Папая
Папаята е високо тревисто растение от рода Carica, чиито ядливи плодове също се наричат папая. Произхожда от тропическия район на Америка, главно от южно Мексико до Централна Америка. Сега тези растения се отглеждат във всички тропически райони на света.
Папаята е растение от тропическите райони и за да расте и да дава плодове, се нуждае от топъл климат. Те не могат да живеят при ниски температури.
Това вече е единственият вид в този род. В резултат на генетичните изследвания останалите видове са включени в три нови рода.
Имена
Линей е дал това име на рода Carica, защото листата на тези растения приличат на тези на обикновената смокиня (Ficus carica).
Обичайното име идва от думата papáia, която на испански е променена на думата papaya, най-използваната дума в света, с някои промени. В Австралия и някои страни от Карибския басейн плодовете се наричат папая или паупау, но друго северноамериканско растение, Asimina triloba от семейство Annonaceae, също носи това име.
Френското наименование на плода е papaye, а на растението - papayer. На португалски език плодът се нарича mamão, papaia или ababaia, а дървото - mamoeiro или papaeira. В Керала той е известен като "къри мати" На испански език освен папая има и други имена. В Куба тя се нарича fruta bomba, с изключение на източните провинции, където се използва папая. В Доминиканската република, Лос Ланос (Венецуела) и източната част на Централна Колумбия наименованието е lechosa. В Аржентина и Парагвай плодът се нарича mamón.
Други имена и преводи можете да видите в Уикипедия.
Растението
Това е голямо растение, подобно на дърво, без клони; то е тревисто растение, тъй като стъблото му няма много дървесина и остава меко и зелено до смъртта му. Единичното стъбло израства на височина от 5 до 10 м, като всички листа са на върха. Листата са големи, широки 50-70 cm.
Някои растения имат съвършени (с женски и мъжки органи) цветове, но други растения имат цветове само с един пол (женски или мъжки).
Обикновено плодовете са овални до почти кръгли, а в някои случаи приличат на големи круши. Дължината на плодовете е 15-50 cm, широчината - 10-20 cm, а теглото им достига до 9 kg.
Кожицата на плода е тънка и твърда; не се яде, защото е твърде горчива. Първоначално кората е зелена, но при зрелите плодове тя преминава в жълта и е готова за консумация. В зрелия плод пулпата е жълта, оранжева, розова и дори светлочервена. Във вътрешността на плода има много малки черни семена.
Разсад от папая.
Използва
Узрялата папая се консумира прясна, след като се извадят кората и семките; понякога се нарязва на малки парченца и се смесва с други плодове за плодова салата. Не напълно узрелите папая могат да се нарежат на парчета, да се сварят със захар и да се консумират като десерт. В тропическите райони е много популярно да се пие сок от папая, след като се извадят кората и семената; този сок може да се смеси с мляко, за да се направи смути.
Зелените папая, които не са узрели, се консумират в някои азиатски страни в салати, къри и супи, но преди да се консумират, трябва да се сварят. Младите листа и стъбла също се приготвят като зеленчук. Зелената папая се използва в тайландската кухня, както сурова, така и сготвена.
Папаята е източник на желязо и калций; добър източник на витамини А, В и рибофлавин и отличен източник на витамин С (аскорбинова киселина).
Латексът (сок, подобен на мляко) от зелените плодове, листата и стъблото е богат на папаин - ензим, който разгражда твърдите месни влакна. Папаинът е съставна част на продукти (омекотители за месо), които се продават в магазините и се използват за омекотяване на месото преди готвене.
Семената от папая имат пиперлив вкус и са чудесен заместител на зърната черен пипер.
