Фауна на Нова Зеландия: ендемични видове, еволюция и заплахи

Животните в Нова Зеландия имат необичайна и уникална еволюционна история. Основното, което трябва да се знае, е, че островите са били част от древния суперконтинент Гондвана, от който са се отделили преди около 84 милиона години. В резултат на дългата изолация в Нова Зеландия са оцелели редица праисторически форми, както и са се развили много ендемични видове. Островите са добре известни със сухоземните си птици, някои от които са били гигантски — като изчезналите моа. В продължение на милиони години на островите почти не е имало местни сухоземни хищни бозайници и единствените хищници на моа са били други птици, например гигантският орел Хааст.

Птици и липсата на бозайници

Хората са пристигнали в Нова Зеландия преди по-малко от 1300 години. По онова време единствените бозайници в страната са били прилепите (които летят) и морските лъвове (които плуват). Поради това множество екологични ниши, които в други части на света са заети от бозайници, тук са били запълнени от птици, насекоми и други безгръбначни. В резултат в Нова Зеландия се появява необичайно голям брой нелетящи птици, от които днес оцеляват само няколко характерни вида — например кивито и какапо, които са емблематични за страната.

Други влечуги, земноводни и „жива вкаменелост“

При липсата на естествени хищници дори прилепите често прекарват значително време на земята. В страната се срещат и около 60 вида гущери (30 вида гекони и 30 вида скинкове), както и четири вида жаби, всички редки и много от тях са застрашени. Особена биологична стойност представляват два вида туатара, Sphenodon — единствените оцеляли представители на древен разред влечуги. Тези живи вкаменелости принадлежат към група, която е процъфтявала преди около 200 милиона години. При картографирането на техния геном е установено, че видът има между пет и шест милиарда базови двойки ДНК последователност. Днес туатарите обитават само някои островчета в пролива Кук и в залива Пленти, където са подложени на стриктна охрана.

Въведение на инвазивни видове и последици

Първите хора, които пристигат, донасят със себе си полинезийския плъх (киоре) и кучето. По-късно европейците въвеждат множество опитомени и ловни животни. От тези интродукции най-голямо влияние върху местната фауна са оказали плъховете, фретките, котките, лалугерите и отново кучетата са оказали сериозно влияние върху оригиналните новозеландски видове. Тези хищници и всеядни видове са довели до изчезването на множество птици, влечуги и безгръбначни, особено на наземни и наземно-озоваващи видове, които не притежават естествен страх от сухоземни хищници.

От Австралия са внесени опосуми за производство на кожи, а от Европа — елени за лов. И двата вида са нанесли сериозни щети на горските местообитания на много птици, като променят структурата на растителността, унищожават гнездовите места и намаляват наличието на естествени ресурси.

Консервационни мерки и успешни проекти

През последните десетилетия усилията за опазване на местната фауна в Нова Зеландия нарастват значително. Хората предприемат мащабни програми за премахване на инвазивни бозайници от важни местообитания, както и за реставрация на екосистемите. В някои части на континенталната суша са създадени оградени резервати, където бозайниците са напълно премахнати, за да се образуват т.нар. "екологични острови". Примери за това са резерватът за диви животни "Карори" в град Уелингтън, където след поставянето на ограда и масивна кампания за обезпаразитяване са отстранени около един тон мъртви опосуми, и проектът за възстановяване на Маунгатаутари, където повторното въвеждане на местни видове е довело до възстановяване на популации на птици и безгръбначни.

Освен локални програми, Нова Зеландия води и национални инициативи като амбициозната цел за "Predator Free 2050" — премахване на някои ключови инвазивни видове (като плъхове, фретки и опосуми) до средата на XXI век. Сред основните мерки са:

• Ерадикация на инвазивни видове от малки острови и защитени зони чрез примамки, капани и биологични контролни методи.
• Огради и изолиране на критични местообитания, в които се възстановяват гнездовия и хранителния ресурс за уязвими видове.
• Размножителни програми в неволя за видове като какапо и някои видове киви, последвани от транслокации на защитени острови.
• Мониторинг и научни изследвания — генетични проучвания, проследяване на популации и оценка на въздействието от климатичните промени.

Оставащи заплахи и бъдещи предизвикателства

Въпреки успехите, предизвикателствата остават значителни. Основните заплахи включват продължаващото влияние на инвазивните видове, загубата и фрагментацията на местообитанията вследствие на земеползване и селскостопанска дейност, болести (например за птиците и земноводните) и климатичните промени, които могат да променят разпространението на местообитанията и сезонните ресурси. Също така възстановяването на видове с много малки остатъчни популации изисква дългосрочни и добре финансирани усилия.

За да се опази уникалната фауна на Нова Зеландия, е нужен комбинация от научнообоснени стратегии, обществена подкрепа и международно сътрудничество. Продължаващите усилия за възстановяване, образование и устойчиво управление дават надежда, че много от характерните видове могат да оцелеят и да се възстановят за бъдещите поколения.

Въпроси и отговори

В: Каква е историята на животните в Нова Зеландия?

В: С какво е известна Нова Зеландия?

В: Кой е бил основният хищник на моа?

В: Преди колко време Нова Зеландия се е отделила от Гондвана?

Въпрос: Има ли местни хищни бозайници в Нова Зеландия?

В: Какъв вид животни са моа?

В: Как са се защитавали моа преди появата на хищници на островите?

Търсене по буква