Билабиалният трил е съгласна, която се характеризира с бързи вибрации на устните. Този звук е рядък в световните езици, но се среща в някои говорими езици и в различни фонетични реализации.

Международната фонетична азбука представя този звук като ⟨ʙ⟩. Символът в X-SAMPA за него е B\.

Артикулация

Билабиалният трил е трил, чиято мястo на артикулация е билaбиалната (двете устни). Основните артикуционни характеристики са:

  • Място: билaбиално (устни).
  • Маниер: трил — устните вибрират многократно под влияние на въздушния поток.
  • Фонация: обикновено звукът е звучен (в гласа участват гласните гънки), но са описани и беззвучни варианти/алофони.
  • Аеродинамика: обикновено се използва пулмонален егзресивен въздушен поток; за постигане на трил е необходим относително силен и стегнат поток и/или устна пронация (изпъкване).

Произвеждането на билaбиален трил изисква устните да бъдат поставени така, че потокът въздух да ги предизвика да вибрират един спрямо друг. Поради това трилът често се свързва с лабиализирани (закръглени) гласни или с контексти, които помагат за създаването на необходимото налягане и форма на устните.

Фонетни варианти и комбинации

В много езици билaбиалният трил не съществува като самостоятелен фонемен сегмент, а се появява в комбинации или като освобождаване на други съгласни:

  • Често срещан вариант е преназализирана билабиална спирка с трилно освобождаване, записвана като [mbʙ]. Исторически това може да се е развило от преназализирана спирка пред сравнително висока и/или закръглена гласна, например [mbu]. В такива системи тези звуци обикновено са ограничени до средата на следващото [u].
  • Има описания и на беззвучни варианти или африкати, например беззвучен алвеоларен двусричен африкат [t̪͡ʙ̥] (понякога означаван като "tᵖ"), който е рядък. Някои изследвания го документират в пираха и в няколко думи в чапакурските езици вари' и оро вин.
  • В някои северокавказки езици, например в абхазкия, билaбиалният трил може да се появи като алофон на лабиализирания беззвучен алвеоларен плусив /tʷ/, но в тези езици по-често реализацията е чрез двойно артикулирана спирка [t͡p].
  • В някои чапакурски езици формата [tʙ̥] се съобщава предимно пред закръглени гласни като [o] и [y], което подкрепя връзката между закръглеността и възможността за трил.

Разпространение и статут

Билабиалният трил е сравнително рядък и най-често е описан в малък брой езици в Амазония и в някои области на света като северния Кавказ. В много от случаите той е ограничен до специални фонетични контексти (например пред закръглени гласни или след назализация) или се явява като диахронично развито освобождаване на спирка. В редки случаи може да бъде фонемен, но по-често е алофон или съставна реализация.

Забележки за изследването

Поради рядкостта и трудността при артикулацията, билaбиалният трил привлича интерес в описателната и експерименталната фонетика. Заснемането с висококачествен звукозапис и видеография на артикулационната система (лице, устни) помага да се различи истински трил от двоен контакт или от двойно артикулирана спирка. За читателя е полезно да се запознае с фонетичните транскрипции (IPA) и с работите на полеви лингвисти, които документират конкретни езици и примери.