Куока, Setonix brachyurus, е малко торбесто животно с размерите на голяма котка. Подобно на други животни от семейство Макроподи, като кенгурутата и валабитата, куока се храни с трева и дребни растения и е предимно нощно животно. Живее на някои малки острови край бреговете на Западна Австралия, главно на остров Ротнест близо до Пърт и на остров Балд близо до Олбани. Малка част от тях живеят на сушата в защитената зона Two Peoples Bay, която споделят с Гилбертовото потуро. Куоката е единственият представител на род Setonix.

Външен вид

Куоката е дребен, закръглен макропод с къса, гъста козина в кафяво-сиви нюанси. Лицето ѝ често изглежда „усмихнато“, което ѝ е спечелило популярността в медиите и социалните мрежи. Тялото на възрастните индивиди обикновено достига около 40–54 см в дължина, а теглото варира приблизително между 2,5 и 5 кг. Опашката е по-къса и по-тънка в сравнение с опашките на големите кенгура.

Разпространение и местообитание

Куоките са ендемични за югозападната част на Австралия. Най-големите и най-здрави популации се намират на острови, където няма хищници като червените лисици и дивите котки — най-известният такъв пример е остров Ротнест. На континента популациите са по-малки и фрагментирани и обитават зони с гъста храсталач и скалисти участъци, както и крайбрежни дюни и горички.

Поведение и хранене

Куоката е предимно нощно и сумеречно животно. Храни се основно с треви, листа, млади издънки и сукулентни растения — част от адаптацията ѝ позволява да извлича достатъчно влага от растителната храна и да преживява периоди с оскъдни водни ресурси. Често се събират в малки социални групи и са добри скачачи, подобно на други макроподи; могат също да пълзят или да се изкачват в ниски храсти при нужда.

Размножаване

Размножаването може да се случва през цялата година, в зависимост от условията и наличието на храна. Женските носят обикновено по едно малко (joey). Бременността е кратка (приблизително месец), след което малкото продължава да се развива в торбата на майката за няколко месеца, докато не стане самостоятелно.

Заплахи и опазване

Основните заплахи за куоката на континента са загубата и фрагментацията на местообитанията, пожари, засушавания и хищниците, въведени от хората (лисици, диви котки и кучета). Заради тези фактори популациите на сушата са значително по-малки и уязвими в сравнение с тези на островите. Видът е включен в Червения списък на IUCN като уязвим (vulnerable), което означава, че му се налагат специални мерки за опазване.

Защитните мерки включват създаване и поддържане на защитени територии (като остров Ротнест и резерватите около Two Peoples Bay), контрол над инвазивните видове хищници, мониторинг на популациите и образователни програми за туристите.

Взаимодействие с хората

Куоката е станала световно известна заради „усмихнатата“ си физиономия и множеството туристически снимки („куока селфита“). Въпреки това животните не трябва да се хранят или да се притискат — човешката храна е вредна за тях, а близкият контакт причинява стрес и може да е опасен. Местните власти и парковите услуги предупреждават посетителите да не пипат и да не хранят куоките; в някои зони има и глоби за нарушители.

Интересни факти

  • Куоката често е наричана „най-щастливото животно в света“ заради изражението на лицето си.
  • Тя е единствен представител на рода Setonix.
  • Най-големите и най-сигурни популации са на острови без враждебни хищници.

Куоката е символ на уникалната фауна на Западна Австралия и добър пример за това как защитата на местообитания и контролът на инвазивните видове могат да осигурят оцеляването на вида.