Естери (COOR) — дефиниция, строеж, свойства и приложения

Естерът е карбонил, в който към въглеродния атом на карбонилната група е свързана етерна (алкокси) група — общата формула на функционалната група се записва като COOR. Най-простият пример е етилацетат (CH3COOCH2CH3). Естери могат да се получат чрез реакция на карбоксилна киселина с алкохол в присъствието на киселина (Фишеровата естерификация), но съществуват и други практични методи за синтез.

Строеж и наименование

Естерите са производни на карбоксилните киселини, при които водородният атом на OH е заменен с органична група R'. Общата структурна формула е R–C(=O)–O–R'. По IUPAC именуване първо се посочва алкиловата (OX–) част като префикс (като „метил“, „етил“ и т.н.), после идва името на киселинната част като „–оат“ (например етилацетат = етилов етер на оцетна киселина).

Получаване

• Фишерова естерификация — реакция на карбоксилна киселина с алкохол в присъствие на киселинен катализатор (концентрирани H2SO4 или каталитични количества киселини), често в условия на отстраняване на вода за изместване на равновесието.
• От карбоксилни халогениди и ангидриди — реакция на алкохоли с ацил халогениди или ангидриди дава естери по-лесно и при по-меките условия.
• Трансестерификация — обмяна на алкокси групата между два естера или между естер и алкохол; важна промишлено при производството на биодизел (етилови/метилови естери на мастни киселини).
• Синтетични маршрути чрез амиди/Weinreb амиди/органометални реагенти — за прицелна модификация (например получаване на кетони от предварително активирани производни).

Физични свойства и разпространение

Естерите са обикновено летливи течности с характерна миризма — много от малките алкилови естери имат приятни фруктови ароматни нотки и се използват като аромати и парфюми. Те са полярни, но не могат да образуват силни водородни връзки като карбоксилните киселини, затова имат по-ниски точки на кипене при сравнение с аналозите карбоксилни киселини със сходна маса. Разтворими са в органични разтворители; по-малките естери са частично разтворими във вода.

Естери се срещат широко в природата — в мазнините и маслата (триацилглицероли са естери на глицерол и мастни киселини), в летливите ароматни съединения на плодове, в медицински и промишлени продукти. Полиестерите се образуват чрез поликондензация на диолове и диацилхлориди или диациди и са основна група пластмаси (например PET).

Химични свойства и реакции

• Нуклеофилно ацилно заместване — по-типично за естерите отколкото класическото нуклеофилно добавяне към карбонил: нуклеофил атакува карбонилния въглерод, следва отпадане на алкооксидния компонент. Примери: хидролиза (обратно към киселина и алкохол), амидо- и алкохидролиза.
• Хидролиза и сапонификация — киселинна или основна хидролиза дава карбоксилна киселина и алкохол; основната хидролиза (сапонификация) е обратима само чрез киселинна работup и е важна при производството на сапуни и при разлагането на мазнините.
• Редукция — естерите се редуцират до кетон или алкохол, в зависимост от реагентите и условията: силни редуктори като LiAlH4 дават първични алкохоли; селективни редуктори (напр. DIBAL-H при контролирани температури) могат да спрат на нивото на алдехид; за получаване на кетони често се използват металорганични реакции (напр. реакция с органокупреви реагенти или чрез предшестващо превръщане в активирана производна).
• Трансестерификация — лесна смяна на алкохиловата част под киселинен или основен катализ; широко използвана за модификация на естери и производство на биодизел.
• Добавяне на нуклеофили — директното нуклеофилно добавяне към карбонилна група е по-трудно, отколкото при алдехиди и кетони, поради стабилизация чрез резонанс; вместо това протича последващо отпадане на алкооксид.

Приложения

• Аромати и парфюми — много естери имат приятни плодови нотки и се използват в хранително-вкусовата и парфюмерийната промишленост.
• Разтворители — естери като етилацетат и метил етил кетон (не е естер, но пример) се използват за фармацевтични и индустриални процеси.
• Пластмаси и влакна — синтетични полиестери (напр. PET) намират приложение в опаковки, текстил и инженерни материали.
• Биодизел — метиловите/етиловите естери на мастни киселини се получават чрез трансестерификация на триацилглицероли и служат като заместител на дизеловото гориво.
• Фармацевтика и междинни продукти — естери често служат като защита на карбоксилни групи или като междинни звена в синтеза на лекарства.

Идентификация и аналитика

Съществуват много методи за установяване на естерна група в молекула. Инфрачервената спектроскопия дава характерна силна лента на карбонилната вълна, обикновено около 1730–1750 cm−1 за наситени естери (конюгацията или напрежението в циклични естери може да измести тази честота). Подобни характеристики дава и въглеродната ЯМР спектроскопия. В 13C NMR сигналът на карбонилния въглерод обикновено е в диапазона ~165–185 ppm; в 1H NMR алкиловите и алкоокси протони дават характерни химични приплъзвания и сплитинг.

Безопасност и опазване

Много нискомолекулни естери са лесно запалими и могат да бъдат дразнещи за очите и дихателните пътища при високи концентрации. Някои ароматни естери при продължително излагане могат да причинят системни ефекти; за промишлена употреба е важно да се спазват правила за вентилация, предпазни средства и управление на отпадъците. При хидролиза естерите образуват киселина и алкохол — при опасни киселини/алкохоли трябва да се вземат допълнителни мерки.

Като обобщение: естерите (COOR) са широкопроучена и полезна функционална група с характерен строеж, богата химия (естерификация, трансестерификация, хидролиза, редукция и др.) и множество приложения в хранително-вкусовата, парфюмерийната, енергийната и пластмасовата индустрии.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява молекулата на естер?

В: Как се получават естери?

В: Къде могат да се намерят естери?

В: Каква е обичайната употреба на естерите?

В: Какво представляват полиестерите?

В: На какви реакции могат да се подложат естерите?

Въпрос: Как може да се определи дали дадена молекула има естерна група?

Търсене по буква