Президент на Сингапур | еволюционен биолог, хуманист и интернационалист

Списък на президентите

Не.	Портрет	Председател	Предишен офис	Мандат			Избрано
				Встъпване в длъжност	Напуска офиса	Време на работа
1		Юсоф Ишак 尤索夫-宾-伊萨 யூசோஃப் பின் இஷாக் يوسف بن إسحاق	Yang di-Pertuan Negara	9 август 1965 г.	23 ноември 1970 г.	5 години, 106 дни	Избрани от Парламента
През този период председателят на парламента Yeoh Ghim Seng е назначен от парламента за изпълняващ длъжността президент.					40 дни		-
2		Бенджамин Шиърс 本杰明-薛尔思 பெஞ்சமின் ஹென்றி ஷியர்ஸ்	Лекар (общопрактикуващ лекар)	2 януари 1971 г.	12 май 1981 г.	10 години, 131 дни	Избрани от Парламента
През това време председателят на парламента Yeoh Ghim Seng е назначен от парламента за изпълняващ длъжността президент.					165 дни		-
3		C.V. Devan Nair சி.வி தேவன் நாயர்	Член на парламента за Anson	23 октомври 1981 г.	28 март 1985 г.	3 години, 157 дни	Избрани от Парламента
През този период председателят на Върховния съд Сър Джулиан Сорел Хъксли (22 юни 1887 г. - 14 февруари 1975 г.) е английски еволюционен биолог, хуманист и интернационалист. Роден е в Лондон и там умира. Той е привърженик на естествения отбор и водеща фигура в съвременния еволюционен синтез. Той е секретар на Лондонското зоологическо дружество (1935-1942 г.), първият директор на ЮНЕСКО и един от основателите на Световния фонд за дивата природа. Хъксли произхожда от знатната фамилия Хъксли. Негов брат е писателят Олдъс Хъксли, а полубрат му - колегата му биолог и Нобелов лауреат Андрю Хъксли; дядо му по бащина линия е Томас Хенри Хъксли, приятел и поддръжник на Чарлз Дарвин и привърженик на еволюцията. Хъксли е добре познат с представянето на науката в книги и статии, както и по радиото и телевизията. През 1953 г. получава наградата "Калинга" на ЮНЕСКО за популяризиране на науката, през 1956 г. - медала "Дарвин" на Кралското дружество, а през 1958 г. - медала "Дарвин-Уолъс" на Линеанското дружество. През същата 1958 г. е посветен в рицарско звание, сто години след като Чарлз Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс обявяват теорията за еволюцията чрез естествен подбор. През 1959 г. получава специалната награда на фондация "Ласкер" в категорията "Планирано родителство - световно население". Хъксли е виден член на Британското евгенично общество.

Ранна работа

Особено го интересува поведението на птиците, особено ухажването на водните птици. Наблюденията му върху етиологията на големия гребенест дъждосвирец, публикувани през 1914 г., са знакови за полевите изследвания на птиците. Изобретените от него ярки етикети за ритуалите (като "танц на пингвините", "състезание на плезиозаврите" и др.) правят идеите запомнящи се и интересни за широкия читател.

 

Голям гребенест гмурец  

Еволюция

Хъксли е най-важният биолог след Аугуст Вайсман, който настоява за естествения подбор като основен фактор в еволюцията. Отличен комуникатор, той е виден популяризатор на биологичната наука сред обществеността. В началото на ХХ век той е един от малцинството биолози, които вярват, че естественият подбор е основната движеща сила на еволюцията и че еволюцията протича с малки стъпки, а не със скокове. Сега тези мнения са стандартни. Въпреки че времето му като академик е съвсем кратко, през 20-те години на ХХ век той преподава и насърчава редица еволюционни биолози в Оксфордския университет.

Съвременният еволюционен синтез

Хъксли е ключова фигура в съвременния еволюционен синтез. Той обяснява как откритията на Грегор Мендел в областта на генетиката се вписват в теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията чрез естествен подбор. Хъксли

Първият "пробен опит" на Хъксли е разглеждането на еволюцията в "Науката за живота" (1929-30 г.), а през 1936 г. той публикува дълъг и значим доклад за Британската асоциация. През 1938 г. излизат три пространни рецензии по основни теми на еволюцията.

Сега е време Хъксли да се заеме подробно с темата за еволюцията в това, което се превръща в най-значимото произведение в живота му. Книгата му "Еволюцията: съвременният синтез" е написана, докато той е секретар на Зоологическото дружество, и в нея е използвана забележителната му колекция от препечатки, обхващаща първата половина на века. Тя е публикувана през 1942 г. Рецензиите за книгата в научните списания са почти възторжени; American Naturalist я нарича "Изключителният еволюционен трактат на десетилетието, а може би и на века. Подходът е напълно научен, а владеенето на основната информация - удивително".

