Теория на рекапитулацията

Теория на Хекел

Хекел формулира теорията си така: "Онтогенезата пресъздава филогенезата". Онтогенезата е етапите, които организмът изминава в своето развитие, преди да се роди, започвайки като единична клетка и завършвайки като бебе. Филогенията е етапът, който даден вид изминава в своето развитие, започвайки като много прост организъм и превръщайки се в настоящия организъм. "Рекапитулира" е синоним на "отразява" и означава, че онтогенезата на даден организъм е подобна на филогенезата на неговия вид.

Например Хекел е разбрал, че преди да се родят, хората имат прорези на шията си. Тези прорези приличат на хрилете на възрастните риби. Хекел приема това като знак, че известно време преди нашият вид да стане човек, ние сме били подобни на риби. Това мнение се подкрепя от фосилните находки и други доказателства. Когато нероденото човешко същество се приближава до раждането си, то развива опашка. Всъщност някои човешки бебета дори се раждат с опашки. Хекел стига до заключението, отново правилно, че в някакъв момент от по-близкото еволюционно минало на човечеството (след като сме преминали през рибния стадий) видовете, които ще се превърнат в хора, са имали опашка.

Не всички доказателства и заключения на Хекел обаче са толкова добри. Хекел е създал няколко рисунки на ембриони, в които често е подчертавал прекалено много приликите между ембрионите на сродни видове. Тези рисунки са намерили място в много учебници по биология и са станали популярни, въпреки че са били погрешни. Освен това Хекел използва тези "доказателства", за да заключи, че белите хора са еволюционно по-висши от хората от други раси. Това не само е расистко мнение, но днес знаем, че то не е вярно.

Копие на Romanes от 1892 г. на спорните рисунки на ембриони на Ernst Haeckel (тази версия на фигурата често се приписва погрешно на Haeckel).

Отхвърляне

Днес учените смятат, че Хекъл е преувеличил случая. Например "хрилете" на развиващия се човек не функционират (въпреки че Хекел никога не е казвал, че функционират). Освен това, след като са направени по-добри наблюдения, е установено, че развиващите се бебета не изглеждат точно като картинките, които Хекел е нарисувал. Възможно е той да е преувеличил видяното, за да подкрепи по-добре тезата си. Освен това дискусията на Хекел е била изцяло за морфологията: той не е обсъждал еволюцията и развитието на поведението на животните.

Това обаче не означава, че нищо в теорията няма смисъл. Вярно е, че нашата онтогенеза дава сведения за нашата филогенеза. Връзката обаче не е толкова пряка, колкото според Хекел. Всъщност прекалено категоричните твърдения на Хекел доведоха в последствие до прекалено категорични отхвърляния.

Съвременни наблюдения

Днес учените са съгласни, че някои части от теорията на Хекел все още имат смисъл. Например:

• Преди да се родят, развиващите се организми от различни видове си приличат.
• Това сходство се запазва по-дълго при видовете, които са се отделили един от друг сравнително скоро.
• Преди да се родят, развиващите се организми могат да имат черти, които не притежават при раждането си, но които организмите, от които са произлезли, са имали, когато са били възрастни.