Бирмански питон (Python bivittatus) — описание, размер, местообитание и диета

Научете всичко за бирманския питон: описание, размери до 7+ м, местообитания, поведение и диета — морфология, ловни навици и интересни факти.

Бивитационният питон (Python bivittatus или бирмански питон) е една от петте по големина змии в света. Произхожда от голяма част от тропическите и субтропическите райони на Южна и Югоизточна Азия. До 2009 г. те са считани за подвид на Python molurus. Сега те са признати за отделен вид.

Описание и размер

Бирманските питони са тъмнооцветени змии с множество кафяви петна по гърба, окантени с черно. Наблюдава се голяма вариабилност в шарката и нюансите — от жълтеникаво-кафяви до почти тъмнокафяви полета; в развъждането съществуват и обособени морфи (напр. албино, леуцистични), които са разпространени в търговията с домашни любимци.

Дължината им обикновено варира между 2,5 и 6–7 метра; някои индивиди остават по-малки (около 2–4 м). Обикновеното тегло за големи екземпляри е около 50–100 kg, но при изключително големи — както е и при регистрираната "Бейби" — може да надхвърли 150 kg. Най-дългият бирмански питон, регистриран някога, е женски питон, наречен "Бейби", който е живял в Serpent Safari, Gurnee, Илинойс, и е бил на 27 години, когато е умрял. Когато "Бейби" умря, тя беше дълга 8,23 м (27 фута) и тежеше 183 кг.

Бирманските питони са неотровни constrictor-и: захващат жертвата с челюстите си и я усукват със силни мускули, при което спират кръвообращението и дишането. Имат терморецепторни кухини (лабиални ямки), които помагат за откриване на топлокръвни жертви при слаба светлина.

Местообитание и разпространение

Бирманският питон се среща в Южна и Югоизточна Азия, включително Източна Индия, Непал, Западен Бутан, Югоизточен Бангладеш, Мианмар, Тайланд, Лаос, Камбоджа, Виетнам, Северна Малайзия, далечен южен Китай, Индонезия, Южно Сулавеси, Бали и Сумбава. Живее в ливади, блата, мочурища, гори, речни долини и джунгли с открити поляни. В природата избира влажни местообитания близо до източници на вода и често използва ронливи брегове, дървета и гъста растителност за прикритие.

Младите змии са по-арбореални (живеят по дърветата) и използват височината, за да намират дребни птици и гризачи, докато възрастните са предимно земни и често се движат по терена или в плитки води.

Хранене и лов

Бирманският питон, както и всички видове змии, е месояден. Те се хранят основно с птици и бозайници като мишки, плъхове, зайци, прасета и кози. Някои от тях са виждани да ядат по-големи животни като алигатори и елени. По-големите индивиди могат да поемат значително едри плячки, което им позволява да оцелеят по-дълго време между храненията.

Бирманските питони ловуват предимно нощем, използвайки скривалища и термално усещане за откриване на топлокръвни животни. След поглъщане на голяма плячка, тялото им преминава през период на силно усвояване, по време на който активността намалява.

Поведение и биология

Бирманските питони са предимно нощни. Младите бирмански питони обикновено живеят по дърветата и на земята, но когато пораснат, живеят предимно на земята. Те са отлични плувци и могат да се задържат под вода за около половин час. Поради големия си размер и сила, възрастните индивиди са по-малко арбореални, но при нужда могат да плуват на големи дистанции — тази способност е една от причините за разпространението им в островни архипелази.

Бирманските питони показват полова диморфност: обикновено женските достигат по-големи размери от мъжките. В природата техните естествени врагове са предимно хората; малките могат да паднат жертва на птици хищници и други месояди.

Размножаване

Бирманските питони се размножават през ранната пролет, като женските снасят около 12–36 яйца през март или април. Размерът на кладката зависи от възрастта и размера на женската; при някои изключително големи женски кладките могат да бъдат още по-големи. След снасянето женската се увива около яйцата и ги пази — при необходимост извършва т.нар. шивъринг (мускулни контракции), за да повиши температурата им и да осигури успешно развитие. Инкубационният период обикновено продължава около 55–90 дни в зависимост от температурата и влажността.

След като малките използват яйчния си зъб, за да си пробият път от яйцата, майката ги напуска. Бебетата често остават в яйцата, докато завършат първото си събличане на кожата, след което тръгват на лов за първата си храна. Бирманските питони живеят от 20 до 27 години в дивата природа; в плен често живеят по-дълго при подходящи грижи.

Статус, заплахи и опазване

Бирманският питон е подложен на натиск от загуба на местообитания, прекомерен лов за кожа и месо, както и масова колекция за международната търговия с екзотични домашни любимци. Поради тези фактори и местни проблеми видът е включен в опашката на заплашените/уязвими категории от международни организации (проверявайте актуалния статус в IUCN и национални регистри).

В същото време екземпляри, пуснати или избягали в нетипични региони, могат да станат инвазивни — най-известният пример е популацията на бирмански питони във Флорида (Everglades), където те причиняват сериозни екологични проблеми чрез редуциране на местни популации на птици и бозайници. Борбата с инвазията включва контролни програми, залавяне и улавяне, мониторинг и образователни кампании.

Взаимодействие с хората и домашни условия

Бирманските питони са популярни в търговията с екзотични животни заради впечатляващия си размер и разнообразие от морфи. Въпреки това, отглеждането им изисква специализирани умения, големи и сигурни терариуми, силно внимание към температура, влажност и диета. Неправилната грижа може да доведе до заболявания и смърт както на животното, така и до риск за хората.

В много държави притежаването, вноса или продажбата на бирмански питони е ограничено или регулирано поради риск от инвазии и благосъстояние на животните. Ако обмисляте отглеждане, проверете местните закони и помислете за осиновяване от лицензирана развъдна ферма или спасителен център.

Съвети за безопасност и опазване

• Не освобождавайте диви или домашни змии в природата. Това е незаконно в много страни и може да доведе до инвазии.
• Ако срещнете голям питон в населено място, уведомете местните служби за опазване на дивата природа или спасителните екипи.
• При отглеждане в плен, осигурете адекватно пространство, силно заключване и подходящи хранителни графици; образовайте се за характерните заболявания и хранителни нужди.
• Подкрепяйте усилията за опазване чрез информираност, законова защита на местообитанията и отговорна покупка/осиновяване.

Въпроси и отговори

В: Какво е научното име на бирманския питон?

В: Къде се среща бирманският питон?

В: Колко дълъг може да бъде бирманският питон?

В: С какви животни обикновено се хранят?

В: Активни ли са през деня или през нощта?

В: Кога се размножават?

В: Колко дълго живеят средно?

Търсене по буква