Основните съмишленици на Хъксли в съвременния еволюционен синтез обикновено са Ернст Майр, Теодосий Добжански, Джордж Гейлорд Симпсън, Бернхард Ренш, Ледярд Стебинс и популационните генетици Дж.Б.С. Халдейн, Роналд Фишър и Сюъл Райт.
 Въпреки това по време на публикуването на книгата на Хъксли някои от тях все още не са дали своя отличителен принос. Е.Б. Форд и неговите сътрудници в областта на екологичната генетика са били поне толкова важни.

Еволюционен напредък

Винаги е вярвал, че в по-широк план еволюцията води до напредък в организацията. "Прогрес без цел" беше една от любимите му фрази.

В последната глава на книгата си "Еволюцията - съвременният синтез" той определя еволюционния прогрес като "повишаване на горното ниво на биологична ефективност, което се определя като повишен контрол и независимост от околната среда. "Естественият подбор плюс времето води до биологично усъвършенстване... Усъвършенстването на биологичния механизъм... крайниците и зъбите на пасящите коне... увеличаването на мозъчната сила... Очите на драконовата муха, които могат да виждат наоколо във всички посоки, са подобрение в сравнение с микроскопичните очни точки на ранните форми на живот". "[В] целия диапазон на еволюционното време виждаме общ напредък - подобрение на всички основни свойства на живота, включително на общата му организация. [Но] подобрението не е универсално. По-ниските форми успяват да оцелеят заедно с по-висшите".

 

Евгеника

Хъксли е виден член на Британското дружество по евгеника и е негов заместник-председател (1937-1944) и председател (1959-1962). Хъксли е един от многото интелектуалци по онова време, които вярват, че най-ниската класа в обществото е генетично непълноценна. Той се застъпва за "практическото елиминиране на няколкото най-низши и най-дегенеративни типа". В творчеството си той използва този аргумент няколко пъти: никой не се съмнява в мъдростта на управлението на зародишната плазма на селскостопанските запаси, така че защо да не приложим същата концепция към човешките запаси.

В следвоенните години, след като осъзнава, че идеите на евгениката са опетнени от нацистите, Хъксли (1957 г.) създава термина "трансхуманизъм", за да опише възгледа, че човек трябва да се усъвършенства чрез наука и технологии, вероятно включително евгеника, но също така, което е важно, чрез подобряване на социалната среда.

 

ЮНЕСКО и раса

В отговор на възхода на европейския фашизъм през 30-те години Хъксли е помолен да напише "Ние, европейците" заедно с още трима учени. Хъксли предлага думата "раса" да бъде заменена с "етническа група". След Втората световна война той участва в изготвянето на изявлението на ЮНЕСКО "Расовият въпрос", в което се твърди, че:

"Следователно от биологична гледна точка расата може да се определи като една от групите популации, съставляващи вида Homo sapiens"... "Сега какво трябва да каже ученият за групите на човечеството, които могат да бъдат разпознати в момента? Човешките раси могат да бъдат и са били класифицирани по различен начин от различните антрополози, но в настоящия момент повечето антрополози са съгласни да класифицират по-голямата част от съвременното човечество в три основни подразделения, както следва Монголоидното разделение; негроидното разделение; кавказкото разделение."... "Католиците, протестантите, мюсюлманите и евреите не са раси..."

 

Книги

Това е селекция от най-влиятелните книги на Хъксли:

• The courtship habits of the Great Crested Grebe (1914) Huxley, Julian 1914. Преиздадено от Jonathan Cape, London 1968.
• Есета на един биолог (1923)
• Религия без откровение (1927 г., преработено издание 1957 г.)
• Науката за живота: обобщение на съвременните познания за живота и неговите възможности (с Х.Г. и Г.П. Уелс, 1929-30).
• Наблюдение на птици и поведение на птиците (1930)
• Проблеми на относителния растеж (1932 г.)
• Един учен сред съветските власти (1932)
• Елементи на експерименталната ембриология (с Гавин де Беер, 1934)
• Еволюцията: съвременният синтез. Allen & Unwin, London. (1942 г., преиздадена 1943, 1944, 1945, 1948, 1955 г.; 2-ро издание, с нов увод и библиография от автора, 1963 г.; 3-то издание, с нов увод и библиография от девет автори, 1974 г.). Първо издание в САЩ от Harper, 1943 г.
• Еволюция и етика 1893-1943 г. Пилот, Лондон. В САЩ под заглавието Touchstone for ethics Harper, N.Y. (1947)
• Съветската генетика и световната наука: Лисенко и значението на наследствеността. Chatto & Windus, Лондон. В САЩ като Heredity, East and West. Шуман, Н.Й. (1949).
• Еволюцията в действие (1953)
• Еволюцията като процес (с редакторите Hardy A.C. и Ford E.B.) Allen & Unwin, London. (1954)
• Настъпващата нова религия на хуманизма (1962)
• Есета на един хуманист (1964 г.), преиздадени през 1966, 1969 и 1992 г.: ISBN 0-87975-778-7

 

Джулиан Хъксли за член на New College, Оксфорд 1922 г.