Hesperornis е изчезнал род нелетящи водни птици, живели през горната креда (преди 89–65 милиона години). Родът включва големи, добре адаптирани за плуване птици, които вероятно са достигали дължина около 1,5–1,8 m и са се хранили предимно с риба.
Hesperornis е важна ранна находка в историята на птичата палеонтология. Открит е от палеонтолога О. К. Марш в края на XIX в. Костните войни. Първите описания показват комбинация от древни и модерни черти — наличие на зъби в челюстите, но с птиче скелетно устройство — което е дало важни доказателства за еволюцията на птиците.
Известни находища на Hesperornis са горнокредните морски варовици в Канзас и морските шисти в Канада. Родът вероятно е имал холарктическо разпространение, т.е. заемал е големи части от северното полукълбо в крайбрежните и плитководни морски басейни.
Външен вид и анатомични адаптации
Hesperornis е приличал на голяма, безкрила водна птица: тялото е било удължено и хидродинамично, със силно развити задни крайници, поставени много назад върху тялото — приспособление, което подпомага бутането във вода, но прави ходенето по суша трудно. Крилата са били силно редуцирани и неспособни за летене. Важна черта е наличието на истински зъби в долната и горната челюст, които са служели за задържане на хлъзгава плячка.
Поведение и начин на живот
Тези птици са били отлични потапящи плувци и са ловували под вода, вероятно използвайки задните си крайници за гребане, подобно на съвременните гмуркащи птици (например потапящите диви патици или погребни птици). Хранели са се главно с риби и други дребни морски животни. За размножаване вероятно са посещавали брегове или малки скални места за гнездене, но директни фосилни доказателства за гнездови находки са ограничени.
Таксономия и видове
Hesperornis принадлежи към групата на hesperornithiformes, която включва тесни родствени водни птици от кредата. Най-добре описаният вид е Hesperornis regalis, но в родa са отделяни и други видове или форми въз основа на вариации в челюстните и крайниковите кости. Таксономията остава предмет на изследвания, тъй като често се работи с фрагментарни скелетни останки.
Фосилен регистър и находки
Фосилите на Hesperornis включват цели скелети, черепни фрагменти и характерни челюстни и крайникови кости. Най-плодородните находища са горнокредните морски седименти (например Niobrara Chalk в Канзас), където множество екземпляри са запазени, понякога заедно с останки от риби и други морски организми. Откритията дават възможност да се реконструира сравнително добре външният вид и еволюционната позиция на рода.
Екологична роля и изчезване
Като върхови малки до средни морски хищници в своите екосистеми, Hesperornis е заемал важна ниша в хранителната верига. Родът изчезва при масовото измиране в края на кредата (преди около 66 милиона години), при което много морски и наземни групи са изчезнали или са сериозно засегнати.
Значение за палеонтологията
Hesperornis има историческо и научно значение като едно от първите намерени и описани доказателства за птицеподобни форми с примитивни черти (зъби) и напреднали адаптации за воден начин на живот. Откритията са помогнали за разбиране на еволюцията на птиците и на преходните етапи между групите на динозаврите и съвременните птици.
Кратко резюме: Hesperornis е група големи, нелетящи, потапящи водни птици от горната креда, със зъби и редуцирани крила, адаптирани за лов на риба в топлите мезозойски морета. Откритията му продължават да дават важни сведения за птичия произход и адаптациите към воден начин на живот.
