Зеница: анатомия, функция и как регулира светлината

Зеница: анатомия и функция — как регулира светлината, защо променя размер и как влияе на зрението. Научете основните механизми и любопитни факти.

Зеницата е отворът в центъра на окото. Светлината навлиза през зеницата и преминава през лещата, която фокусира образа върху ретината.

Размерът на зеницата се контролира от мускулите. Има кръгова група, която притиска ириса по-малък, и друга група, която го разширява. Когато е необходима повече светлина, зеницата се увеличава. При по-ярка светлина зеницата се смалява. Зеницата може да се сравни с блендата на фотоапарат. Тя е заобиколена от ириса, който е цветната част на окото.

Лещата променя формата си в зависимост от разстоянието, на което се фокусира окото. Точката на фокусиране е мястото, върху което окото фокусира. Светлината кара зеницата да променя размера си. Когато е по-тъмно, зениците се разширяват (уголемяват), защото трябва да пропускат повече светлина в окото, за да виждаме. Когато е светло, зеницата се свива (става по-малка), за да ограничи количеството светлина, което влиза в окото, за да можем да виждаме. При повечето животни зеницата обикновено е черна, но при някои влечуги тя може да е с различен цвят.

Основната причина, поради която имаме зеница, е да регулираме светлината, която се движи към ретината. Причината, поради която тя няма цвят, е, че светлината, която преминава през зеницата, се поглъща от тъканите във вътрешността на окото. При хората зеницата е кръгла, но при някои други животни, като котките, тя е оформена като процеп.

Анатомия и мускули

Зеницата сама по себе си е празно пространство, а формата и размерът ѝ се определят от ириса. Основните мускули, които я контролират, са:

• Сфинктер на зеницата (сфинктер pupillae) – кръгова мускулна група, която свива зеницата (миоза).
• Дилататор на ириса (dilator pupillae) – радиално разположени влакна, които разширяват зеницата (мидриаза).

Тези мускули се управляват от автономната нервна система: парасимпатиковата активност предизвиква стесняване, а симпатиковата – разширяване.

Контрол и рефлекси

• Пупиларен светлинен рефлекс: при осветяване на едното око сигналът от ретината се предава по зрителния нерв до мозъчната стволова област (предиателно ядро и предмозъчна част). Оттам имаме двустранни еферентни пътища, които активират парасимпатиковите влакна до сфинктера на зеницата, което води до свиване на зениците и в двете очи (консенсуален и директен рефлекс).
• Рефлекс при приближаване (акомулационно-конвергентен рефлекс): при гледане на близък предмет зениците се свиват, лещата се изпъква (акомудация) и очите се събират (конвергенция).

Какво влияе на размера на зеницата

• Интензитетът на светлината: тъмнина – разширяване; ярка светлина – свиване.
• Нервни и рефлексни механизми (описани по-горе).
• Емоции и психическо състояние: възбуда, страх или интерес могат да разширят зениците.
• Лекарства и вещества: някои лекарства (например опиати) свиват зениците, други (стимуланти, антихолинергици, мидриатици) ги разширяват.
• Възрастови промени: при възрастните хора зениците често са по-малки (сенилна миоза), а реакцията може да е по-бавна.

Нормални размери и клинично значение

При възрастен човек в нормални условия диаметърът на зеницата варира приблизително от около 2–4 мм при силна светлина до 4–8 мм в тъмнина (стойностите са ориентировъчни и зависят от индивида). Неправилни реакции или асиметрия (анизокория) могат да показват неврологични или очни заболявания. Някои важни клинични ситуации:

• Отсъствие на светлинен рефлекс може да говори за проблем в сетивната (ретина/зрителен нерв) или еферентната (окуломоторен нерв или парасимпатиков път) част.
• Анизокория (различна големина на зениците) – може да е физиологична или признак на увреда на нервите, травма, възпаление или ефект на медикаменти.
• Неравномерна реакция при увреди на мозъчния ствол или при очни заболявания.

Лекарствени влияния и тестове

За клинични прегледи офталмолозите използват капки за разширяване (мидриатици) като тропикамид или фенилефрин, както и капки за свиване (миотици) като пилокарпин, за да оценят функцията на ириса и лещата. Различните медикаменти действат по различни механизми (парасимпатични блокери, симпатикомиметици и др.).

Защо зеницата изглежда черна

Зеницата изглежда тъмна или черна, защото светлината, която навлиза през нея, се поглъща от шарката и структурата на вътрешността на окото; почти нищо не се отразява обратно към наблюдателя. В някои фотографии се вижда „червено отражение“ (red-eye), което е светлината, отразена от кръвоснабдената ретина и е видима при директна светкавица.

Различия при животните

Формата и положението на зеницата при животните варират според начин на живот и екология:

• Кръгли зеници – при повечето хора и много дневни хищници.
• Вертикални процепи – при котки и някои хищници; дават прецизен контрол върху количеството светлина и подпомагат зрението при различни нива на осветеност.
• Хоризонтални процепи – при тревопасни животни (напр. овце, кози), подпомагащи широко зрително поле за откриване на хищници.
• Някои влечуги и други видове имат специфичен цвят или отражение, свързани с анатомията на ириса и окото.

Кога да потърсите лекар

Консултирайте се с очен лекар или лекар при:

• Внезапна промяна в големината или реакцията на зениците.
• Асиметрия на зениците, която съпътства главоболие, слабост, двойно виждане или загуба на зрение.
• След травма в областта на главата или очите.

Зеницата е прост на вид, но изпълнява ключова роля за правилното виждане и за защитата на ретината от прекомерна светлина. Разбирането на нейната анатомия и рефлекси помага при диагностика на редица очни и неврологични състояния.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява ученикът?

В: Как светлината влияе на размера на зеницата?

Въпрос: Каква форма има нормално човешката зеница?

В: Какъв цвят имат зениците на повечето животни?

В: Защо имаме зеница?

В: Има ли други животни с различна форма на зениците от тази на човека?

Търсене по буква