Hesperornis: изчезнал род нелетящи водни птици от горна креда

Hesperornis е изчезнал род нелетящи водни птици, живели през горната креда (преди 89–65 милиона години). Родът включва големи, добре адаптирани за плуване птици, които вероятно са достигали дължина около 1,5–1,8 m и са се хранили предимно с риба.

Hesperornis е важна ранна находка в историята на птичата палеонтология. Открит е от палеонтолога О. К. Марш в края на XIX в. Костните войни. Първите описания показват комбинация от древни и модерни черти — наличие на зъби в челюстите, но с птиче скелетно устройство — което е дало важни доказателства за еволюцията на птиците.

Известни находища на Hesperornis са горнокредните морски варовици в Канзас и морските шисти в Канада. Родът вероятно е имал холарктическо разпространение, т.е. заемал е големи части от северното полукълбо в крайбрежните и плитководни морски басейни.

Външен вид и анатомични адаптации

Hesperornis е приличал на голяма, безкрила водна птица: тялото е било удължено и хидродинамично, със силно развити задни крайници, поставени много назад върху тялото — приспособление, което подпомага бутането във вода, но прави ходенето по суша трудно. Крилата са били силно редуцирани и неспособни за летене. Важна черта е наличието на истински зъби в долната и горната челюст, които са служели за задържане на хлъзгава плячка.

Поведение и начин на живот

Тези птици са били отлични потапящи плувци и са ловували под вода, вероятно използвайки задните си крайници за гребане, подобно на съвременните гмуркащи птици (например потапящите диви патици или погребни птици). Хранели са се главно с риби и други дребни морски животни. За размножаване вероятно са посещавали брегове или малки скални места за гнездене, но директни фосилни доказателства за гнездови находки са ограничени.

Таксономия и видове

Hesperornis принадлежи към групата на hesperornithiformes, която включва тесни родствени водни птици от кредата. Най-добре описаният вид е Hesperornis regalis, но в родa са отделяни и други видове или форми въз основа на вариации в челюстните и крайниковите кости. Таксономията остава предмет на изследвания, тъй като често се работи с фрагментарни скелетни останки.

Фосилен регистър и находки

Фосилите на Hesperornis включват цели скелети, черепни фрагменти и характерни челюстни и крайникови кости. Най-плодородните находища са горнокредните морски седименти (например Niobrara Chalk в Канзас), където множество екземпляри са запазени, понякога заедно с останки от риби и други морски организми. Откритията дават възможност да се реконструира сравнително добре външният вид и еволюционната позиция на рода.

Екологична роля и изчезване

Като върхови малки до средни морски хищници в своите екосистеми, Hesperornis е заемал важна ниша в хранителната верига. Родът изчезва при масовото измиране в края на кредата (преди около 66 милиона години), при което много морски и наземни групи са изчезнали или са сериозно засегнати.

Значение за палеонтологията

Hesperornis има историческо и научно значение като едно от първите намерени и описани доказателства за птицеподобни форми с примитивни черти (зъби) и напреднали адаптации за воден начин на живот. Откритията са помогнали за разбиране на еволюцията на птиците и на преходните етапи между групите на динозаврите и съвременните птици.

Кратко резюме: Hesperornis е група големи, нелетящи, потапящи водни птици от горната креда, със зъби и редуцирани крила, адаптирани за лов на риба в топлите мезозойски морета. Откритията му продължават да дават важни сведения за птичия произход и адаптациите към воден начин на живот.

Анатомия и начин на живот

Хесперорнисът е бил голяма птица, достигаща дължина до 1,5 метра. Почти не е имала крила и е плувала с мощните си задни крака.

Подобно на много други мезозойски птици, като Ichthyornis, Hesperornis е имал зъби в човката си, които са били използвани за задържане на плячка (най-вероятно риба).

Hesperornis е ловувал във водите на такива съвременни шелфови морета като Северноамериканското вътрешно море, пролива Тургай и праисторическото Северно море, които тогава са били субтропични до тропични води, много по-топли от днешните. Вероятно са се хранели основно с риба, а може би и с ракообразни, главоноги и мекотели, както днешните гмуркащи се морски птици. Зъбите им са били полезни за справяне с хлъзгавата или твърдата черупка на плячката.

На сушата видовете Hesperornis може да са можели да ходят, но може и да не са. Със сигурност не са могли да стоят изправени като пингвини, както е в ранните реконструкции. Краката им са се прикрепвали далеч назад и настрани, като дори долната част на крака е била плътно прикрепена към тялото (вж. снимка на скелет). Така в най-добрия случай те са се ограничавали до тромаво клатушкане по сушата и биха били по-пъргави, ако се придвижваха, плъзгайки се по корем или галопирайки. Скелетът на краката на Hesperornis е бил толкова добре приспособен за гмуркане, че начинът им на живот на сушата, както и снасянето на яйца и родителските грижи, са въпрос на спекулации.

Младите Hesperornis растат сравнително бързо и продължително до зряла възраст, както е при съвременните птици. От фосилните находки от по-северните места са известни повече млади птици, отколкото от по-южните. Това подсказва, че поне някои видове са били мигриращи, подобно на днешните пингвини, които през лятото плуват към полюсите.

Hesperornis е бил жертва на големи морски хищници като мозазаврите. Екземпляр от тилозавър съдържа кости от хесперорнис в областта на червата си.

Възстановяване на Hesperornis swimming от J.M. Gleeson, 1902 г.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява Хесперорис?

В: Кога е живял Hesperornis?

В: Кой е открил Hesperornis?

В: Какво представляват войните на костите?

В: Кои са известните места, на които са открити вкаменелости на хесперорнис?

В: Разпространен ли е Hesperornis по света?

В: Защо Hesperornis е важна находка в историята на птичата палеонтология?

Търсене по буква