Hesperornis

Анатомия и начин на живот

Хесперорнисът е бил голяма птица, достигаща дължина до 1,5 метра. Почти не е имала крила и е плувала с мощните си задни крака.

Подобно на много други мезозойски птици, като Ichthyornis, Hesperornis е имал зъби в човката си, които са били използвани за задържане на плячка (най-вероятно риба).

Hesperornis е ловувал във водите на такива съвременни шелфови морета като Северноамериканското вътрешно море, пролива Тургай и праисторическото Северно море, които тогава са били субтропични до тропични води, много по-топли от днешните. Вероятно са се хранели основно с риба, а може би и с ракообразни, главоноги и мекотели, както днешните гмуркащи се морски птици. Зъбите им са били полезни за справяне с хлъзгавата или твърдата черупка на плячката.

На сушата видовете Hesperornis може да са можели да ходят, но може и да не са. Със сигурност не са могли да стоят изправени като пингвини, както е в ранните реконструкции. Краката им са се прикрепвали далеч назад и настрани, като дори долната част на крака е била плътно прикрепена към тялото (вж. снимка на скелет). Така в най-добрия случай те са се ограничавали до тромаво клатушкане по сушата и биха били по-пъргави, ако се придвижваха, плъзгайки се по корем или галопирайки. Скелетът на краката на Hesperornis е бил толкова добре приспособен за гмуркане, че начинът им на живот на сушата, както и снасянето на яйца и родителските грижи, са въпрос на спекулации.

Младите Hesperornis растат сравнително бързо и продължително до зряла възраст, както е при съвременните птици. От фосилните находки от по-северните места са известни повече млади птици, отколкото от по-южните. Това подсказва, че поне някои видове са били мигриращи, подобно на днешните пингвини, които през лятото плуват към полюсите.

Hesperornis е бил жертва на големи морски хищници като мозазаврите. Екземпляр от тилозавър съдържа кости от хесперорнис в областта на червата си.

Възстановяване на Hesperornis swimming от J.M. Gleeson, 1902 г.