Минута мълчание — какво е, история, значение и обичаи
Научете всичко за минутата мълчание — произход, символика, истории и обичаи. Значение, ритуали и международни примери за почит и спомен.
Има и видеоигра "Момент на мълчание", както и стихотворение "Момент на мълчание".
Моментът на мълчание е кратък период, в който хората умишлено запазват тишина, за да изразят уважение, скръб или съпричастност към починали или пострадали при трагични събития. С минута мълчание се почита паметта на жертви от катастрофи, терористични актове, природни бедствия, военни конфликти и др. В много държави официални церемонии включват именно такъв момент на прекъсване на ежедневните дейности и шум.
Произход и история
Практиката да се отбелязва тишина в памет на загиналите има дълги предшественици в различни култури, но модерната традиция на едноминутно или двуминутно мълчание в много страни често се свързва с края на Първата световна война. На 11 ноември в много страни с двуминутно мълчание се почита паметта на загиналите в световните войни. Традицията е започната през 1919 г. точно една година след края на Първата световна война, когато по инициатива на различни личности и официални укази (включително прокламация от крал Джордж V) общности в Обединеното кралство и други страни спират за кратко, за да отдадат почит.
Имената, свързвани с предложението за официално мълчание, включват журналисти и активисти от периода след войната; в различните държави формата и продължителността са се развивали. В рамките на държавните церемонии често се включва и национален ритуал като биещи камбани, свирене на "Последен пост" или падане на знамена.
Кога и как се отбелязва
Моментът на мълчание може да бъде организиран при:
- национални дни за възпоменание и годишнини (например Деня на примирието);
- след големи трагедии — терористични актове, катастрофи, природни бедствия;
- на погребения, мемориални служби и откривания на паметници;
- по време на обществени, спортни или културни събития като знак на съпричастност.
Продължителността не е фиксирана: моменти на мълчание често продължават една минута, но може да бъде избрано и друго време (две минути при някои официални церемонии, по-кратко при спонтанни събирания и т.н.).
Етикет и ритуали
По време на минутата на мълчание обичайните поведения включват:
- свеждане на глави или поклащане в знак на уважение;
- сваляне на шапки;
- избягване на говор и движение; мобилните телефони да бъдат заглушени;
- лидерът на церемонията или водещият обявява началото и края на мълчанието; понякога мълчанието е придружено от символични действия — биене на камбани, пускане на гълъби или балони, или изпълнение на музикален сигнал като "Последен пост".
Съвременни практики и дискусии
Днес моментът на мълчание се използва широко като универсален знак на почит, но не липсват и дебати. Възникват въпроси за:
- формалността и задължителността — дали участието трябва да е доброволно;
- политизацията — кога и как да се използва, за да не бъде използван в политически контекст;
- културните и религиозни предпочитания — в някои общности се предпочитат молитви, минути на размисъл или други ритуали вместо тишина;
- заместващи форми — някои церемонии включват запалване на свещ, отдаване на почести, аплодисменти или други символични действия като алтернатива.
В кои случаи е по-подходящо друго действие
Понякога обществеността избира да не запазва тишина, а да демонстрира подкрепа по друг начин — например с аплодисменти в знак на признателност към засегнати лица или спасители, с дарителски кампании или доброволчески акции. Изборът зависи от културния контекст, желанието на близките и характера на събитието.
В обобщение, моментът на мълчание е прост, но мощен жест — начин да се изрази обща почит, солидарност и съпричастност. Той позволява на хора от различен произход да споделят кратък, тих миг за уважение и спомен.
Минута мълчание в Каринтия, Република Австрия, в традиционни народни носии от Гайтал
Произход
Първият регистриран случай на официално мълчание, посветено на мъртвец, е в Португалия на 13 февруари 1912 г. Португалският Сенат посвещава 10 минути мълчание на Жозе Мария да Силва Параньос Жуниор, барон от Рио Бранко, Бразилия, и министър на външните работи на бразилското правителство, починал три дни по-рано, на 10 февруари. Тази минута мълчание е вписана в протоколите на Сената от този ден. През същата година голяма част от Съединените щати запазват тържествено мълчание в чест на загиналите на "Мейн" и "Титаник".
Моментите на мълчание и отделянето на църквата от държавата
В Съединените щати някои хора казват, че допускането на молитва като част от минута мълчание означава, че минутите мълчание могат да затруднят спазването на принципа на разделение на църквата от държавата (идеята, че религията и правителството не трябва да си влияят взаимно).
