Билабиален трил: звук, артикулация и разпространение

Билабиалният трил е съгласна, която се характеризира с бързи вибрации на устните. Този звук е рядък в световните езици, но се среща в някои говорими езици и в различни фонетични реализации.

Международната фонетична азбука представя този звук като ⟨ʙ⟩. Символът в X-SAMPA за него е B\.

Артикулация

Билабиалният трил е трил, чиято мястo на артикулация е билaбиалната (двете устни). Основните артикуционни характеристики са:

Място: билaбиално (устни).
Маниер: трил — устните вибрират многократно под влияние на въздушния поток.
Фонация: обикновено звукът е звучен (в гласа участват гласните гънки), но са описани и беззвучни варианти/алофони.
Аеродинамика: обикновено се използва пулмонален егзресивен въздушен поток; за постигане на трил е необходим относително силен и стегнат поток и/или устна пронация (изпъкване).

Произвеждането на билaбиален трил изисква устните да бъдат поставени така, че потокът въздух да ги предизвика да вибрират един спрямо друг. Поради това трилът често се свързва с лабиализирани (закръглени) гласни или с контексти, които помагат за създаването на необходимото налягане и форма на устните.

Фонетни варианти и комбинации

В много езици билaбиалният трил не съществува като самостоятелен фонемен сегмент, а се появява в комбинации или като освобождаване на други съгласни:

Често срещан вариант е преназализирана билабиална спирка с трилно освобождаване, записвана като [mbʙ]. Исторически това може да се е развило от преназализирана спирка пред сравнително висока и/или закръглена гласна, например [mbu]. В такива системи тези звуци обикновено са ограничени до средата на следващото [u].
Има описания и на беззвучни варианти или африкати, например беззвучен алвеоларен двусричен африкат [t̪͡ʙ̥] (понякога означаван като "tᵖ"), който е рядък. Някои изследвания го документират в пираха и в няколко думи в чапакурските езици вари' и оро вин.
В някои северокавказки езици, например в абхазкия, билaбиалният трил може да се появи като алофон на лабиализирания беззвучен алвеоларен плусив /tʷ/, но в тези езици по-често реализацията е чрез двойно артикулирана спирка [t͡p].
В някои чапакурски езици формата [tʙ̥] се съобщава предимно пред закръглени гласни като [o] и [y], което подкрепя връзката между закръглеността и възможността за трил.

Разпространение и статут

Билабиалният трил е сравнително рядък и най-често е описан в малък брой езици в Амазония и в някои области на света като северния Кавказ. В много от случаите той е ограничен до специални фонетични контексти (например пред закръглени гласни или след назализация) или се явява като диахронично развито освобождаване на спирка. В редки случаи може да бъде фонемен, но по-често е алофон или съставна реализация.

Забележки за изследването

Поради рядкостта и трудността при артикулацията, билaбиалният трил привлича интерес в описателната и експерименталната фонетика. Заснемането с висококачествен звукозапис и видеография на артикулационната система (лице, устни) помага да се различи истински трил от двоен контакт или от двойно артикулирана спирка. За читателя е полезно да се запознае с фонетичните транскрипции (IPA) и с работите на полеви лингвисти, които документират конкретни езици и примери.

Функции

Особености на билабиалния трелик:

Поведението му е трилно. Това означава, че произвеждаме този звук, като насочваме въздух над артикулатора, така че той да вибрира. В повечето случаи той се среща само като трилетно освобождаване на преназализирана спирка.

Произвеждаме го в билабиална среда. Това означава, че издаваме този звук с двете си устни.
Фонацията му е гласна. Това означава, че гласните струни вибрират по време на артикулацията.
Това е устна съгласна. Означава, че въздухът може да излиза само през устата.
Този звук не се издава при преминаването на въздуха през езика. Така че централно-латералната дихотомия не е подходяща.
Механизмът на въздушната струя е пулмонален. Това означава, че произвеждаме този звук, като изтласкваме въздуха единствено с белите дробове и диафрагмата, както при повечето звуци.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какъв звук представлява двугласният трил?

О: Гласният двусричен трилен е съгласен.

В: Каква е буквата за този звук в Международната фонетична азбука?

О: Буквата за този звук в международната фонетична азбука е ⟨ʙ⟩.

В: Какъв е символът X-SAMPA за този звук?

О: Символът X-SAMPA за този звук е B\.

В: Как се е развил исторически преназализираният двусричен стоп с трилетно освобождаване?

О: Пренасализираният двугласен стоп с тригласен изход се е развил исторически от пренасализиран стоп пред сравнително висока задна гласна, като например [mbu].

В: В каква среда обикновено се срещат тези звуци?

О: Обикновено тези звуци все още са ограничени до средата на следващото [u].

В: Има ли други звукове, свързани с двугласната трилетка?

О: Да, той се среща само като част от преназализирана двусрична спирка с трилетно освобождаване, [mbʙ].