Сарин (GB) — нервнопаралитичен газ: определение, опасности и лечение

Сарин (GB) — какво е зарин, симптоми, опасности и спешно лечение: антидоти, превенция и дългосрочни последици. Научете как да разпознавате и реагирате.

Заринът (или GB) е нервнопаралитичен газ, който е смъртоносна отрова. Разработен е като химическо оръжие за използване по време на война от нацистка Германия. Технически това е безцветна, без мирис течност при стайна температура, която лесно се изпарява и може да бъде разпространена като аерозол, облак или чрез замърсяване на повърхности.

Той е класифициран като оръжие за масово унищожение в Резолюция 687 на ООН. Производството и складирането на зарин е забранено с Конвенцията за забрана на химическите оръжия от 1993 г. и съгласно нея той е класифициран като вещество от Списък 1. Това означава, че това е много опасно химическо вещество, което няма приложение извън химическата война.

Заринът може да бъде смъртоносен дори при много ниски концентрации. Смъртта настъпва от 1 до 10 минути след вдишването му. Той парализира мускулите на белите дробове. Антидотите, като атропин, могат да спасят човека, ако се дадат незабавно. Хората, които получат несмъртоносна доза, но не получат незабавно лечение, могат да получат трайни неврологични увреждания.

Механизъм на действие

Заринът е силен инхибитор на ензима ацетилхолинестераза. Тази инхибиция причинява натрупване на невротрансмитера ацетилхолин в синапсите и на холинергичните рецептори, което води до прекомерна стимулация на мускулите и жлезите. В клиничен план това се проявява чрез комбинация от мускулни (никотинови) и вегетативни (мускаринови) симптоми, както и централна нервна система (ЦНС) токсичност като припадъци и кома.

Клинични признаци и симптоми

• Ранни и чести: стеснени зеници (миоза), изтичане на слюнка и сълзи, изпотяване, хрема, кашлица, затруднено дишане.
• Интерактивни/вегетативни: брадикардия (бавен пулс), хипотония, бронхоспазъм и обилно отделяне на секрети (бронхорея), повръщане, диария, уринарна инконтиненция.
• Мускулни/никотинови: мускулни треперения, фаскулации, слабост, след което — парализа, включително на дихателната мускулатура.
• ЦНС: тревожност, обърканост, припадъци, загуба на съзнание и кома.

Пътища на експозиция и скорост на настъпване

Най-често опасността идва от вдишване на парите/аерозола или от контакт на кожата с течност. При вдишване симптомите обикновено настъпват в рамките на минути; при контакти върху кожата началото може да бъде по-бавно, в зависимост от дозата и областта на контакта. Зарин е по-малко устойчив във външна среда в сравнение с някои други нервнопаралитични агенти (например VX), но в затворени пространства може да остане опасен за по-дълго време.

Диагноза и лабораторни изследвания

Диагнозата на експозиция на нервни агенти е предимно клинична и се основава на типичната комбинация от мускулни, мускаринови и ЦНС симптоми. Лабораторно се измерва активността на холинестеразите (напр. плазмена бутирилхолинестераза) — ниски стойности подкрепят експозицията. Специфични детекции включват откриване на дериватите/метаболитите на зарина в кръв или урина, но тези тестове са специализирани и често се извършват в референтни лаборатории.

Лечение и първа помощ

• Първа помощ: осигурете собствената си безопасност; избягвайте вторичното замърсяване. При контакт с течност — свалете замърсеното облекло и обилно измийте кожата с вода и сапун. При вдишване — пренесете пострадалия на чист въздух и следете дишането и съзнанието му.
• Дезинфекция и обезопасяване: за отстраняване на остатъчен агент се използва вода; за по-строги процедури и оборудване се прилагат протоколи от специализирани екипи за химическа защита.
• Медицинско лечение: незабавно даване на атропин за блокиране на мускариновите ефекти (например бронхорея и бронхоспазъм). За реактивиране на ацетилхолинестеразата се прилага оксим — най-често пралидоксим (2-PAM) — ако е наличен; той е ефективен най-вече ако се даде рано. За контрол на припадъците се използват бензодиазепини (например диазепам). Поддържаща терапия включва кислород, въздушно дишане и, при необходимост, механична вентилация.
• Забележки: атропин премахва мускариновите симптоми, но не третира директно мускулната парализа, която зависи от никотиновите ефекти; пралидоксим може да възстанови ензимната активност, но ефективността намалява с времето след експозицията.

