичаи от Сатурналиите — като раздаването на подаръци, светлините и празничната трапеза — са посочвани от изследователите като едни от елементите, които може да са оказали влияние върху обредността около християнските зимни празници. Тази връзка обаче е предмет на исторически дебати и не всички учени приемат директна причинно‑следствена връзка.
В римската култура Сатурналиите остават един от най-популярните и обичани празници — период на радост и временно нарушение на обичайните порядки, който е оставил ярка следа в литературни и исторически свидетелства. Както отбелязва поетът Катул, това е един от "най-хубавите дни" в годината.
обискирам