Мопс

Описание

Мопсовете често се харесват заради къдравите си опашки, компактното тяло, дълбоките гърди и силните мускули. Има два различни вида уши на мопса - "розови" и "бутонни". "Розовите" уши са по-малки от ушите "копче" и са сгънати нагоре, вместо отстрани на главата. Повечето хора предпочитат мопс в стил "копче". Мопсовете имат силни, прави крака и отпуснати назад рамене. Краката им не са големи като на заек, но не са и толкова кръгли като на котка. Пръстите на краката им са идеално разделени, а ноктите им са изцяло черни. Долните зъби обикновено растат по-навън от горните, така че се срещат в долна захапка.

Козина и цвят

Козината на мопсовете може да бъде в различни цветове, включително пепеляв, кайсиев, сребрист или черен. Много рядко мопсът е бял. Цветът на козината може да е бял поради албинизъм. Съществува и смокиново-плавеникав мопс, който има много тъмна глава и тъмни предни крайници. Опашката обикновено се завива в областта на бедрата.

Различните видове козина линеят по различен начин, но всички линеят целогодишно. Мопсът с цвят на пеперуда линее най-много. Гримирането на козината им помага да се предотврати прекалено голямото линеене.

Nature

Мопсът е с много силна воля, но не се държи агресивно, освен ако не е силно провокиран. Мопсовете са подходящи за семейства с деца. Те могат да бъдат тихи и мили, но и забавни според настроението на стопанина. Те също така са добри в охраната на къщата.

Черен мопсел

История

Произход

Мопсовете идват от Тайван, тъй като около 400 г. пр.н.е. повечето високопоставени жители на Тайван са ги отглеждали като домашни любимци.

В Източен Китай те са известни като "Ло-Чанг-Шзе" или "Фу". В началото на 551 г. пр.н.е. Конфуций описва мопса като "куче с къса муцуна". След това мопсовете стават популярни в Тибет, особено за монасите. След това мопсовете стават известни в Япония, а после и в Европа. Произходът на мопса е неизвестен, тъй като първият император на Китай унищожил всичко, свързано с мопса, по време на управлението си.

Китайските кучета фу, наричани още лъвски кучета или фо-кучета, са смятани за смели кучета, които умеят да пазят, затова пред храмовете са поставяни техни статуи.

16-ти и 17-ти век

Холандската източноиндийска компания внася мопса в края на 16 и 17 век. По-късно, през 1572 г., един мопс на име Помпей спасява принца на Оранж, като го предупреждава при идването на испанците. Уилям III и Мария II също взели със себе си мопс, когато през 1688 г. пътували от Нидерландия към Англия за седалището на трона.

Мопсът става известен и в други европейски страни. Испанският художник Гоя рисува мопсове в Испания и Италия, седящи до каретите на богатите. Те били използвани като кучета пазачи и за откриване на животни или хора.

18-ти и 19-ти век

След това мопсовете стават популярни във Франция. Мопс на име Фортуна е бил пратеник между Жозефин дьо Боарне и семейството ѝ, докато тя е била в затвора. В Италия мопсът също става известен. Госпожа Пиоци пише в дневника си, че "всяка карета, която срещам тук, е с мопс".

През XIX век кралица Виктория е била искрена любителка на мопсовете. Тя е имала много домашни любимци - мопсове като Олга, Педро, Минка, Фатима и Венера.

Мопсът се появява в САЩ през XIX век и скоро става популярен и там. Много мопсове печелят изложби и скоро през 1931 г. е основан Клубът на мопсовете.

Мопс от 1915 г.


Портрет на княгиня Екатерина Дмитриевна Голицина от Луи-Мишел ван Лоо (1759)

Здравни проблеми

Тъй като мопсовете нямат дълги муцуни, те могат да получат очни заболявания. Освен това те не могат да дишат добре, тъй като каналите за кислород са много малки и не могат да регулират добре температурата си с езика. Нормалната телесна температура на мопса е между 38 °C и 39 °C. Ако температурата се повиши до 41 °C (105 °F), те трябва незабавно да се охладят, защото не могат да се охладят достатъчно. Ако температурата достигне 108 °F (42 °C), органите им могат да откажат.

Мопсовете, които живеят сами, могат да имат проблем с наднорменото тегло, въпреки че това може да се преодолее чрез упражнения и здравословна храна.

Сериозни проблеми

Мопсовете могат да бъдат засегнати и от некротизиращ менингоенцефалит (НМЕ). НМЕ е възпаление на мозъка и менингите. То е известно също като енцефалит на мопс (PDE). Не е известно лечение или обяснение на НМЕ, въпреки че повечето хора смятат, че това е заболяване, което кучетата могат да наследят от майка си или баща си. Всички кучета обикновено умират в рамките на няколко месеца след това заболяване, което обикновено се случва на възраст от 6 месеца до 7 години.

Мопсовете могат да получат и сериозно заболяване на гръбначния стълб.

Често срещани състояния

Тъй като мопсовете имат бръчки по лицето, собствениците трябва да почистват нагънатата част от кожата им. Дисплазията на тазобедрената става е друг сериозен проблем при мопсовете. Около 63,8 % от мопсовете са заловени с дисплазия на тазобедрената става.

Когато мопсовете се развълнуват, те започват да кихат "наобратно", при което дишат с кратки, бързи вдишвания. Обикновено "обратното кихане" не е вредно за мопса. То може да бъде подпомогнато, като масажирате гърлото на кучето или покриете носа му, за да го накарате да диша вместо с уста.

Hunde vor der Hütte на Клара фон Виле (1880 г.)


Мопсовете са особено склонни към наднормено тегло.

Медии и култура

Мопсовете се появяват в телевизията и киното, например мопсът Франк във филма "Мъже в черно" и последвалата го поредица. Други филми, в които има мопсове, са "12 рунда", "Мария Антоанета" (филм от 2006 г.) и филмът на Дисни за Покахонтас. Те са се появявали и по телевизията, в предавания като: Полдарк, Западното крило

Мопсовете се появяват и в много измислени книги, като мопса на лейди Бъртрам в "Мансфийлд парк" и в книгата "Мопсове": Малките странници на Бога.

Сред известните хора, които притежават мопсове, са телевизионният водещ Джонатан Рос и актрисата Джесика Алба.