Роля на първите реактори и защитни мерки

Първите реагиращи трябва да използват подходящо личностно предпазно оборудване (PPE), за да избегнат вторично отравяне. Протоколите включват бърза евакуация на опасната зона, установяване на периметър, дехламатизация (деактивиране и измиване на замърсените лица и материали) и насочване на пострадалите към здравни заведения с възможност за интензивни грижи. Непрофесионалното излагане (на спасители, медици, граждани) е сериозен риск и трябва да се предотврати.

Дългосрочни последици

Оцелелите след тежка експозиция могат да имат продължителни неврологични и психични проблеми — когнитивни дефицити, хронична болка, неврологични дисфункции и психологически травми. Някои ефекти са резултат от продължителна хипоксия и припадъци по време на инцидента.

История и използване

Зарин е разработен преди и по време на Втората световна война. През втората половина на XX век и в началото на XXI век има случаи и твърдения за използване на зарин в конфликти и при терористични актове (най-известният е нападението в токийското метро през 1995 г. от сектата Аум шинрикьо). Тези събития подчертават сериозността на заплахата и необходимостта от строг международен контрол и готовност за реакция.

Правен статус и контрол

Производството, складирането и употребата на зарин са забранени от Конвенцията за забрана на химическите оръжия. Зарин е включен в Списък 1 на вещества с най-висок риск, което ограничава и забранява всякакви цивилни приложения и налага строги международни инспекции и унищожаване на запасите под наблюдение.

Ако имате подозрение за експозиция на нервен агент, незабавно потърсете медицинска помощ и уведомете компетентните служби — бързата интервенция спасява животи.

Как действа заринът

Подобно на други нервнопаралитични вещества, заринът атакува нервната система, като спира изключването на нервните окончания в мускулите. Смъртта обикновено настъпва в резултат на задушаване поради невъзможност за контрол на мускулите, участващи в дишането.

При гръбначните животни ацетилхолинът е невротрансмитерът, използван в нервно-мускулното съединение, където се предават сигналите между невроните от централната нервна система към мускулните влакна.

Обикновено ацетилхолинът се освобождава от неврона, за да стимулира мускула, след което се разгражда от ацетилхолинестеразата. Това позволява на мускула да се отпусне. Инхибирането на холинестеразата означава, че невротрансмитерът продължава да действа върху мускулното влакно. Това спира дишането.

 
Зарин (червено), ацетилхолинестераза (жълто), ацетилхолин (синьо)  

Свойства

Заринът е течност. Той няма цвят и мирис. Въпреки това заринът, който не е чист, може да изглежда кафяв и да мирише на изгоряла гума. Той е смесим с вода, което означава, че може да се разтвори във вода. Заринът се топи при -56 °C и кипи при 158 °C.

Токсичност

Заринът е много опасен, независимо дали някой го докосва, или го вдишва. LD50 на зарина е 172 μg/kg. Това означава, че ако група хора бъде инжектирана със 172 μg зарин на килограм телесно тегло, 50% от хората в тази група ще умрат. Това е установено, когато учени инжектират мишки със зарин. След това са направили изчисления, за да определят съотношението на зарина на килограм и да получат LD50.

Чистият зарин е 26 пъти по-смъртоносен от цианида.

 
2D представяне на зарин  

Въпроси и отговори

В: Какво е зарин?

В: Колко опасен е заринът?

В: Законно ли е производството на зарин?

В: Каква е класификацията на зарина според Конвенцията за забрана на химическите оръжия?

В: Какви са някои последици от контакт със зарин?

В: Има ли противоотрова за отравяне със зарин?

Търсене по буква