При бозайниците и птиците сънят може да се раздели на две основни категории, различаващи се по електроенцефалографската активност, мускулния тонус и поведението: REM-сън и NREM-сън. При едната от тях очите се движат бързо — това се нарича REM-сън (от rapid eye movement — бързо движение на очите). Повечето ярки и запомнящи се сънища се случват в тази фаза. REM-сънят настъпва нормално на определени интервали през цялата нощ, а периодите на REM се удължават втората половина на нощния сън. REM-сънят е открит за първи път в началото на 50‑те години (1952–1953), но функцията му остава частично неясна и е предмет на активни изследвания.

Откриване и исторически преглед

През 1953 г. професор Натаниел Клейтман и неговият ученик Юджийн Асерински регистрират бързите движения на очите и свързват тази активност със сънуването. По‑късно изследователи като Уилям Демент и Мишел Жуве допълват описанието и физиологичните характеристики на REM и NREM фазите.

Какво отличава REM-съня?

  • Бързи движения на очите — характерни, оттук и името.
  • Активност на мозъка — електроенцефалограма (ЕЕГ) по време на REM показва нискоамплитудни, смесени честоти, които приличат на будно състояние; често се наблюдават т.нар. „sawtooth“ вълни.
  • Мускулна атония — повечето скелетни мускули са временнo обездвижени (атония), което предотвратява физическо изпълнение на съновиденията; изключение правят дихателните мускули и мускулите, контролиращи очните движения.
  • Вегетативна нестабилност — променлив пулс, дишане и кръвно налягане; понякога повишена мозъчна метаболитна активност.

Етапи на съня (съвременна класификация)

Сънят се разделя на NREM и REM. Съвременната класификация според Американската академия по медицина на съня (AASM) разделя NREM на три етапа: N1, N2 и N3 (N3 съответства на дълбокия или бавновълнов сън, който преди е бил разглеждан като етапи III и IV).

  • N1 (етап I) — преход от будност към сън; лека дрямка, лесно събуждане.
  • N2 (етап II) — лек и стабилен сън; характерни са спиндели и K‑комплекси в ЕЕГ; при възрастните около половината от нощния сън е в тази фаза.
  • N3 (етап III) — дълбок бавновълнов сън (slow‑wave sleep); важен за физическото възстановяване, растежа и имунната функция; трудно е да се събуди човек в този стадий.
  • REM — фаза, свързана с живи сънища, емоционална обработка и специфична мозъчна активност.

Един типичен сънен цикъл при възрастни продължава около 90–110 минути и обикновено протича в ред: N1 → N2 → N3 → N2 → REM. През нощта се редуват няколко такива цикъла; делът на REM нараства в последните цикли, което обяснява защо по‑дългите сънища обикновено се случват към сутринта.

Физиология и невронами

REM‑сънят се генерира от мрежи в мозъчния ствол (особено дорзалната и вентралната част на понтината тектум). В REM фазата има повишена холинергична (ацетилхолинова) активност и намаление на моноаминергичните невротрансмитери (серотонин, норепинефрин). Това води до специфичния електрофизиологичен профил и до мускулната атония. В мозъка се регистрират също PGO вълни (pontine‑geniculate‑occipital), свързвани с визуални елементи на сънищата.

Функции и значение

Функцията на REM‑съня не е напълно изяснена, но има множество хипотези и емпирични доказателства за ролите му:

  • Памет и учене — REM участва в консолидирането на емоционалните спомени и някои видове процедурна памет; експерименти показват, че лишаването от REM затруднява усвояването на определени задачи.
  • Емоционална регулация — REM позволява преработка на емоционални преживявания и намаляване на емоционалната реактивност към паметите.
  • Развитие на мозъка — при новородените и бебетата делът на REM е значително по‑голям (до около 50%), което предполага роля в невроналната зрялост и образуване на връзки.
  • Синаптична пластичност и хомеостаза — REM допринася за прекалибриране на синапсите и за поддържане на оптимална невронална функция.

REM лишаване (REM deprivation) предизвиква повишена нужда от REM след възстановяване (REM rebound), което допълнително подкрепя идеята за функционална важност.

Разстройства, свързани с REM

  • REM sleep behavior disorder (RBD) — при това състояние липсва нормалната мускулна атония и хората „изпълняват“ сънищата си (може да се наблюдават удари, тичане, говорене насън); това може да бъде рисков маркер за някои невродегенеративни болести.
  • Нарколепсия — характеризира се с ненормално преждевременно влизане в REM сън и явления като каталексия (катаплексия), халюцинации при заспиване и събуждане.
  • Медикаментални ефекти — някои антидепресанти и други лекарства потискат REM фазата; при спиране често се наблюдава REM rebound.

Еволюционно значение

Фактът, че и при бозайниците, и при птиците се наблюдава както REM, така и NREM сън, предполага, че тази характеристика се е развила рано в еволюцията на сухоземните гръбначни животни. Това подкрепя идеята, че REM/NREM разделянето е важна и консервативна черта, свързана с основни функции на нервната система.

Практически бележки

  • Възрастта променя разпределението: новородените имат много REM, при възрастни дялът на REM е около 20–25% от нощния сън.
  • REM периодите се удължават през нощта, така че ранното събуждане намалява времето за REM и може да повлияе на емоциите и паметта.
  • Качествен сън — достатъчно дълъг и непрекъснат — е важен за адекватно редуване на NREM и REM и за оптимално възстановяване.

Въпреки значителния напредък в разбирането на REM‑съня, много въпроси остават отворени. Текущите изследвания комбинират неврофизиология, поведенчески експерименти и образна диагностика, за да изяснят окончателно ролите на REM при паметта, емоционалната обработка и поддържането на мозъчната функция.