Билабилен назален съгласен звук /m/ (на български често наричан двубилален или просто назален "м") е вид съгласна, при която въздушният поток преминава през носната кухина, докато устната кухина е затворена с двата устни. Този звук е почти универсален и присъства в голям брой говорими езици. В Международната фонетична азбука символът за него е ⟨m⟩, а в X-SAMPA се отбелязва също като ⟨m⟩. В английския език този звук се среща, например в думите map и rum.

Фонетични характеристики

  • Място на артикулация: двубилален (билабилен) — долната и горната устна се допират.
  • Начин на артикулация: назален (лицето на затвор във веригата на устата; въздухът преминава през носа).
  • Фонация: звучен (гласните струни вибрират).
  • Аеродинамичен механизъм: най-често пулмонален ексгресивен (въздухът се изтласква от белите дробове).

Транскрипция и алофони

  • Основният фонетичен символ: ⟨m⟩ (IPA), X-SAMPA: ⟨m⟩.
  • В предна позиция пред лабиални фрикативи (/f/, /v/) често се наблюдава лабиодентален алофон [ɱ] (например в някои произношения на английски пред /f/ в редица думи). Този звуков вариант се получава, когато долната устна среща горните зъби вместо горната устна.
  • В някои езици и диалекти /m/ може да бъде слоговообразуващ (сленд /m̩/), т.е. да играе роля на слогова ядро при отсъствие на гласна.

Употреба и примери

  • /m/ е сред най-често срещаните съгласни в световните езици — рядко липсва напълно в езикови системи. Много езици имат буквен знак, който го представя: латинската буква "m", кирилската "м" и др.
  • В българския език звукът се означава с буквата "м" — примери: мама /ˈmama/, дом /dom/.
  • В английския: map /mæp/, rum /rʌm/; в много романски, германски, славянски и др. езици също се представя с графема m.
  • Почти всички езици съдържат този звук; в редки случаи той може да липсва или да е много рядък в определени езикови семейства или диалекти — поради исторически звукови промени.

Фонетични процеси, свързани с /m/

  • Асимилация: носната фонема /n/ пред букви с двубилална артикулация често се изменя на /m/ (напр. латински префикс in- → im- пред /p, b, m/ като в im-possible, imbalanced). Обратно, /m/ също може да асимилира към следващия съгласен звук.
  • Редукция или загуба: в редки случаи исторически /m/ може да отслабне или да изчезне в някои позиции в развитието на даден език.

Бележки за практическо произношение

  • За да произнесете /m/, докоснете устните си една до друга, затворете устната кухина и позволете на въздуха да изтича през носа, като вибрирате гласните струни.
  • Често в свързана реч /m/ може да се слее с околните звуци (например в съчетания като "in + p" → [im p]).

В заключение, билабилният назален звук /m/ е прост, но фонологично важен елемент в повечето езици — отличава се с ясна артикулация и широка разпространеност, а в конкретни езикови системи има свои фонетични вариации и роли в фонологичните процеси.