Моментите на мълчание не трябва да са време за молитви. Те могат да се използват за други мисли, които не са религиозни. Много хора, които искат време за молитви в държавните училища и на правителствени срещи, използват моменти на мълчание, за да могат някои хора да се молят, а други да не се молят. Тъй като те представляват правителството и тъй като Конституцията на Съединените щати гласи, че правителството не може да принуждава хората да правят религиозни неща, тези хора не могат да казват на другите хора да се молят.
Когато в държавните училища има минута мълчание, учениците будисти могат да медитират (да се отпуснат и да мислят спокойно), учениците с други религии като християнство, ислям и юдаизъм могат да се молят, а учениците атеисти могат да мислят за предстоящия ден.
Колин Пауъл, известен правителствен ръководител, харесва моментите на мълчание в училищата. Той е казал, че е добра идея да се запази минута мълчание в началото на всеки учебен ден. Той също така е казал, че учениците могат да използват това време за молитва, медитация, размисъл или учене.
Много хора вярват, че молитвата не е позволена в държавните училища в САЩ, но това не е вярно. През 1962 г. Върховният съд постановява, че учениците могат да се молят в училище, но учителите и другите ръководители на училищата не могат да водят молитвите. Учениците могат да създават клубове, в които да се молят, и могат да се молят сами, но не могат да водят молитви на училищни събития. Причината, поради която молитвата не е разрешена по това време, е Първата поправка. Първата поправка гласи, че правителството не може да принуждава хората да правят религиозни неща, а държавните училища са част от правителството.
През 1976 г. щатът Вирджиния разрешава на училищата да пазят минута мълчание в началото на учебния ден. Този момент продължава една минута. През 1985 г. Върховният съд заявява, че законът за "минута мълчание" в Алабама не работи с Конституцията на Съединените щати и не може да бъде използван. През 2005 г. щатът Индиана приема закон, според който всички държавни училища трябва да предоставят на учениците време за произнасяне на клетвата за вярност и минута мълчание всеки ден.
През април 2000 г. Вирджиния промени закона си, според който всички държавни училища във Вирджиния трябва да имат минута мълчание (преди тази промяна училищата можеха да изберат да нямат минута мълчание). През октомври 2000 г. съдия на име Клод М. Хилтън заявява, че законът за "минутата мълчание" е разрешен от Конституцията на Съединените щати. Съдия Хилтън заяви, че законът има светска (а не религиозна) цел, че законът не прави религията по-важна или по-малко важна и че законът не кара правителството и религията да бъдат твърде близо едни до други. Съдия Хилтън също така каза: "Учениците могат да мислят както желаят" и че това мислене може да бъде религиозно или нерелигиозно. Той каза, че единственото нещо, което учениците трябва да правят заради закона, е да седят и да мълчат.
През март 2008 г. Илинойс последва Вирджиния и въведе задължителна 30-секундна минута мълчание, която обаче беше отменена през август.
Американският съюз за граждански свободи смята, че тези закони, според които в държавните училища трябва да има моменти на мълчание, са лоша идея. Те смятат, че те са лоша идея, защото законите са създадени, за да дадат на учениците време да се молят, а това прави религията по-важна от нерелигиозната.
Щати в САЩ, в които се пази минута мълчание
- Флорида (към 4/22/21)
Въпроси и отговори
В: Какво представлява моментът на мълчание?
О: Моментът на мълчание е кратък период от време, в който хората не вдигат шум и показват уважение към починалите.
В: Колко време обикновено трае минутата мълчание?
О: Обикновено моментите на мълчание продължават една минута, но в зависимост от събитието може да се избере и друго време.
В: Кога започва традицията да се спазва двуминутно мълчание?
О: Традицията започва през 1919 г., точно една година след края на Първата световна война. Тя става официална част от годишната служба в Деня на възпоменанието или Деня на примирието.
В: Кои са някои символични събития, които могат да се случат преди или след минутата мълчание?
О: Примери за това са биенето на камбани, пускането на гълъби или балони или свиренето на "Last Post" на тръба.
В: Има ли видеоигра, свързана с моментите на мълчание?
О: Да, има и видеоигра, наречена "Момент на мълчание".
В: Какви действия се предприемат по време на минута мълчание?
О: По време на момента на мълчание хората често свеждат глави, свалят шапките си и остават мълчаливи и неподвижни, докато той приключи.
обискирам