Папая (Carica papaya) — описание, произход и отглеждане

Папая (Carica papaya) — подробен гид за описание, произход и отглеждане: тропически изисквания, сортове, грижи и събиране на сочните плодове.

Папаята е високо тревисто растение от рода Carica, чиито ядливи плодове също се наричат папая. Произхожда от тропическия район на Америка, главно от южно Мексико до Централна Америка. Сега тези растения се отглеждат във всички тропически райони на света. Растението има единоплоден, прав и сравнително мек стъбъл, което бързо израства и достига височина 5–10 m при благоприятни условия. Листата са големи, дълбоко нарязани, образувани на върха на стъблото; цветовете са малки, бели до кремави и се появяват в пазвите на листата. Плодовете са дребни до големи (от няколко стотин грама до няколко килограма), с жълто-оранжева до розово-червена месеста вътрешност и множество черни семена в централната кухина.

Произход и таксономия

Произхожда от тропическа Америка, но благодарение на човешката култивация и износ папаята се разпространява по целия свят в райони с подходящ климат. В исторически план родът Carica е включвал няколко вида, но след молекулярни и генетични изследвания повечето от тях бяха преразпределени в други родове. Днес папаята (Carica papaya) често се разглежда като единственият вид в родa Carica, а останалите видове са класифицирани в нови родове поради разлики в ДНК.

Биологични особености

Папаята е растение, което расте бързо и започва да плододава често в рамките на 6–12 месеца след засяване от семе. Видовете могат да са мъжки, женски или хермафродитни; за търговско производство предпочитат хермафродитните екземпляри, тъй като дават единородни плодове и по-лесно се опрашват. Семената са черни, леко лъскави и заобиколени от желеподобна маса; вкусът им е пикантно-горчив, понякога използван като подправка.

Изисквания към климат и местообитание

Папаята е растение от тропическите райони и за да расте и да дава плодове, се нуждае от топъл климат. Те не могат да живеят при ниски температури и са чувствителни към слани и застудяване. Оптималните температури за растеж са между 22–32 °C; при температури под 10 °C растенията бързо се увреждат, а продължителните студове могат да ги унищожат. Растат най-добре на слънчеви, защитени от вятър места и не понасят застояла влага около кореновата шийка.

Почва и напояване

Папаята предпочита дълбоки, добре дренирани, богати на органична материя почви с леко кисела до неутрална реакция (pH 5.5–7.0). Тъй като кореновата система е плитка и чувствителна към задържане на вода, е важно да се осигури добър дренаж, особено в сезони с интензивни валежи. Редовното, но умерено поливане е необходимо — почвата трябва да остане влажна, но не преовлажнена. В сухи периоди поливането трябва да е по-често, за да се поддържа растежът и образуването на плодове.

Засаждане и размножаване

• Размножава се най-често чрез семена: семената покълват бързо (обикновено 1–3 седмици при топли условия) и растенията растат бързо.
• За по-ранно плододаване и за селекциониране на желани форми се използват и вегетативни методи (резници, присаждане), въпреки че семенното размножаване остава най-разпространено.
• При отглеждане в градина се засаждат на разстояние 2–3 m между растенията, за да се осигури достатъчно пространство за короната и проветрение.

Подхранване и грижи

Папаята е интензивно плододаващо растение и се нуждае от редовно подхранване. Препоръчват се балансирани торове с по-високо съдържание на азот през фазата на вегетативен растеж и повече калий и фосфор по време на формиране на плодове. Органични торове като компост и добре разложен тор подобряват структурата на почвата и снабдяват растенията с микроелементи. Отстраняването на увредени или болни части и минималната обрезка за подобряване на проветрението помагат за намаляване на болестите.

Болести и неприятели

Сред най-важните проблеми при отглеждането са вирусните заболявания (на първо място papaya ringspot virus), гъбни инфекции (например антракноза и фитовофтороза), както и нападения от насекоми като листни въшки, кърлежи и белокрилки. Контролът включва отглеждане на устойчиви сортове, здрави семена, санитарни мерки, биологични и химични инсектициди/фунгициди при необходимост, и интегрирани практики за управление на вредителите.

Беритба и съхранение

Плодовете се берат, когато започнат да променят цвета си от зелен към жълт или частично оранжев, в зависимост от сорта. В домашни условия може да се оставят да доузреят след беритбата на стайна температура. За търговски цели беритбата често се извършва при т.нар. търговска зрелост (кога плодът понася транспортиране без да се повреди). Папаята е чувствителна към ниски температури — оптималната температура за съхранение е около 7–12 °C за кратък период; при по-ниски температури плодът може да пострада от студови увреждания.

Хранителна стойност и употреба

Папаята е ценена заради меката, ароматна и сладко-кисела месеста част. Тя е богата на витамин C и провитамин A (каротиноиди), съдържа фолати, фибри и малко калории. В плодовете и соковете се съдържа ензимът папаин, който разгражда протеините и се използва като средство за омекотяване на месо, в козметиката и в някои медицински приложения. Папаята се консумира прясна, в плодови салати, смутита, десерти, в приготвянето на сосове и като част от кулинарни ястия в тропическите кухни.

Култивирани сортове и значение

Има множество сортове папая с различна форма, големина и цвят на плода — от зелени до оранжево-червени. Хермафродитните сортове и селекционираните култивари, устойчиви на болести, са предпочитани в търговското производство. Папаята има и икономическо значение за много тропически страни като източник на плодове за местния пазар и за износ, както и като суровина за промишлената извличане на папаин.

Това вече е единственият вид в този род. В резултат на генетичните изследвания останалите видове са включени в три нови рода, което отразява по-добро разбиране на таксономията и еволюционните взаимоотношения между сродните растения.

Растението

Това е голямо растение, подобно на дърво, без клони; то е тревисто растение, тъй като стъблото му няма много дървесина и остава меко и зелено до смъртта му. Единичното стъбло израства на височина от 5 до 10 м, като всички листа са на върха. Листата са големи, широки 50-70 cm.

Някои растения имат съвършени (с женски и мъжки органи) цветове, но други растения имат цветове само с един пол (женски или мъжки).

Обикновено плодовете са овални до почти кръгли, а в някои случаи приличат на големи круши. Дължината на плодовете е 15-50 cm, широчината - 10-20 cm, а теглото им достига до 9 kg.

Кожицата на плода е тънка и твърда; не се яде, защото е твърде горчива. Първоначално кората е зелена, но при зрелите плодове тя преминава в жълта и е готова за консумация. В зрелия плод пулпата е жълта, оранжева, розова и дори светлочервена. Във вътрешността на плода има много малки черни семена.

Разсад от папая.

Търсене по буква