Сигматропната реакция в органичната химия е перициклична реакция. При сигматропната реакция не се използва катализатор и в нея участва една молекула (некатализиран вътрешномолекулен процес). Тя променя една σ-връзка в друга σ-връзка. Наименованието сигматропична е резултат от съчетанието на отдавна установеното наименование "сигма" за единични връзки въглерод-въглерод и гръцката дума tropos, означаваща завой. Това е реакция на пренареждане, което означава, че връзките в молекулата се преместват между атомите, без да се напускат атоми или да се добавят нови атоми към молекулата. При сигматропна реакция заместител се премества от една част на система с π-връзки в друга част при вътрешномолекулна реакция с едновременно пренареждане на π-системата. Истинските сигматропни реакции обикновено не се нуждаят от катализатор. Някои сигматропични реакции се катализират от Люисова киселина. Сигматропните реакции често имат катализатори от преходни метали, които образуват междинни продукти в аналогични реакции. Най-известните сигматропични пренареждания са [3,3] пренареждането на Копе, пренареждането на Клайзен, пренареждането на Карол и индоловият синтез на Фишер.

Как се означават и класифицират

Сигматропните пренареждания се обозначават с нотацията [i,j], където i и j показват броя атоми в отделните части на π-конюгираната система, между които се прехвърля σ-връзката. Типични примери са [1,5]-водородни премествания, [3,3]-пренареждания (напр. Копе и Клайзен) и други. В зависимост от това дали преместването се извършва от едната страна на π‑системата (suprafacial) или от противоположните страни (antarafacial), се различават различни стереохимични резултати и условия за позволяване на реакцията.

Механизъм и стереохимия

  • Повечето сигматропни реакции протичат като концен трични перицкилични процеси — в един ход, без отделни стабилни междинни продукти.
  • Стереохимичният изход зависи силно от това дали преместването е suprafacial (запазване на ориентацията на прехвърляния заместител спрямо π-системата) или antarafacial (прехвърляне от противоположна повърхност). Това определя запазване или промяна на конфигурацията на центровете в молекулата.
  • Обсъждането и прогнозирането на позволеността на дадено пренареждане често използва правилата на Вудуърд–Хофман, които свързват симетрията на молекулните орбитали с термичната или фотохимичната позволеност на процеса.

Катализи и алтернативни механизми

Въпреки че класическите сигматропни реакции могат да протичат без катализатор, често в практичен синтез се използват:

  • Люисови киселини — могат да активират π-системата и да намалят енергийната бариера на пренареждането.
  • Преходни метали — чрез образуване на органометални междинни продукти реакцията може да протече по стъпков механизъм, който понякога позволява различна селективност или условия.
  • Ионични или радикални пътища — при определени субстрати или условия перицкиличното поведение може да бъде заместено от стъпков механизъм със стабилни междинни видове.

Типични примери и приложение в синтеза

  • Копе пренареждане — класическо [3,3]-пренареждане при 1,5-диени (Cope rearrangement), често използвано за изместване на двойни връзки и пренареждане на рамки в органичен синтез.
  • Клайзен пренареждане — [3,3]-пренареждане на алилни етери или аналози, използвано за формиране на C–C връзки и синтез на функционализирани въглеродни скелети.
  • Карол (Carroll) пренареждане — термално пренареждане, свързано с декарбоксилиране при определени allyl естери; намира приложение при образуване на аллил-кетони и при съставянето на по-сложни строежи.
  • Фишер индолов синтез — по време на механизма се наблюдават пренареждания, които имат сигматропичен характер; синтезът е ключов за подготовката на индолови структури в естествените продукти и фармакологичните молекули.

Практически бележки

  • Изборът на температура, разтворител и евентуален катализатор оказва силно влияние върху скоростта и селективността на сигматропните реакции.
  • Кинетични изследвания, изотопно маркиране и квантовомеханични сметки често се използват за разграничаване дали дадена трансформация е същински концен тричен перицкиличен процес или протича по стъпков механизъм.
  • Сигматропните пренареждания са важен инструмент в построяването и модифицирането на въглеродни скелети при синтезата на природни продукти, фармацевтични агенти и други сложни органични молекули.

В обобщение, сигматропните реакции са централен клас перицкилични пренареждания в органичната химия — те променят свързаността в молекулата по концен тричен начин, със специфични стереохимични следствия и широки приложения в синтетичната химия.