Мегаеволюция

Мегаеволюцията е термин, който описва най-драматичните събития в еволюцията. Под това понятие не се разбира различен вид еволюция, а по-скоро еволюция, която предизвиква огромен ефект. Не се предполага, че съответните еволюционни процеси са особени, въпреки че в някои случаи те биха могли да бъдат такива. Тъй като думата "макроеволюция" може да се отнася за сравнително скромни промени на ниво видове и родове, "мегаеволюция" може да се използва за наистина огромни промени.

Адаптивната радиация на птиците през долна креда, телеостите през креда, цъфтящите растения през горна креда, бозайниците през еоцен, молците през креда са ярки примери за макроеволюция. В историята на живота обаче има и още по-важни събития. Интересен списък е изготвен от Мейнард Смит и Сатмари, които те наричат основни преходи в еволюцията. Те направиха списъка два пъти.

Списък от 1999 г.

Репликиране на молекули: промяна в популациите от молекули в протоклетките
Независими репликатори, водещи до хромозоми
РНК като ген и ензим се променя в ДНК гени и протеинови ензими
Бактериални клетки (прокариоти), водещи до клетки с ядра и органели (еукариоти)
Асексуални клонинги, водещи до сексуални популации
Едноклетъчни организми, водещи до гъби, растения и животни
Самотни индивиди, водещи до колонии с нерепродуциращи се касти (термити, мравки и пчели)
Обществата на приматите водят до човешки общества с език

Някои от тези теми са обсъждани и преди.

Номерата от едно до шест в списъка са за събития, които са от огромно значение, но за които знаем сравнително малко. Всички те са се случили преди (и най-вече много преди) началото на фосилната история или поне преди фанерозойския еон.

Седмият и осмият номер в списъка са от различен вид от първите шест и обикновено не се разглеждат от другите автори. Номер четири е от вид, който не е обхванат от традиционната еволюционна теория: Произходът на еукариотните клетки вероятно се дължи на симбиоза между прокариоти. Това е вид еволюция, която трябва да е рядко явление.

Пример

Камбрийският взрив или камбрийската радиация е сравнително бързата поява на повечето основни животински фила преди около 530 милиона години (mya) във фосилните записи. Това е класическият пример за мегаеволюция. "Вкаменелостите документират два взаимно изключващи се макроеволюционни режима, разделени от преходния едиакарски период".

Изглежда, че преди около 580 mya повечето организми са били прости. Те са били съставени от отделни клетки, понякога организирани в колонии. През следващите 70 или 80 милиона години темпът на еволюция се ускорява с порядък. Обикновено темповете на еволюция се измерват чрез скоростта на изчезване и възникване на видовете, но тук можем да кажем, че към края на камбрия е съществувал всеки или почти всеки филум.

Разнообразието на живота започва да прилича на днешното.

Камбрийският взрив е предизвикал много научни дебати. Привидно бързата поява на вкаменелости в "първобитните пластове" е забелязана още в средата на XIX в. и Чарлз Дарвин я разглежда като едно от основните възражения срещу неговата теория за еволюцията чрез естествен подбор.

Дикинсония, животно от Едиакаран, с ватиран външен вид.

Вкаменен трилобит. Този екземпляр от Olenoides serratus от шистите на Бърджес е запазил "меките части" - антените и краката.

Опабинията има голям принос за интереса към камбрийската експлозия.

Едиакарански фосил, получен, когато организъм се е заровил под микробна подложка.

Този екземпляр на Marrella показва колко ясни и детайлни са вкаменелостите от Burgess Shale lagerstätte.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява мегаеволюцията?

О: Мегаеволюцията е термин, който описва най-драматичните събития в еволюцията. Тя се отнася до еволюционни процеси, които предизвикват огромен ефект, като например адаптивната радиация на птици или бозайници.

В: Какво изброяват Мейнард Смит и Сатмари като основни преходи в еволюцията?

A: Мейнард Смит и Сатмари изброяват осем основни прехода в еволюцията, включително репликиращи се молекули, водещи до популации от молекули в протоклетки, РНК като ген и ензим, променяща се в ДНК гени и белтъчни ензими, бактериални клетки, водещи до клетки с ядра и органели, асексуални клонове, водещи до сексуални популации, едноклетъчни организми, водещи до гъби, растения и животни, самотни индивиди, водещи до колонии с нерепродуциращи се касти (термити, мравки и пчели), общества на примати, водещи до човешки общества с език.

Въпрос: Може ли традиционната еволюционна теория да обясни произхода на еукариотните клетки?

О: Не, традиционната еволюционна теория не е в състояние да обясни произхода на еукариотните клетки. Смята се, че този вид еволюция трябва да е рядко събитие, което вероятно се дължи на симбиоза между прокариоти.

Въпрос: Всичките осем елемента в списъка отпреди началото на фосилния запис ли са?

О: Да, всичките осем елемента от списъка на Мейнард Смит и Сатмари са отпреди началото на фосилния запис или поне отпреди фанерозойския еон.

В: Дали "мегаеволюция" се отнася само за огромни промени?

О: Да, "мегаеволюция" може да се използва за наистина огромни промени, докато "макроеволюция" може да се отнася за по-скромни промени на ниво видове или родове.

В: Има ли примери за макроеволюция?

О: Да, някои примери за макроеволюция включват адаптивната радиация на птиците в периода долна креда; телеостите в периода креда; цъфтящите растения в периода горна креда; бозайниците в периода еоцен; молците в периода креда.